Решение № 540 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13218/2017 г.

Решение № 540 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13218/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" /БДЧР/ против решение № 1685 от 11.10.2017 г., постановено по адм. д. № 3028/2016 г. по описа на Административен съд Варна, с което по жалба на СНЦ "Гребен клуб Бургас" - гр. Бургас е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 24/26.10.2016 г. на Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район", с който на сдружението са установени задължения за такси за предоставено право на ползване на воден обект в размер на 197. 26 лв. за периода 01.01.2007 г. -31.12.2007 г. и в размер на 98. 36 лв. за периода 01.01.2008 г. – 31.03.2008 г., ведно с лихвите до окончателното погасяване на задълженията. Касаторът - директор на Басейнова дирекция "Черноморски район" твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на оспорването. Ответникът - СНЦ "Гребен клуб Бургас" чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд гр. Варна е отменил по жалба на СНЦ "Гребен клуб Бургас" Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 24/26.10.2016 г. на Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район", с който на сдружението са установени задължения за такси за предоставено право на ползване на воден обект в размер на 197. 26 лв. за периода 01.01.2007 г. -31.12.2007 г. и в размер на 98. 36 лв. за периода 01.01.2008 г. – 31.03.2008 г., ведно с лихвите до окончателното погасяване на задълженията. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. В хода на съдебното производство съдът е установил релевантните за спора факти и е постановил обосновано решение, в съответствие с материалния закон. Съдът е приел, че АУПДВ № 24/2016/26.10.2016 г. на Директора на БДЧР е издаден на основание чл. 195б от Закона за водите, вр. с чл. 194, ал. 1, т. 2 б. "в" от ЗВ, вр. с чл. 166 от ДОПК и чл. 9, ал. 2 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г. (отм. ДВ бр. 50 от 01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г.), от компетентен орган по смисъла на чл. 195б ал. 1 от ЗВ, в определената от закона форма и при спазване на административно-производствени правила. Съдът е установил от фактическа страна, че за предоставеното с разрешение право на ползване на водния обект – р. Ропотамо, сдружението дължи заплащане на такса съгласно чл. 194, ал. 1, т. 2 б. "в" от ЗВ за периода 01.01.2007 г. – 31.03.2008 г., която няма спор, че не е платило. За ирелевантно е счетено обстоятелството дали през процесния период, за който се дължи таксата, сдружението фактически е осъществявало ползване на водния обект. За основателно обаче е счетено възражението на оспорващия, че установеното с акта публично държавно вземане е погасено по давност. Съдът се е позовал на чл. 171, ал. 1 ДОПК и приел, че съгласно чл. 10 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (отм., ДВ бр. 50 от 01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г.), таксите са годишни и се заплащат от титулярите на разрешителни за ползване на воден обект не по-късно от 31 януари на следващата година. В случая таксата за ползване на водния обект по Разрешително № 200467/07.12.2006 г. за 2007 г. е следвало да бъде заплатена до 31 януари на следващата година – т. е. до 31.01.2008 г., съгласно чл. 10 от Тарифата. Давностният срок за погасяване на вземането е започнал да тече от 01.01.2009 г. и е изтекъл на 01.01.2014 г., съобразно правилото на чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Таксата за ползване на водния обект по Разрешително № 200467/07.12.2006 г. за 2008 г. е следвало да бъде заплатена до 31 януари на следващата година – т. е. до 31.01.2009 г., а давностният срок за погасяване на това задължение започнал да тече от 01.01.2010 г. и е изтекъл на 01.01.2015 г., съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Поради това към 2016 г. когато е започнало производството по издаване на АУПДВ и към датата на съставянето му – 26.10.2016 г., задължението за таксата за 2008 г. е било погасено. По тези съображения съдът е отменил оспорения АУПДВ За да достигне до извод за основателност на жалбата, съдът правилно е приложил института на погасителната давност по отношение на процесните публични вземания. Правилно съдът е преценил, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 171 от ДОПК. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 01. януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се заплати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съобразно разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК, давността спира, когато е започнало производство по установяване на публично вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година. Правилно е счетено от съда, че производство е започнало на 14.04.2016 г., видно от приетото по делото уведомление. Обосновано съдът не е приел за начало на производството сочените от касатора писма изх. № 63-00-62/28.08.2013 г., изх. № 63-00-62(1)/09.12.2015 г. и изх. № 63-00-62/14.01.2016 г. изпратени до сдружението, с които е уведомено и поканено да заплати таксите по разрешителното. Те предхождат производството по установяване на публичното вземане и в тази връзка с изпращането им до задълженото лице не се спира давността съгласно чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Сочените писма не съдържат волеизявление на административния орган за започване на административно производство по установяване на задълженията, поради което не могат да се ценят като правнорелевантен факт, определящ образуването на такова производство. В случая касаторът не е уведомил ответника за започване срещу него на производството по реда на чл. 195б от ЗВ, а единствено го е информирал за дължимите суми, както и го е приканил за доброволното им заплащане. Впрочем в отговор на две от писмата, сдружението е неправило изрично възражение за изтекла погасителна давност. Писмата нямат характеристиката на уведомление по смисъла на чл. 26 от АПК за започване на производство по установяване на държавни вземания по реда на чл. 195б от ЗВ, респективно, по чл. 166, ал. 1 от ДОПК. Правилно се приема, че уведомлението за започване на производство по установяване на публични държавни вземания и поканата за доброволно заплащане, отправена пред започване на това производство не са два равнозначни акта. Само изричното уведомление за започване на административно производство има процесуалната стойност на полагащ началото на такова производство акт. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират и съответно не се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд