Решение № 1379 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 14616/2019 г.

Решение № 1379 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 14616/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), подадена чрез процесуален представител срещу Решение № 4952 от 15.07.2019 г., постановено по адм. дело № 7206/2018 г. на Административния съд - София- град (АССГ) в частта, с която същата е осъдена да заплати обезщетение от 1000 лева. Касаторът счита, че въпреки доказването на фактическия състав на отговорността на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ първоинстанционният съд не е съобразил постановеното решение с представените доказателства, което води до неговата необоснованост. Изразява се и несъгласие с размера на присъденото обезщетение. Моли да се отмени обжалваното решение на АССГ и да се отхвърли исковата молба като неоснователна и недоказана. Претендира разноски по делото. По делото е постъпила и втора касационна жалба на К. Захариев, подадена чрез адвокат Б. Дойчинов от САК срещу отхвърлителната част на Решение № 4952 от 15.07.2019 г., постановено по адм. дело № 7206/2018 г. на Административен съд- София град. В тази касационна жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да се отмени обжалваното решение на АССГ и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав или при условията на алтернативност да се уважи исковата претенция в търсения размер. Претендира и разноски по делото. Касационният жалбоподател- ДНСК в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Овчаров, моли да се отмени първоинстанционното решение в частта, в която дирекцията е осъдена да заплати сума от 1000 лева, тъй като смята същото обезщетение за недоказано. Сочи, че само за период от един месец процесната сграда е била без ток, като в този период не е доказана липсата на вреда и причинно- следствена връзка, за която ДНСК е осъдена да заплати тези 1000 лева обезщетение за вреди. Моли да се уважи жалбата на ДНСК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита за правилно и обосновано решението на първоинстанционния съд в обжалваните части, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Касационната жалба на ДНСК е неоснователна, а касационната жалба на К. Захариев е частично основателна. С обжалвания съдебен акт- Административния съд - София- град е ОСЪДИЛ Дирекция за национален строителен контрол да заплати на К. Захариев сума в размер на 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение на ищеца за причинените му неимуществени вреди /преживени болки и душевни терзания/ от отменената като незаконосъобразна Заповед № ДК-19-С-171/21.02.2012 г. на началника на Регионален отдел "Национален строителен контрол" - София при РДНСК- Югозападен район, ведно със сумата в размер на 460, 76 лева /четиристотин и шестдесет лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 27.12.2013 г. до 10.07.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба– 10.07.2018 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер от 10 000 лева. На следващо място е бил ОТХВЪРЛИЛ изцяло предявеният от К. Захариев срещу Дирекцията за национален строителен контрол иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на сумата в размер на 11 000 лева, представляваща обезщетение на ищеца за причинените му имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от отменената като незаконосъобразна Заповед № ДК-19-С-171/21.02.2012 г. на Началника на Регионален отдел "Национален строителен контрол"- София при РДНСК-Югозападен район, ведно със съединените с него иск за заплащане на законна лихва върху сумата, считано от 10.07.2018 г. до окончателното й изплащане и иск за присъждане на мораторна лихва в размер на 5068, 31 лева за периода от 27.12.2013 г. до 10.07.2018 г. В частта за разноските е ОСЪДИЛ ДНСК да заплати на К. Захариев сума в размер на 573, 93 лева /петстотин седемдесет и три лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща разноски в производството. За да достигне до този резултат адм. съд е приел искът за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди за неоснователен, а искът за присъждане на обезщетение на неимуществени вреди за частично основателен. Съдът е установил, че към датата на издаване на заповедта ищецът и съпругата му са собственици на 1/3 ид. част от урегулиран поземлен имот – УПИ ІХ-625, 626, кв. 306 А по плана на [населено място], м. [местност], 1/3 ид. част от построената в имота триетажна жилищна сграда и 1/3 ид. част от построената в груб строеж двуетажна сграда. Посочил е, че със Заповед № ДК-19-С-171/21.02.2012 г. на Началника на РОНСК- София при РДНСК- Югозападен район, на основание чл. 178, ал. 5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е забранено ползването на неприетия по установения ред строеж "Жилищна сграда", находяща се в УПИ ІХ- 625, 626, кв. 306 А по плана на [населено място], м. [местност], с административен адрес: [населено място], [адрес]. След жалба с Определение № 5521 от 6.12.2012 г. по адм. дело № 11646 от 2012 г. на АССГ е било спряно допуснатото предварително изпълнение на оспорената заповед. По жалба на ищеца и М. Иванов срещу Заповед № ДК-19-С-171/21.02.2012 г. е било образувано адм. дело № 13753/2012 г. по описа на Административен съд София- град. Производството е приключило с окончателно като неподлежащо на обжалване Решение № 8318/27.12.2013 г., с което заповедта е отменена като незаконосъобразна. Съдът е отбелязал, че дори да са налице причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, то те не са резултат от отменената като незаконосъобразна заповед, а от действие на служители на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, което не се основава на заповедта. На следващо място съдът е посочил, че не се доказва по делото и настъпване на имуществени вреди под формата на пропуснати ползи. Двуетажната сграда, съгласно нотариален акт № 16, том І, рег. № 534, дело № 14/25.01.2012 г. и заключението на вещото лице Кирилова, извършило оглед на място, е изградена в груб строеж като и към момента на огледа не са изпълнени довършителни работи, поради което не би могла да се ползва като магазин и/ или офис, а като складово помещение. Предвид това съдът е приел предявения иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 11 000 лева за неоснователен и като такъв той е бил отхвърлен. Адм. съд по отношение претенцията за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева за причинени на ищеца НЕИМУЩЕСТВЕНИ вреди от отменената като незаконосъобразна Заповед № ДК-19-С-171/21.02.2012 г., е намерил, че със заповедта е забранено ползването на триетажната жилищна сграда, обитавана от ищеца и семейството му, както и е разпоредено прекъсване на захранването с електрическа енергия. Сметнал е, че това от своя страна би създало у всеки човек спектър от неприятни емоции. Отчел е липсата на доказателства и твърдения да е извършено предсрочно преосвидетелстване на ищеца с оглед влошено здравословно състояние. Не можело да бъде прието за доказано твърдението в исковата молба, че вследствие незаконосъобразната заповед ищецът се е разболял от диабет и хипертонично сърце и са се влошили съществуващи негови заболявания. Преценил е, че исковата претенция следва да бъде уважена до размера от 1000 лева, предвид обстоятелството, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № ДК-19-С-171/21.02.2012 г., изпълнена на 30.10.2012 г., е било спряно с Определение № 5521/06.12.2012 г., постановено по адм. дело № 11646/2012 г. по описа на Административен съд София- град /приложено за послужване към исковото дело/, т. е. жилищната сграда е била останала без електрозахранване за 1 месец– от 30.10.2012 г. до 06.12.2012 г. В останалата му част до пълния предявен размер от 10 000 лева, искът е бил отхвърлен. Решението е валидно и допустимо, но е частично неправилно в отхвърлителната на исковете част. Неоснователно касационният жалбоподател- ДНСК счита, че решението на АССГ е необосновано, а вторият жалбоподател К. Захариев, че същото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решаващият съд на база изяснената фактическа обстановка, при спазване на съдопроизводствените правила и след приложение на относимата правна уредба е изложил обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и изградения анализ дава отговори на спорните въпроси по делото- чл. 172 а, ал. 1 и ал. 2 АПК. Необосновано от касационния жалбоподател- ДНСК се счита, че не са изпълнени обстоятелствата за ангажиране отговорността по ЗОДОВ. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 1 АПК за заплащане на обезщетение на вреди в резултат на отменен административен акт. Обоснован е изводът на адм. съд, че са налице всички предпоставки визирани в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ДНСК за дейността на нейната администрация. Правилно адм. съд е приел, че от 1. незаконосъобразния акт– горепосочената заповед на РДНСК, 2. отменена с влязло в сила съдебно решение, на ищеца са причинени 3. неимуществени вреди, които вреди са 4. пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Кумулативната даденост на тези елементи обуславя основателност на предявения иск. Заповед № ДК-19-С-171/21.02.2012 г. на РДНСК е била отменена, като незаконосъобразна с Решение № 8318/27.12.2013 г., по адм. дело № 13753/2012 г. по описа на Административен съд София- град. Налице е била причинена НЕИМУЩЕСТВЕНА вреда. Правилно е съдът е преценил, че предварителното изпълнение на заповедта е създало чувство на подтиснатост и угнетеност, на притеснение и психическо напрежение, поради условията, при които е поставено неговото семейство. Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, за наличието на пряка и непосредствена причинно– следствена връзка между незаконосъобразния акт и настъпилия от него вредоносен резултат. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В случая такива неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от адм. дейност категорично са налице- чл. 4 ЗОДОВ. Налице са всички елементи по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на адм. орган по иска, с който се претендира обезщетение за неимуществени вреди, поради отменения административен акт. В тази връзка основателни са оплакванията на К. Захариев за необоснованост на решението при определяне размера на обезщетението за НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ. Приложението на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, изисква при търсенето на справедливост определяне на по- високо обезщетение. Първоинстанционният съд не е съобразил характера и интензитета на вредите. Направените изводи на решаващия съд относно размерът на обезщетението не съответстват на данните по делото, тъй като в анализа на съдебния акт не са отчетени конкретните обстоятелства и настъпилите последици за лицето. Настоящата инстанция намира присъждането на обезщетение в размер на общо 1000 лева за двете отменени заповеди за необосновано минимизирано и намира, че са налице основания за неговото увеличаване с допълнително още 1000 лева. Оставянето без електричество на семейното жилище за процесния период от около 1 месец е довело до сериозни битови затруднения и неприятни емоции за ищеца и неговото семейство. Било е затруднено реализирането в пълен обем на правото на безпрепятствено ползване на имуществото и на правото на личен и семеен живот- чл. 8 КЗПЧОС. Несъмнено увредата на интересите на семейството е предизвикало отрицателни емоции. Затова настоящият съдебен състав оценява степента на тревогите и терзанията на ищеца, който освен за себе си е изпитвал притеснения за цялото семейство. Тази оценка на вредите се изразява в присъждане на допълнително още 1000 лева. Настоящият съдебен състав счита, че общата сума от 2000 лева, дава разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Тази сума кореспондира на интензитета на вредите, тяхната продължителност и кумулативния им ефект върху увредения субект. В тази връзка решението в частта, с която e отхвърлена исковата претенция за разликата от 1000 до 2000 лева и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, следва да бъде отменено. Претендираната разлика над 1000 лева до 2000 лева, следва да бъде присъдена на ищеца, като дължима и отговаряща на справедливото обезщетение, необходимо да покрие вредите. От друга страна настоящият съдебен състав споделя извода на административния съд, че по делото не са доказани ИМУЩЕСТВЕНИ вреди- пропуснати ползи от наем на двуетажната сграда в имота, настъпили в резултат на отменената Заповед № ДК-19-С-171/21.02.2012 г. на началника на Регионален отдел "Национален строителен контрол"- София при РДНСК- Югозападен район. Вредите в производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не се презумират, а подлежат на пълно доказване- чл. 153, чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с &1 от ЗОДОВ. Видно от установената по делото фактическа обстановка, в хода на съдебното производство ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин претендираните от него имуществени вреди, да са в пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразния акт. Неоснователно и необосновано от ищеца се претендира вреда представляваща нереализиран доход от наем. На първо място спрямо обекта– двуетажна сграда не се съдържа разпореждане в административния акт. Наред с това липсват доказателства този строеж да е завършен и въведен в експлоатация по съответния ред, за да е годен в него да се извършва търговска дейност от наемател. За да може да бъде противопоставен на последващ приобретател на вещта, договорът за наем следва да е сключен с достоверна дата (чл. 237, ал. 2 ЗЗД и чл. 181, ал. 1 от ГПК) От фактическа страна е безспорно, че процесният договор не е заверен, както и не са налице и останалите предпоставки на посочените разпоредби касателно достоверност на датата, на която същият е бил сключен. В случая няма данни за развитие на наемното правоотношение, изпълнение на задължения, свързани с него- чл. 228 ЗЗД. Предвид което, правилен се явява и изводът на съда за недоказани вреди, под формата на пропуснати ползи от отдаване под наем на процесния имот. Твърденията на лицето за пропуснати ползи са неоснователни, тъй като приходът не трябва да е случайна, а следва да е закономерна последица от установените по делото обстоятелства, да е обективно, а не само субективно очакван, като увеличение на имуществото. В случая ищецът не е доказал с преки доказателства, създаващи сигурно убеждение в съществуването на подлежащия на доказване факт и необходими да обезпечат успешно главно доказване, че за процесния период е била налична реална възможност от реализиране на приходи от имота. Предвид Тълкувателно Решение № 3/12.12.2012 г. по Тълкувателно дело № 3 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС, се налага извод, че не е установена имуществена вреда, във вид на пропусната полза, доколкото първият и задължителен елемент на всяка пропусната полза е наличието на сигурност от увеличаване на патримониума на лицето, каквато сигурност по делото не е била доказана. Не е налице и накърняване имуществото на правния субект, нито е налице отрицателно въздействие, намаляване на неговата себестойност- чл. 82 ЗЗД. Настоящият съдебен състав счита, че за претендираните от ищеца имуществени вреди липсват всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Поради тези съображения обжалваното решение, в частта с която е отхвърлена претенцията за имуществени вреди, като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Този резултат несъмнено се отнася и до останалата част от отхвърлената претенция за неимуществени вреди за разликата над 2000 лева. При този изход на делото на касационния жалбоподател- К. Захариев следва, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, да бъдат присъдени разноски по делото в размер от 250 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение