Решение № 12590 от 21.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6076/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) против решение 486/02.04.2024 г., постановено по адм. д. 39/2024 г. по описа на Административен съд - Монтана (АС - Монтана). Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора. Съображения в подкрепа на доводите е изложил в касационната жалба и в писмено становище. Претендира заплащане на разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответникът П. М. И. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение 486/02.04.2024 г., постановено по адм. д. 39/2024 г. по описа на АС-Монтана е отменено по жалба на П. М. И. Уведомително писмо (УП) изх. 02-120-6500/1389#6 от 28.12.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (Наредба 3/Наредбата), за Кампания 2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е намалено финансирането по мярка Схема за обвързано подпомагане за млечни крави (СМлК) в размер на 5987,23 лева и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 5987,23 лева по мярка СМлК, съгласно чл. 31 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014); върната е административната преписка за ново произнасяне по заявлението на П. М. И. УИН 12/230621/92722 от 08.05.2021 г.; определен е 30-дневен срок за издаване на нов административния акт и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспореното уведомително писмо е действителен административен акт, издаден от компетентен орган без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и изискванията относно формата, но при неправилно установена фактическа обстановка и в противоречие с материалния закон. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване административен акт. Законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства административният съд е приел, че УП в оспорената част е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд изключително задълбочено е обсъдил всички събрани по делото доказателства, които е обсъдил при правилно разпределяне на доказателствената тежест в процеса и въз основа на тях правилно е установил извършените в административното производство действия и всички относими към законосъобразността на акта обстоятелства, а именно, че със заявлението на П. М. И. за подпомагане УИН 12/230621/92722/08.05.2021 г. подала общо заявление за подпомагане за кампания 2021 г. по схеми и мерки за подпомагане на земеделски стопани, включително и по СМлК за 17 броя регистрирани животни говеда, отглеждани в животновъден обект 3742480004 /3442-0002 с предназначението - за мляко. По това заявление административният орган се е произнесъл с УП с изх. 02-120650/1389/18.01.2023 г., което е отменено с решение 372/06.06.2023 г., постановено по адм. д. 305/2023 г. по описа на АС Монтана, в частта, с която по схема СМлК е извършено намаление в размер на 5987,23 лв. и са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в размер на 5987,23 лв., преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване указанията на съда, дадени в мотивите на решението, а именно съобразяване на изискванията относно съдържанието на акта (чл. 59, ал. 2 от АПК). Отмененото от АС-Монтана УП е издадено в изпълнение на указанията на съда и съдържа ясно формулирани мотиви, съдържащи фактически и правни основания за повторното произнасяне в същия смисъл, а именно намаление на финансовото подпомагане по СМлК и налагане на санкция, подлежаща на прихващане с бъдещи плащания в същия размер. Обосновано АС-Монтана е приел за установено, че в противоречие със събраните в административното производство доказателства заместник изпълнителният директор е формирал извод, че П. М. И. не е спазила изискването на чл. 19, ал. 3 от Наредба 3, а именно заявените 17 бр. млечни крави да се отглеждат най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане. Действително, както се твърди в касационната жалба, писмо ЗЖ-815/01.11.2023 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАХБ) е официален документ, но последното изречение от него не съдържа удостоверяване на факт, а становище (мнение) на неговия автор относно описаните в предходните абзаци факти с правно значение (извлечени от други официални документи като част Интегрираната информационна система (ИИС) на БАБХ Ветс и представени като писмени доказателства по делото). Становището на БАБХ, че може да се заключи, че на 30.08.2023 г. посочените животни са напуснали животновъден обект е обусловено от познанието относно начина на функциониране на информационната система, но не е съобразено с Протокол 8 от 30.08.2023 г., изготвен от ветеринарен лекар Иванов с поставен част на прегледа (20,00 часа) и пълния текст на Ветеринарномедицинското свидетелство за предвижване/транспортиране на животни (ВМС) от 30.08.2021 г., върху което е отразено, че е завършено на 31.08.2021 г. От представеното извлечение от системата ВетИС са налични данни, че животните са постъпили, респ. транспортирани до кланицата на 31.08.2021 г., а не на 30.08.2021 г. Въз основа на всички (включително цитираното писмо на БАБХ, но не само) писмени доказателства, които са подкрепени и с показанията на разпитаните по делото свидетели, АС-Монтана е обосновал правилен фактически извод, че на 30.08.2021 г. обсъжданите 17 броя говеда са отглеждани (намирали са се физически в края на деня) в животновъдния обект, стопанисван от П. М. И.. Доводите в касационната жалба за допуснато нарушение на чл. 193, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) не са съобразени с осъществените от първата инстанция процесуални действия. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест и е съобразил цялото съдържание на писмото от 01.11.2023 г. без да отрича неговата истинност, която не е оспорена от страните по делото. В случая не е налице и опровергаване на съдържанието в смисъла, който се влага в това понятие от касационния жалбоподател, защото писмото само възпроизвежда данни от официални удостоверителни документи, а в цитираната вече част представя мнението на неговия автор относно тяхното значение. Заключението на директора на БАБХ относно най-вероятната дата, на която животните са напуснали животновъдния обект не притежава обвързваща доказателствена стойност, защото авторът прави извод като интерпретира наличните при него данни, които е длъжен да поддържа в съответния регистър, а не ги удостоверява пряко като част от упражняваните от него правомощия. По изложените съображения се налага извод, че обсъждането на всички събраните по делото доказателства от АС-Монтана за установяване на факт с правно значение не представлява нарушение на забраната, установена в чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК. Настоящият съдебен състав споделя и изводите на АС-Монтана, че в конкретния случай е спазен срока по чл. 19, ал. 3 от Наредба 3 и при максимално възможната му продължителност (30.08.2021 г.), изчислена с начален момент, определен в чл. 12, ал. 2 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, а не само в зависимост от по-ранната дата, определена според правилото в чл. 4, ал. 1 от същата наредба. По изложените съображения настоящият съдебен състав споделя мотивите на първата инстанция и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства, при липса на наведените касационни основания за отмяна. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът П. И. е направила разноски в размер на 1500 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да й бъдат възстановени от бюджета на ДФЗ. Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на спора и не са налице основания за неговото намаляване като своевременно направеното възражение за прекомерност е неоснователно. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение