Решение № 10343 от 7.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12785/2014 г.

Решение № 10343 от 7.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12785/2014 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Строител МТ" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, против решение № 5019/18.07.2014 г. по адм. д. № 1488/2012 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 141102155/30.05.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София, в потвърдената част с Решение № 130/20.01.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП, с променено наименование считано от 1.01.2013 г. - Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", и дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - София разноски по делото в размер на 2 558,07 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и отмяна на РА с присъждане на направените разноски. Подробни съображения са изложени във връзка с твърдения за съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на РА, за нарушено право на защита, за нарушения на материалния закон и несъобразена практика на постановени решения от Върховния административен съд и от Съда на Европейския съюз. В съдебно заседание касаторът е представляван от упълномощен адв. Г. Великова, която поддържа касационната жалба и представя писмена защита с подробно аргументирани доводи за неправилност на решението. Разноски за касационната инстанция не са претендирани, а и не са представени доказателства за направени такива. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София при ЦУ на НАП чрез процесуален представител юрк. Шейретов оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила като съобразено с установената фактическа обстановка и материално-правните норми, относими към съответния казус. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА с установени задължения по ЗДДС за отделните данъчни периоди от 1.01.2005 г. до 31.12.2009 г. и за корпоративен данък за периодите от 1.01.2005 г. до 31.12.2009 г. С Решение № 130/20.01.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - София РА е отменен частично, както следва: за установените задължения по ЗДДС за данъчен период м. 08.2005 г.; за установените задължения по ЗДДС и съответните лихви за забава за данъчни периоди: м. 10.2006 г., м. 11.2006 г., м. 12.2006 г., м. 04.2007 г., м. 08.2007 г., м. 07.2008 г. и м. 12.2008 г. и за установените задължения по ЗКПО и съответните лихви за забава за финансовите 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г. РА в потвърдената част, е бил предмет на оспорване пред първинстанционния съд, а именно: за данъчни периоди м. 02.2007 г., м. 03.2007 г., м. 06.2008 г., м. 08.2008 г., м. 08.2009 г., м. 09.2009 г., м. 10.2009 г. и м. 12.2009 г. досежно отказано право на данъчен кредит по доставки, получени от следните доставчици: "Виа Текс" ЕООД, "Крупс" ЕООД, "Рос Комерс" ЕООД, "Лемез" ООД, "К и К Електроникс" ООД, "Стокс Груп" ЕООД, "Вита Нова" ЕООД и "Адвъртайзинг Къмпани" ЕООД. През ревизираните периоди дружеството е извършвало основно строителна дейност и фактурите, по които е отказан данъчен кредит са с предмет материали и услуги, свързани със СМР. Насрещните проверки при доставчиците са с идентични констатации: ненамиране на адресите им, непредставяне на изискани документи, нерегистрирани договори с работници със съответна квалификация, служебна дерегистрация по ЗДДС и пр., които не дават възможност за проверка в счетоводствата им и установяване на спорни обстоятелства във връзка с реалността на фактурираните доставки. В хода на оспорване на РА, фактическите констатации на ревизията за ненамиране доставчиците на адресите им и невъзможност за проверка на счетоводна и техническа документация при същите не са опровергани. Решаващите мотиви на съда за недоказани реални доставки по процесните фактури са обосновани с изводите на приетите по делото основно и допълнително заключения на вещото лице инж. А. Аврамова по съдебно техническата експертиза/СТЕ/ и приета ССчЕ. Задачите на експертизите са поставени по заявено искане на процесуалния представител на жалбоподателя адв. Г. Великова. В проведеното съдебно заседание на 28.05.2014 г. процесуалният представител на жалбоподателя не се е явила като от същата е постъпила молба по факса от 27.05.2014 г., с която заявява, че няма въпроси към вещото лице инж. А. Аврамова по допълнителната СТЕ и не възразява да се приеме допълнителното заключение на СТЕ, но само в частта съдържаща отговор по зададената задача и да не се взимат предвид направените от експерта правни изводи. Други доказателствени искания не са заявени и съдът е приел допълнителното заключение на експерта в заседанието на 28.05.2014 г., единствено в присъствието на процесуалния представител на ДД "ОДОП"-София и е приключил делото за произнасяне по същество. В съдебното решение е налице подробен анализ на констатацията на експерта по СТЕ за данните съдържащи се в представените приемо-предавателни протоколи. Изрично е вписано в експертизата липсата на съответна строителна документация, изискана от дружеството-жалбоподател. Обсъдени са подробно строителните обекти, етапите на строителство и констатираните реално осъществени СМР, както и констатираното от експерта несъответствие с обема на съответните дейности, съпоставени с предмета по фактурите и датите на сключените Договори. Проследена е етапността на строителството и констатациите на експерта са, че не се припокриват установените СМР с предмета по фактурите, издадени от съответните доставчици, по които е ползван непризнатия с ревизията данъчен кредит. Така мотивирано решението с изводите на СТЕ и всички събрани в хода на ревизията и допълнително представени доказателства, съдържа обоснован извод на съда за недоказани реални доставки по процесните фактури с предмет материали и услуги, свързани със СМР, поради неангажиране на надлежни доказателства от оспорващия, чиято е доказателствената тежест в процеса. По отношение на фактури с предмет: кухненско обзавеждане - хладилник фризер, издадени от "Лемез" ООД и "К и К Електроникс" ООД, съдът е потвърдил законосъобразността на отказа на данъчен кредит при предпоставките по чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС - стоките са предназначени за дейности, различни от икономическата дейност на ревизираното дружество. Обжалваното съдебно решение съдържа обосновани мотиви за законосъобразност на оспорения РА и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на касатора не се дължат разноски, а на ответника с първоинстанционното решение са присъдени в размер на 2 558,07 лв. за юрисконсултско възнаграждение, което съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК е за цялото съдебно производство и второ такова не се дължи за защита пред касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение