Решение № 2042 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14100/2013 г.

Решение № 2042 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14100/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби против решение № 201/08.08.2013 г., постановено по адм. дело № 203/2013 г. по описа на Административен съд гр. Хасково. С касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Хасково, се обжалва решението в частта, с която съдът е отменил решение № Ж-35-1/23.05.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Хасково в частта му, с която е потвърдено разпореждане № 264-02-133-19/12.04.2013 г. и дирекцията е осъдена да заплати на другата страна разноски в размер на 250 лв. Касаторът поддържа, че решението в тази част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата и в писмено становище от пълномощника юрисконсулт Галина Хараланова, моли съдебното решение в обжалваната от него част да бъде отменено, а вместо това постановено друго, с което подадената жалба да бъде отхвърлена изцяло. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С касационна жалба, подадена от Милена Георгиева Рангелова от гр. Симеоновград, чрез пълномощника адв. Венелин Челебиев, се обжалва решението в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата й против решение № Ж-35-1/23.05.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Хасково в частта му, с която е потвърдено разпореждане № 264-02-133-18/12.04.2013 г. Касаторът поддържа, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК; поддържа също, че решението е недопустимо, което е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. По съображения, изложени в жалбата, моли съдебното решение в обжалваната част да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменено обжалваното пред съда решение на директора на ТП на НОИ, а преписката върната на същия за ново произнасяне с указания за правилното прилагане на материалния закон. Претендира присъждане на направените разноски. Като ответник по касационната жалба на Милена Рангелова, директорът на ТП на НОИ гр. Хасково е изразил становище за неоснователност по съображения, изложени в писменото становище от юрисконсулт Галина Хараланова. Като ответник по касационната жалба директорът на ТП на НОИ гр. Хасково, Милена Рангелова не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Счита, че съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбите касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Двете касационни жалби са допустими като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо които първоинстанционното решение е неблагоприятно в съответната обжалвана част. С обжалваното решение на Административен съд гр. Хасково е отхвърлена жалбата на Милена Георгиева Рангелова против решение № Ж-35-1/23.05.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Хасково в частта му, с която е потвърдено разпореждане № 264-02-133-18/12.04.2013 г. на ст. експерт по осигуряването в сектор "ПОБГВ" при ТП на НОИ гр. Хасково. Със същото решение е отменено решение № Ж-35-1/23.05.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Хасково в частта му, с която е потвърдено разпореждане № 264-02-133-19/12.04.2013 г. на ст. експерт по осигуряването в сектор "ПОБГВ" при ТП на НОИ гр. Хасково, като е отменено разпореждане № 264-02-133-19/12.04.2013 г. Съдът е осъдил ТП на НОИ да заплати на Милена Георгиева Рангелова направените разноски по делото в размер на 250 лв. За да постанови това решение, съдът е приел, че с разпореждане № 264-02-133-18/12.04.2013 г. законосъобразно е отменено разпореждане № 264-02-133-1/01.12.2011 г., с което на Милена Рангелова е било отпуснато обезщетение за безработица по чл. 54а КСО, поради това, че след издаване на първия акт е установено, че същата е упражнявала трудова дейност като общински съветник, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. В тази връзка съдът е изложил, че от 04.11.2011 г. Милена Рангелова е била общински съветник в община Симеоновград, упражнявала е трудова дейност като такъв и на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО подлежи на задължително осигуряване. Съдът е направил извода, че в случая е налице абсолютната пречка за отпускане на обезщетение за безработица, предвидена в чл. 54а, ал. 1, т. 3 КСО, тъй като жалбоподателката е упражнявала трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. Съдът е приел, че разпореждане № 264-02-133-19/12.04.2013 г., с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на Милена Рангелова по чл. 54а КСО по подаденото от нея заявление, е незаконосъобразно поради това, че към дата на постановяването му разпореждане № 264-02-133-18/12.04.2013 г., с което е отменено предходното разпореждане за отпускане на исканото обезщетение, не е било влязло в сила. Същото не подлежи на предварително изпълнение нито по силата на закона, нито по разпореждане на административния орган, поради което за органа по чл. 54ж, ал. 1 КСО не стои възможността да се произнесе повторно по заявлението от 18.11.2011 г. на жалбоподателката за отпускане на обезщетение за безработица. Настоящият касационен състав намира следното по така постановеното решение: От фактическа страна по делото е безспорно установено, че въз основа на заявление с вх. № 264-02-133/18.11.2011 г. до директора на ТП на НОИ - гр. Хасково, подадено от Милена Георгиева Рангелова, с разпореждане № 264-02-133-1/01.12.2011 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр. Хасково й е отпуснато обезщетение за безработица, считано от 04.11.2011 г. до 03.08.2012 г. Това разпореждане не е обжалвано и съответно е влязло в сила. През периода на изплащане на обезщетението, от Милена Рангелова са подавани последователно декларации за промяна в обстоятелствата за изплащане на паричното обезщетение, за това, че на посочените в декларациите дати /от по един ден/, същата е упражнявала трудова дейност като общински съветник в община Симеоновград, както и че от следващия ден на съответните посочени дати, дейността е била прекратявана. Въз основа на тези декларации са издавани разпореждания на длъжностното лице при ТП на НОИ за прекратяване на изплащането на обезщетението за безработица на посочената в съответната декларация дата, на която е упражнявана дейността, а с други разпореждания /последващи по номер съответното разпореждане за прекратяване, но от същата дата/ изплащането на отпуснатото с разпореждането от 01.12.2011 г. обезщетение е възстановявано. По съображения, че Милена Рангелова е упражнявала трудова дейност като общински съветник, за която подлежи на задължително осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО, от началника на сектор "ПОБГВ" при ТП на НОИ - гр. Хасково са издадени две последователни разпореждания - № 264-02-133-16/04.06.2012 г. и № 264-02-133-17/04.06.2012 г., с първото от които е отменено разпореждане 264-02-133-1/01.12.2011 г., с което е отпуснато обезщетение за безработица, а с второто е отказано отпускане на такова обезщетение. Тези две разпореждания са потвърдени при обжалването по административен ред с решение № 33-4/27.07.2012 г., което е отменено при обжалването по съдебен ред с решение № 4749/04.04.2013 г. по адм. дело № 15278/2012 г. на ВАС, шест отделение, а потвърдените с него разпореждания са обявени за нищожни като издадени при липса на материална компетентност. Двете разпореждания, които са потвърдени с обжалваното пред Административния съд решение № Ж-35-1/23.05.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Хасково, са издадени на същото фактическо основание като предходните две - поради това, че Милена Рангелова е упражнявала дейност като общински съветник, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО, като с разпореждане № 264-02-133-18/04.06.2012 г. е отменено разпореждане 264-02-133-1/01.12.2011 г., с което е отпускано обезщетение за безработица по чл. 54а КСО на Милена Рангелова, а с разпореждане № 264-02-133-19/04.06.2012 г. е отказано отпускане на обезщетение за безработица по чл. 54а КСО по подаденото от Милена Рангелова заявление с вх. № 264-02-133/18.11.2011 г. Двете разпореждания са издадени от Богдана Господинова - ст. експерт по осигуряването ПОБГВ, действащ за ръководител на осигуряването за безработица съгласно заповед № 54/18.03.2013 г. на директора на РУСО гр. Хасково. По делото е безспорно установено също, че Милена Георгиева Рангелова е избрана за общински съветник в общински съвет - Симеоновград за мандата 2011 - 2015 г., мандатът й е започнал от 04.11.2011 г. и не е бил прекратен предсрочно към датата на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица; същата е изпълнявала задълженията си на общински съветник като е участвала в заседанията на общинския съвет и на постоянните комисии, чийто член е. Правилно първоинстанционният съд е направил извода, че двете разпореждания, потвърдени с обжалваното пред съда решение на директора на ТП на НОИ, са издадени от компетентен орган, доколкото са налице заповед за делегиране на правомощия и заповед за заместване, описани в първоинстанционното решение. Въпреки че пред първата инстанция не е съществувал спор по този въпрос, следва да бъде отбелязано, че разпореждане № 264-02-133-18/12.04.2013 г., с което е отменено разпореждането за отпускане на обезщетението за безработица, е издадено при действието на чл. 54ж, ал. 2 КСО /обн., ДВ, бр. 99/2012 г., в сила от 01.01.2013 г./, в която е предвидено, че влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато: т. 1 - са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица; т. 2 - паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му. Изводите на първоинстанционния съд са правилни и относно основния спорен въпрос по делото, дали упражняването на дейност като общински съветник представлява пречка за отпускане, съответно - получаване на обезщетение за безработица по чл. 54а КСО. В разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 КСО е предвидено, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които отговарят на следните условия: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава и 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4. Изброените предпоставки са предвидени кумулативно. Предвид установеното по делото от фактическа страна, правилен е изводът на административния орган, възприет и от първоинстанционния съд, че Милена Рангелова е упражнявала трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по ал. 4. В чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО е предвидено, че задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7. Длъжността на общинския съветник е изборна съгласно чл. 138 от Конституцията на Република България и за изпълнението й общинският съветник получава доходи, съгласно чл. 34 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/. Според чл. 34, ал. 1 ЗМСМА възнаграждението, което получават общинските съветници, е за участието им в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии, а размерът на възнаграждението се определя с решение на общинския съвет. Осъществяваната от общинския съветник дейност на заседанията на общинския съвет и на неговите комисии представлява по своето естество трудова дейност, тъй като се изразява в престиране на работна сила от страна на лицето срещу определено възнаграждение, без осъществяваната дейност да е свързана с постигане на краен резултат. За целите на задължителното обществено осигуряване, определянето на една дейност като трудова не произтича единствено от факта на упражняването на тази дейност по трудово правоотношение, а е свързано с нейното естество. В разпоредбите на чл. 4, ал. 1 КСО са предвидени различни хипотези, при които лицата упражняват трудова дейност и очевидно е, че част от тези хипотези не се отнасят за лица, които полагат труд по трудово правоотношение, тъй като последните подлежат на задължително обществено осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО. Това се отнася и за хипотезите по чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО. Със законодателното включване на тези лица към кръга на задължително осигурените за всички осигурени социални рискове на практика за целите на социалното осигуряване изборните правоотношения са приравнени на трудовите. Затова, след като в конкретния случай е установено, че от 04.11.2011 г. Милена Рангелова е започнала да упражнява дейност като общински съветник, за която е подлежала на задължително осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО и е упражнявала тази дейност и при подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица, то същата не е имала право на такова обезщетение, тъй като не е отговаряла на отрицателното условие по чл. 54а, ал. 1, т. 3 КСО. В този смисъл, правилни са изводите на административния орган, възприети и от първоинстанционния съд, че Милена Рангелова не е имала право на парично обезщетение за безработица след като е упражнявала трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО и разпореждане № 264-02-133-18/12.04.2013 г. е издадено при наличие на предпоставките по чл. 54ж, ал. 2, т. 1 и 2 КСО. Съдебното решение е правилно в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата против решението на директора на ТП на НОИ в частта, с която е потвърдено разпореждане № 264-02-133-18/12.04.2013 г. и в тази част следва да бъде оставено в сила. Изводите на първоинстанционния съд са неправилни в частта, с която е прието за незаконосъобразно и е отменено решението на директора на ТП на НОИ, в частта, с която е потвърдено разпореждане № 264-02-133-19/12.04.2013 г. и съответно това разпореждане е отменено като незаконосъобразно. В разпоредбата на чл. 117а, ал. 1 КСО е регламентирано, че обжалването на разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2 не спира изпълнението им. В чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" КСО са визирани разпорежданията за отказ или неправилно определяне, изменение, спиране и прекратяване на обезщетенията за безработица. Към тази категория разпореждания следва да се причислят и разпорежданията, с които при условията на чл. 54ж, ал. 2 КСО и при наличието на основанията по тази разпоредба, се отменя влязло в сила разпореждане, с което неправилно е отпуснато обезщетение за безработица. В този смисъл, по силата на закона е допуснато предварително изпълнение на разпореждане № 264-02-133-18/12.04.2013 г. и не е било необходимо същото да влезе в сила за постановяването на последващото разпореждане № 264-02-133-19/12.04.2013 г., с което е отказано отпускане на обезщетение за безработица по подаденото заявление от Милена Рангелова. Като е достигнал до различни изводи по този въпрос, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение в тази част, което следва да бъде отменено и поради това че спорът е изяснен от фактическа страна, следва на основание чл. 222, ал. 1 АПК да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на Милена Рангелова против решение № Ж-35-1/23.05.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Хасково в частта, с която е потвърдено разпореждане № 264-02-133-19/12.04.2013 г. Неоснователно е оплакването в касационната жалба на Милена Рангелова, че съдебното решение е недопустимо поради това, че съдът се е произнесъл по недопустимо решение на директора на ТП на НОИ, което според касаторката е такова, тъй като е постановено по жалби против две различни разпореждания. Съдебното решение е постановено при наличието на положителните процесуални предпоставки за допустимост на производството и при отсъствие на отрицателни такива, в рамките на подаденото до съда оспорване, поради което е допустимо. Евентуално допуснатите от административния орган процесуални нарушения не обосновават недопустимост на съдебното решение, с което съдът се е произнесъл по законосъобразността на оспорения пред него административен акт. От друга страна, в случая не е налице недопустимо произнасяне на директора на ТП на НОИ, тъй като същият е бил надлежно сезиран и не е излязъл извън предмета на обжалването. При този изход на спора искането на директора на ТП на НОИ - гр. Хасково за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, съгласно чл. 143, ал. 4 АПК и задължителните указания, дадени в тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ВАС. Предвид това на страната следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определено съгласно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение