Решение № 9479 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4470/2014 г.

Решение № 9479 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4470/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Наталия Юриева Петрова от гр. Русе срещу решение № 1 от 12.02.2014 г. по адм. дело № 461/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Русе, VI състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - директорът на Териториалното поделение на НОИ - гр. Русе, не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 1 от 12.02.2014 г. по адм. д. № 461/2013 г. Административен съд - гр. Русе, VI състав, е отхвърлил жалбата на Наталия Юриева Петрова от гр. Русе срещу решение КРД № 157 от 30.10.2013 г. на директора на Териториалното поделение на НОИ - гр. Русе, с което е потвърдено разпореждане № 622 от 8.11.2013 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Териториалното поделение на НОИ - гр. Русе. Обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е разяснил делото изцяло и е постановил решението си въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и с оглед релевантността им към спорните правоотношения. По същество касационната жалбоподателка не навежда конкретни оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и при служебната проверка на обжалваното решение такива не са констатирани. Развитите от Петрова съображения са относно неправилно приложение на материалния закон и по-точно, че записаното в детска ясла дете не е дете, "настанено в детско заведение" по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО. Тази теза на касаторката е неправилна. Върховният административен съд многократно е имал възможността да изрази становище, че настанено в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО е това дете, което е прието в детската ясла и не е отписано (изрично така реш. № 7821 от 11.06.2010 г. по адм. д. № 5637 от 2010 г. на ВАС - VI отд.; сравни и реш. № 14321 от 25.11.2010 г. по адм. д. № 8556 от 2010 г. на ВАС - VI отд., и цитираната в него съдебна практика, решение № 3074 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 156/2011 г., VI отд.). В конкретния случай по делото е било безспорно установено, че след изтичането на отпуска за бременност и раждане, на 1.08.2005 г., Петрова е подала молба-декларация, че ще продължи да отглежда детето си Свилен Христов през периода от 1.08.2005 до 4.04.2007 г., т. е. до навършването му на 2-годишна възраст. В цитираната декларация тя изрично е посочила, че при промяна на обстоятелствата по отглеждане на детето, включително при настаняване в детски ясли, ще уведоми предприятието. Детето на жалбоподателката е било настанено в Детска ясла № 6 - гр. Русе, на 8.12.2006 г. и не е било отписано до 4.04.2007 г., но майката не е уведомила за това работодателя си ЕТ "Стефка Василева-Сюрприз" и е продължила да получава обезщетението си за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 КСО. Паричното обезщетение по този текст се плаща на майката (или осиновителката) през време на нейния допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете, а това е отпускът по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), чието разрешаване и ползване са регламентирани с чл. 46 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Според чл. 46, ал. 7, т. 2 от тази наредба отпускът по чл. 164 КТ се прекратява, когато детето бъде настанено в детско заведение. Прекратяването на цитирания отпуск има за последица прекратяване и на паричното обезщетение, защото отпускът по чл. 164 КТ е юридическият факт, пораждащ право на това обезщетение - чл. 164, ал. 3 КТ и чл. 53, ал. 1 КСО. Ето защо с чл. 53, ал. 4 КСО е прогласено правилото, че паричното обезщетение не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение, т. е. настаняването в детско заведение е правопрекратяващ юридически факт. Следователно щом като детето Свилен Христов е настанено в детско заведение - Детска ясла № 6 - гр. Русе, правото на майката Наталия Юриева Петрова да получава парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО е прекратено от датата на настаняването - записването му в дневника на приетите деца. След като детето е записано в цитирания дневник, обстоятелството през кои периоди то реално е посещавало детското заведение е ирелевантно, защото с неговото записване в яслената група то се счита за настанено в Детска ясла № 6 - гр. Русе, по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО. Правилно също така съдът е приел, че в случая се касае до неправилно изплатени суми за обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст, които по същество представляват неправилно извършени осигурителни плащания и които предвид датата на издаване на разпореждане № 622 на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Териториалното поделение на НОИ - гр. Русе - от 8.11.2013 г., не са погасени по давност с оглед разпоредбата на чл. 115, ал. 1 КСО. При наличието на молбата-декларация от 1.08.2005 г., в която Петрова изрично е посочила, че при промяна на обстоятелствата по отглеждане на детето, включително при настаняване в детски ясли, ще уведоми предприятието, не би могло успешно да се поддържа теза за добросъвестност при получаване на обезщетението. Съгласно чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Стигайки до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения се оставя в сила. Разноски по делото не се присъждат, тъй като ответникът не е направил и поискал такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,