Решение № 9894 от 2.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4206/2013 г.

Решение № 9894 от 2.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4206/2013 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на министъра на вътрешните работи против решение № 89 от 4.01.2013 г., постановено по адм. д. № 7959/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 185 от 16.07.2012 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта, в която е установено, че по отношение на Павел Младенов Първанов е осъществил пряка дискриминация по признак "лично положение". Навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и иска неговата отмяна. Ответникът Комисията за защита от дискриминация не изразява становище. Ответникът Павел Младенов Първанов, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по жалбата на Павел Първанов с твърдения за проявено спрямо него дискриминационно отношение от страна на министъра на вътрешните работи, изразяващо се определения му по-кратък срок на мисията ЕС - EULEX от 6 месеца, съгласно заповед № 6535/20.11.2008 г., в сравнение с преназначените служители от мироопазващата мисия в Косово, съгласно заповед № 6533/20.11.2008 г., които са командировани за срок от една година. КЗД, обсъждайки издадените от министъра на вътрешните работи заповеди и мотивите към тях, е приела, че спрямо Първанов е осъществено дискриминационно поведение по признак "лично положение", тъй като министърът не е съобразил неговото желание да бъде командирован за по-дълъг срок, което го е поставило в неравностойно положение спрямо командированите служители, изпратени на мисия за срок от една година. Съгласно представените по преписката заповеди, обсъдени от Комисията за защита от дискриминация, за молителя, заедно с още 11 служители, мандатът в ММО е започнал през 2006 г., поради което са командировани за 6 месеца в новата мисия. Адресатите на заповед № 6533/2008 г. са започнали мандата си в ММО през 2008 г., поради което срокът им е пределен за една година. Целта на министъра на вътрешните работи е служителите да се изравнят по срок на участие в международни мисии, тъй като такова участие носи и материални придобивки. Първоинстанционният съд, за да постанови обжалваното решение, е приел, че изцяло споделя мотивите на Комисията за защита от дискриминация. Посочил е, че няма нормативно регламентирано задължение за диференциация на срока за задгранични мисии, поради което Първанов е третиран различно от останалите служители в МВР, изпратени на мисия за една година. С това поведение министърът на вътрешните работи е допуснал нарушение на чл. 26 от ЗЗДискр. Решението е неправилно. Първоинстанционният съд вярно е установил фактите по делото, но е формирал изводите си при неточно приложение на материалния закон. По определението на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр пряка дискриминация съставлява всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр се забранява прякото или непряко ограничаване на законните права или интереси на лицата на основание изброените в текста критерии. Дефиницията на понятието "дискриминация" включва установено със закон неравенство, унижаване и подценяване на граждани поради тяхната народност, раса и др. признаци. По делото не се установява по никакъв начин, че има нееднакво прилагане на утвърдените правила за задграничната мисия ЕС - EULEX, което да представлява дискриминация по смисъла на специалния закон. В рамките на предоставената на министъра оперативна самостоятелност е да утвърди кандидатурите за изпращане на служители на МВР на мисия зад граница, като: - удължи разрешения период за работа; - изпраща ги при пълен нов мандат. Същият е сторил това с цитираните заповеди, като се е съобразил с доклад № К-6291/11.09.2008 г. Защита по този закон може да се търси само срещу нееднакво третиране, основано на въведените с този закон признаци. В този смисъл не е достатъчно да се установи различно третиране на определено лице в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4, като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитираната разпоредба. Не е установено по убедителен начин, че спрямо Първанов е формирано съзнателно нежелано поведение, което да цели или предизвика обидна или застрашителна среда. Въведените диференцирани условия на срока за участие в мисията ЕС - EULEX не сочат на различно третиране на заинтересованото лице от страна на министъра на вътрешните работи. КЗД, както и съдът, неправилно са приели, че спрямо Първанов е установено различното третиране в сравнение с останалите субекти, защото не е ясно в какво се изразява еднаквостта на личното им положение, по който защитен признак е прието, че е доказано различно третиране при сравними сходни обстоятелства. Няма и пряката причинно-следствена връзка между твърдяно неблагоприятно отношение и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4. Целта на установеното правно положение в изпълнение на издадените заповеди е легитимна. Позоваването на чл. 26 от ЗЗДискр е неотносимо към конкретния правен спор. За служителя Първанов е осигурен равен достъп до упражняване на професията и възможността да я упражнява. Участието в задгранични мисии е свързано с изпълнението на обективни критерии, които нямат дискриминационен характер и са определена възможност, предоставяна от съответния орган. По принцип засегнатото лице Първанов подчинява дейността си на специализираните функции на държавното управление. В конкретния случай, разследваните от Комисията действия спрямо министъра на вътрешните работи с оглед твърденията за упражнявано по-неблагоприятно отношение са формални. Комисията за защита от дискриминация дължи всестранно, обективно и пълно изследване на относимите обстоятелства за установяване твърденията за наличието на съзнателно нежелано поведение, което да цели или предизвиква враждебна, обидна или застрашителна среда. Изводът на КЗД, че други засегнати лица са третирани по-благоприятно, противоречи на доказателствата по делото и на закона. Дискриминацията като относително понятие се установява при сравнението с друг, който е третиран или би бил третиран по-добре и който няма съответния защитен признак. За да е годно сравнението, той трябва да е в сравнима ситуация с потърпевшия. Тази разлика трябва да бъде съществена, значима и относима предвид всички обстоятелства по случая. В производството не е установено по никакъв начин дискриминационно поведение спрямо Първанов по твърдените от него оплаквания и липсват каквито и да са мотиви по отношение на приетия защитен признак от страна на органа. В решението са изложени разсъждения по справедливост, като изцяло са възприети защитните аргументи на молителя Павел Първанов. Неправомерният диференциран подход към отделни лица трябва да е обвързан, да е продиктуван от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи различност в отношението към дадено лице. Това третиране трябва да е извършено съзнателно по някой от защитените признаци по закон. Няма никакви данни по делото за съзнателно нежелано поведение спрямо Първанов, което да цели или предизвиква враждебна, обидна или застрашителна среда, предвид изводите на КЗД за нарушено равенство в третирането по признак "лично положение". Признакът "лично положение" няма еднозначно обективно съдържание. Това изисква установяване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво съобразно закона и забраната за дискриминация. По делото не е установен такъв значим за личността белег, обусловил различното третиране. Първанов като служител в МВР следва да изпълнява възложените му задачи и заповедите на компетентните органи, които актове, обаче, не са свързани със същностен за личността на касационния ответник белег, който го отличава от останалите и който би могъл да изпълва съдържанието на признака "лично положение". Самото положение по служба не може да се идентифицира със съдържанието на признака "лично положение". КЗД приела наличие на признак "лично положение", без да посочи в какво конкретно се изразява този признак. Неустановяването на съдържанието на твърдения защитен признак само по себе си е незаконосъобразност на акта, тъй като не дава възможност на съда да извърши контрол за законосъобразност на извода на комисията относно основен елемент от фактическия състав на дискриминацията. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата на министъра на вътрешните работи срещу решение № 185 от 16.07.2012 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта, в която е установено, че по отношение на Павел Младенов Първанов министърът е осъществил пряка дискриминация по признак "лично положение", Административният съд София-град е постановил решението си в нарушение на материалния закон, поради което същото подлежи на отмяна. При безспорно установена фактическа обстановка касационната инстанция дължи произнасяне по същество, при което счита, че оспореното решение на колективния орган е незаконосъобразно като постановено в противоречие с материалноправните норми и следва да се отмени. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд