Решение № 11774 от 19.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Директора на Басейнова дирекция Дунавски район гр. Плевен, подадена чрез юрк. Т. Георгиева против Решение 2726 от 20.04.2022 г., постановено по административно дело 11784/2021 г. на Административен съд - София - град, с което по жалба на "Напоителни системи" ЕАД е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 205/08.11.2021г., издаден от Директора на Басейнова дирекция Дунавски район- гр. Плевен към Министерство на околната среда и водите /МОСВ/. С доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се претендира отмяната му. В касационната жалба се излагат подробни съображения за неправилност на доводите на административния съд относно определяне на дължимата такса. Твърди се, че тъй като "Напоителни системи" ЕАД не е изпълнило задължението си за монтиране на измервателно устройство отговарящо на нормативните изисквания, таксата за водовземане следва да се изчисли съобразно разрешените с месечните графици водни обеми, на основание чл. 7, ал. 1 и ал. 3 от Тарифата за водовземане, за ползване на воден обем и за замърсяване. Наведени са доводи за наличие на противоречие в мотивите на административния съд, където съдът приема, че измервателното устройство от тип рейка не попада в обхвата на регламентираните от закона измервателни устройства, но същевременно с това за изчисляване на таксата и коефициента по чл. 12, ал. 3, т. 1 и т. 2 приема като използвано количеството от 15 198 480 куб.м., изчислено именно с това устройство. Касаторът счита решението за неправилно и необосновано и в частта, с която съдът е направил изчисления на базата на съответните норми за водопотребление за земеделски култури, като намира за неясно и необосновано как съдът е стигнал до извода, че нормата за водопотребление е именно 86 000 000 куб.м. Касационната жалба се поддържа в писмено становище. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - "Напоителни системи" ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, район "Овча купел", бул. "Цар Борис III", 136, чрез юрк. Викьoва в отговор на касационната жалба оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - София - град е бил АУПДВ 205/08.11.2021 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция Дунавски район - гр. Плевен към Министерство на околната среда и водите /МОСВ/, с който по отношение на "Напоителни системи" ЕАД, на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "a" от Закона за водите (ЗВ), са установени дължими публични задължения в размер на 27 684, 23 лв., ведно с дължима лихва за периода на забава в размер на 2 045 лв. /изчислена за периода 16.02.2021 г. до 08.11.2021 г./, представляващи такса за водовземане за периода 01.01.2020 г. 31.12.2020 г. Установено от фактическа страна е, че правото на водовземане от повърхностен воден обект яз. "Александър Стамболийски, намиращ се в землището на с. Горско Косово, общ. Суходол, обл. Велико Търново с цел водоползване - напояване, е предоставено по силата на Разрешително 003599 от 30.03.2005 г. на министъра на околната среда и водите, срокът на което е продължен с Решение 29/04.02.2011 г. С декларация по чл. 194б от ЗВ от 26.01.2021 г. за процесния период дружеството е декларирало отнет годишен воден обем от 15 198 480.00 куб. м и дължима такса за водовземане в размер на 13 830,62 лв. На 15.10.2021 г. е извършена проверка на декларираните данни и е съставен констативен протокол, с който е установено, че за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. поради липсата на монтирано измервателно устройство таксата се изчислява въз основа на разрешените с месечните графици на МОСВ водни обеми, съгласно чл. 7, ал. 1 и ал. 3 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (Тарифата) в размер на 24 565 000 куб.м. x 0,0013 /единичен размер за таксата за обществено водоснабдяване за напояване на земеделски култури/ x 1, 3 /корекционен коефициент/, което възлиза на сумата от 45 514, 85 лв. Като е посочено, че след извършено приспадане на направените плащания дължимата сума за периода 01.01.2020 г. и 31.12.2020 г. е в размер на 27 684, 23 лв. главница и лихви в размер на 2 045,72 лв. Установено е, че дружеството не е заплатило допълнително установените такси и е изпратена покана за доброволно изпълнение. Предвид липсата на постъпило плащане за погасяване на задължението на 28.06.2021 г. е изпратено уведомление до "Напоителни системи" ЕАД за започване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане за дължимата такса. За да отмени издадения АУПДВ, съдът е приел, че спорен по делото е въпросът дали административния орган е изчислил правилно размерът на дължимата такса за процесния период, като от една страна е счел за основателни възраженията на "Напоителни системи" ЕАД за неправилно отчитане на отнетото количество вода, след което е приел, че действително размерът на задълженията се различава от декларирания от дружеството размер за ползваното количество вода, тъй като измервателното устройство рейка не е регламентирано от закона, поради което и изчисляването на размера на дължимата такса следва да бъде на основание на разрешените с месечните графици водни обеми. Административният съд е приел още, че при изчисляване на дължимата такса е допуснато нарушение на нормата на чл. 12, ал. 3, т. и т. 2 от Тарифата за водовземане, за ползване на воден обем и за замърсяване. Счетено е, че единичният размер на таксата следва да се умножи по коефициента посочен в т. 1 - 0, 7 в случаите, когато отнетия обем вода е по-малък или равен на обема вода, изчислен по съответните норми за водопотребление, определени с нормата на чл. 117а, ал. 2 ЗВ, а не по коефициента по т. 2 1, 3, когато отнетия обем вода е по- голям от обема вода изчислен по посочената норма, използван от административния орган. За да стигне до този извод съдът е приел, че отнетия обем вода в размер на 15 198 480 куб.м. е по- малък от обема на изчислените норми за водопотребление за земеделски култури - 86 000 000 куб.м. Решението е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Основателни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати от първостепенния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които налагат отмяната на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на АССГ. Настоящият касационен състав намира възраженията за противоречие в мотивите на оспореното решение за основателни. В мотивите на съдебното решение, съдът е приел, че измервателното устройство рейка не е регламентирано и е намерил за законосъобразно изчислението на таксата въз основа на сумата от разрешените с месечните графици на МОСВ водни обеми. Същевременно съдът е приел, че отнетия обем вода е 15 198 480 куб.м., какъвто е декларирания от дружеството което твърдение е в противовес с мотивите, които е изложил по-горе в решението си за приложимост на нормата на чл. 7, ал. 1 и ал. 3 от Тарифата. Следователно, налице е противоречие в изводите на съда и в решението не е обосновано защо са използвани декларираните от дружеството водни обеми при изчисляването на таксата за водовземане, като едновременно с това е прието, че липсва отговарящо на изискванията измервателно устройство и следва при изчисляването да бъдат използвани разрешените с месечните графици на МОСВ водни обеми. На следващо място, според съдебното решение, при изчисляване на таксата е допуснато нарушение при определяне на коефициента по чл. 12, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Тарифата. Съгласно нормата, когато водовземането е за напояване и когато отнетият обем вода е по-малък от или е равен на обема вода, изчислен по съответните норми за водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2 ЗВ, за съответните култури, единичният размер на таксата се умножава по 0,7, а когато отнетият обем вода е по-голям, изчислен по съответните норми за водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2 ЗВ, за съответните култури, единичният размер на таксата се умножава по 1.3. Съдът е приел, че за конкретния случай отнетия обем е по-малък от обема вода, изчислен по съответните норми за водопотребление за земеделски култури, който е приет от съда 86 000 000 куб.м. и следва да се приложи коефициента 0,7 при изчисляване на таксата. Този извод на съда е необоснован и не става ясно, както правилно е възразил касатора, как административния съд е стигнал до извода и как е изчислено, че именно размерът 86 000 000 куб.м. е обемът вода, изчислен по съответните норми за водопотребление за земеделски култури. По делото не са представени никакви доказателства за установяване на обема вода, изчислен по съответните норми за водопотребление за земеделски култури. Поради това настоящия касационен състав намира изводите на административният съд за необосновани и неподкрепени от доказателствата по делото. Горното обуславя необходимостта от отмяна на съдебния акт изцяло и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. При новото разглеждане на делото съдебният състав ще следва да се произнесе по спорния между страните въпрос относно размера на таксата и дължимата лихва за забава, като събере относимите доказателства, включително за това какъв е отнетия обем вода, какъв е размерът на обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, определени в Наредбата за нормите на водопотребление и съответно отнетият обем вода по-малък ли е от или равен на обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, определени в Наредбата за нормите на водопотребление. Предвид изхода на делото и на основание чл. 226, ал. 3 АПК съдът не присъжда разноски на страните, тъй като такива ще бъдат присъдени при новото разглеждане на делото с оглед неговия изход. Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение