Решение № 453 от 24.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1058/2008 г.

Решение № 453 от 24.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1058/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). В. К. А. и А. Т. А., чрез адв. Д. обжалват и искат да се отмени Решение № IV-206 от 6.12.2007 г. по гр. възз. д. № 377/2007 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено Решение № 155 от 30.03.2007 г. по гр. д. № 3906/2004 г. на Бургаския районен съд, в частта, с която се приема за установено, по отношение М. В. и Т. В., двамата от гр. С., че В. А. и А. А. са носители на правото на собственост на 554/660 кв. м. идеални части от УПИ XI-128 от кв. 6 по плана на с. Р., община С., целият от 660 кв. м. и осъжда М. и Т. В. да предадат на В. и А. А. 66.36 % идеални части от 79 кв. м., представляващи част от УПИ XI-128 кв. 6, които 79 кв. м. са разположени и обособени в югоизточната част на парцела, повдигната в розов щрих на скицата, както и в частта, с която М. и Т. В. са осъдени на основание чл. 109 ЗС да преустановят неоснователното си поведение, чрез което пречат на В. и А. А. да упражняват пълноценно правото си на собственост на посочените недвижим имот и вместо него е постановено ново решение, с което по реда и на основание чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.), заявените от В. А. и А. А. искове по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС са отхвърлени. Поддържа се, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, отменителни основания по см. на чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не е постъпило писмено становище от ответниците по касация, в съдебно заседание чрез адв. М се поддържа, че обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), съдържа мотивирано изложение на релевираните отменителни основания и е процесуално допустима. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по жалбите на М. В. и Т. В. е отменил решението на първата инстанция в частта, с която се приема за установено, по отношение М. В. и Т. В., двамата от гр. С., че В. А. и А. А. са носители на правото на собственост на 554/660 кв. м. идеални части от УПИ XI-128 от кв. 6 по плана на с. Р., община С., целият от 660 кв. м. и осъжда М. и Т. В. да предадат на В. и а. А. 66.36 % идеални части от 79 кв. м., представляващи част от УПИ XI-128 кв. 6, които 79 кв. м. са разположени и обособени в югоизточната част на парцела, повдигната в розов щрих на скицата, както и в частта, с която М. и Т. В. са осъдени на основание чл. 109 ЗС да преустановят неоснователното си поведение, чрез което пречат на В. и А. А. да упражняват пълноценно правото си на собственост на посочените недвижим имот и вместо него е постановено ново решение, с което по реда и на основание чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.), заявените от В. А. и А. А. искове по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС са отхвърлени. Прието е, че договорът за разпределение правото на ползване на съсобственото дворно място - УПИ XI-128, инкорпориран в НА № 743/2002 година е действащ, правата на М. В. и Т. В. в съсобствеността са 16.45 %, който проценти при редукцията въз основа на новата дворищна регулация като величина се равняват на 109 кв. м., поради което с ползваните от тях 79 к. м. не се нарушават обема вещни права на ищците. Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и законосъобразно, съобразено с доказателствата по делото и закона. С НА № 743/2002 г. В. А. и А. А. за закупили от И. К., А. К., и съответно от М. и Т. В. следния недвижим имот - 660/790 кв. м.м идеални части от УПИ XI-128 в кв. 6 по плана на с. Р., община С. целият с площ от 790 кв. м. В т. 5 от договора, между купувачите А. и В., последните като притежаващи 130/790 кв. м. идеални части от дворното място, е постигнато съгласие за начина на ползване на имота, а именно че М. и Т. В. ще ползват реално 130 кв. м. в южната част на парцела. По искане на М. и Т. В., собственици на съседен имот - УПИ I е извършено изменение на ПУП на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗУТ и промяна на уличната регулация на основание чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ като със Заповед № 449/27.08.2003 г. на Кмета на община С. е одобрена промяна на ПУП, засягаща УПИ XI и УПИ I в кв. 6, като от УПИ I са обособени съответно УПИ I- 128 и УПИ XVIII - 128 и улица тупик, а площта на УПИ XI- 128 е редуцирана до 660 кв. м. Изслушаната съдебно техническа експертиза е констатирала, че от площта на 660 кв. м, М. и Т. В. ползват 79 кв. м. При така установените по делото факти, въззивният съд е направил законосъобразният извод, че липсват основания да се приеме, че обема права на собственост, в рамките на съсобствения недвижим имот- УПИ XI-128 на ищците е нарушен и са налице основанията за уважаване както на ревандикационния иск, така и на иска по чл. 109 ЗС за преустановяване на действията, който пречат за упражняване правото на собственост в пълен обем. С изменението на ПУП съсобствеността на УПИ XI-128 е запазена при права 660/790 кв. м. идеални части за ищците съставляващи 83.54 %/ от съсобствеността и 130/790 кв. м. идеални части за ответниците, съставляващи 16.45 % от съсобствеността. Редукцията на парцел **** от такъв с площ от 790 кв. м. на такъв с площ 660 кв. м. не обуславя промяна на правата в съсобствеността, те се запазват в същото съотношение. След като от 660 кв. м, притежаваните от М. и Т. В. 16.45 % идеални части съставляват (математически пресметнато) 108.57 кв. м., а безспорно ползваната от тях площ в южната част на парцел ****, според т. 5 от договора от 2002 г. по НА № 743/2002 г., е в рамките на 79 кв. м, то не може да бъде направен извод в насока, че обема право на собственост на В. и А. А. е нарушен. Доколкото няма ново решение на мнозинството по чл. 31, ал. 2 ЗС за начина на ползване на имота, правилно е прието, че съглашението за ползване на имота, посочено по горе, е в сила, и ответниците М. ползват южната част на имота на правно основания в рамките на притежаваните от тях права, редуцирани до 109 кв. м. С оглед изхода на спора и на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.) в полза на ответниците следва да се присъдят направените за защита пред настоящата инстанция разноски, доказани в размер на 550 лв. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия