Решение № 6876 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10989/2014 г.

Решение № 6876 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10989/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна, срещу решение № 1718 от 10.07.2014 г. на Административен съд (АС) гр. Варна, постановено по адм. д. № 845/2014 г., в частта, с която е отменен ревизионен акт (РА) № 031302125 от 11.11.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 896/05.02.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. Варна относно установени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер над 16 533.92 лв. и лихви за забава над 7882.29 лв. Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че в хода на ревизия по чл. 122 ДОПК правилно е изследван баланса на лицето след всяка една операция (плащане или получаване на парични средства), в резултат на което е установен недостиг на средства, респ. данъчна основа за облагане на доходите с неустановен източник. Счита, че ревизиращите органи правилно са изследвали въпроса, откъде лицето към конкретен момент е разполагало със средства за покриване на отрицателната разлика между разходи и приходи. Поддържа, че моментно е проследяването единствено за целите на формиране на паричния поток, докато облагането е извършено на годишна база на основание особения ред по чл. 122 ДОПК, който предвижда облагане на несъответствието - на недекларираните доходи на лицето към съответен момент като отделен източник на доход по смисъла на чл. 17 ЗДДФЛ. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АС и по същество на спора да потвърди РА в отменената част. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответницата по касационната жалба Бисера Панайотова Драгова от гр. Варна, ул. "Драган Цанков" № 20, ет. 4, не взема становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред АС РА № 031302125 от 11.11.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 896/05.02.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна, на Бисера Панайотова Драгова са установени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 33 592.85 лв. и лихви за забава в размер на 16 014.73 лв. Ревизиращият орган не е признал получаването на доходи от заеми, предоставени през 2008 г. от Владислав Георгиев Атанасов, поради липса на доказателства същият реално да е получил декларираните суми от "Прогресив груп" ЕООД и "Мобайл корпорейшън" ЕООД. При съпоставка на направени разходи и реализирани доходи през 2008 г. били установени изразходвани средства с неустановен произход в размер на 335 928.54 лв., квалифицирани като обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, респ. които доходи представляват данъчна основа по чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК. За да отмени частично РА административният съд е приел, че данъчната основа за облагане е определена неправилно. Приел е за недоказано предоставянето на заемни средства от Владислав Атанасов поради липса на доказателства за извършено плащане в брой от касата на "Мобайл корпорейшън" ЕООД, което да е намерило отражение в счетоводните книги на дружеството и липса на доказателства, че търговецът е разполагал с парични средства в брой, за да предостави заем в размер на 440 000 лв. Приел е, че органите по приходите са формирали моментни салда като основа за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК, което противоречи на принципите на облагане по ЗДДФЛ, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 17 ЗДДФЛ данъчната основа за облагане с данък върху доходите е годишна. Намерил е за правилно при формиране на баланса на разполагаемите парични средства да се установи общият размер на всички получени суми, които са на разположение, съответно общият размер на всички разходвани за годината суми и спрямо тези общи размери да се извърши съпоставка дали получените и разполагаеми суми превишават разходите или обратното. На този принцип е формирал паричен поток на лицето, за да намери годишно превишение на приходите над разходите в размер на 165 339.16 лв., върху която данъчна основание (без да се вземат предвид доходите от трудово правоотношение и наеми) е установил задължение по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 16 533.92 лв. и лихви за забава за периода 01.05.2009 г. - 01.07.2013 г. в размер на 7882.29 лв. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са събрани относимите доказателства за изясняване на спора от фактическа страна. При правилно установена фактическа обстановка съдът е формирал законосъобразни правни изводи относно спорните материално правни въпроси, които се възприемат от настоящата инстанция. Касационните доводи касаят единствено начина на формиране на паричния поток и несъответствието между приходи и разходи, доколкото приходната администрация поддържа становище, че всяко превишение на разходите над приходите към конкретен момент от годината следва да участва при формиране на данъчната основа. Настоящият съдебен състав изцяло подкрепя изразеното от първоинстанционния съд, че неправилно е определена данъчната основа за облагане като в паричния поток, съставен на Бисера Драгова, недостигът на парични средства неправилно е определен към конкретен момент от годината. Изрично в чл. 13, чл. 14 и чл. 15 ЗОДФЛ (отм.), както и в чл. 15 и чл. 17 ЗДДФЛ е посочено, че облагаемата данъчна основа е годишна поради това, че данъчната година обхваща календарната година и затова и данъкът по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), респ. по чл. 48 ЗДДФЛ е годишен данък. В този смисъл законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че неправилно приходните органи са изчислявали недостига на парични средства помесечно, а не на годишна основа, тъй като според съда съгласно материалния закон данъчния период и облагането са годишни. Законосъобразно съдът е формирал годишна данъчна основа въз основа на данните по делото за приходите и разходите на лицето за ревизираната 2008 г., респ. установил е задълженията по чл. 48 ЗДДФЛ при правилно приложение на закона. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,