Решение № 10671 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11743/2012 г.

Решение № 10671 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11743/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Петър Пешев, в качеството му на процесуален представител на Иван Георгиев Райнов, управител на "Райнов" ЕООД, срещу решение № 4053 от 16.07.2012 г. по адм. дело № 686 по описа за 2012 г. на административния съд - София град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на закона, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Претендират се разноски. Ответната страна по касационната жалба - началникът на Митница Столична оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Борислав Станков. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Райнов" ЕООД срещу решение № 9600-0378 от 26.10.2011 г. на началника на Митница Столична, потвърдено с решение № 917 от 19.12.2011 г. на директора на Агенция "Митници", с което е определено за заплащане допълнително мито и ДДС по внос, деклариран с ЕАД № 10ВG005807Н0112626/16.12.2010 г. и ЕАД № 10ВG005807Н0016317/23.02.2011 г., ведно с дължимите законни лихви от датата на възникване на задължението до момента на окончателното му погасяване. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна, че с процесните ЕАД, дружеството е оформило внос от Конфедерация Швейцария на употребявани автомобили, поставени под режим допускане за свободно обращение и крайно потребление в Република България, като ползва преференциално тарифно третиране на база на представени от него сертификати за движение на стоките EUR. 1, в които е посочено, че автомобилите са с произход от Швейцария. Породи възникнали съмнения относно редовността на посочените сертификати EUR. 1, по искане на българските митнически власти е извършена последваща проверка от швейцарските митнически власти по реда на чл. 33 от Протокол № 3 към Споразумението между Европейския съюз и Конфедерация Швейцария, на представените към всяка ЕАД сертификати. Швейцарските митнически власти са уведомили Агенция "Митници" с писмо реф. № 3235.329.2011 от 31.08.2011 г., че за вноса по процесните ЕАД, описани в решението, посочените в тях износители не са били намерени на посочените адреси, поради което автомобилите, посочени в тези сертификати следва да се считат с неопределен произход, а съответните доказателства за произход - невалидни. Съдът се е позовал на решение на Европейската комисия № 3/2005 г. на съвместния комитет ЕО-Швейцария от 15.12.2005 г., с което е извършено изменение на Протокол № 3 към Споразумението, относно определянето на понятието "стоки с произход" и методите на административното сътрудничество. По силата на чл. 16, ал. 1 от Протокол № 3, продукти с произход от Швейцария при внос в Общността, се ползват от разпоредбите на Споразумението, при представяне на изброени доказателства за произход, едно от които е сертификат за движение EUR. 1. От доказателствата по делото съдът е приел за безспорно установено, че съобразно правомощията си по чл. 33 от Протокол № 3 към Споразумение между ЕС и Швейцарската конфедерация, митническите органи са извършили последваща проверка на достоверността на представените документи за произход. Швейцарските митнически власти са упражнили правомощията си и в резултат на извършената от тях проверка са констатирали, че износителите на стоките не са доказали произхода на автомобилите, поради което моторните превозни средства следва да се считат с неопределен произход. Издадените от швейцарските митнически власти документи, съдът е приел за официални по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, изготвени от длъжностно лице в кръга на службата му по установената форма и ред, и съставляват годно доказателство за извършените действия. Съдът е приел наред с това, че за жалбоподателя не са налице предпоставките за прилагане на чл. 200 от Регламент 2913/1992 г. на Съвета, според който длъжникът може да се позове на своята добросъвестност, ако докаже, че през периода на въпросните търговски операции е положил надлежни усилия, за да се увери, че са спазени всички условия за преференциално третиране. Според съда в конкретния случай, нито в хода на административното, нито на съдебното производство, са представени доказателства, които да оборят становището на швейцарските митнически власти, като по делото не са налице и данни, жалбоподателят да се е опитал да се свърже с продавача на автомобилите "Авто Експорт Хайдар". Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено в съответствие с установената фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон. Възражението на касатора за неправилно приложение на последния е неоснователно. Страните не спорят, че по процесните ЕАД касаторът е осъществил внос от Конфедерация Швейцария на употребявани пътнически автомобили, поставени под режим допускане за свободно обращение и крайна употреба, като е ползвал преференциално тарифно третиране на база представени сертификати за движение на стоки EUR. 1. При извършена последваща проверка от швейцарските митнически власти, по реда на чл. 33 от Протокол № 3 към Споразумението между Европейския съюз и Конфедерация Швейцария, на представените сертификати за движение на стоките EUR. 1 е установено, че за вноса по посочените ЕАД износителят не е бил намерен на посочения в сертификатите адрес, вследствие на което не са представени необходимите доказателства за произход, поради което автомобилите следва да се считат за стока с неопределен произход и доказателствата за произход следва да се считат за "невалидни". При тази фактическа обстановка правилно съдът е приел, че при извършените проверки швейцарските митнически власти са взели предвид всички налични данни за произхода на автомобилите, а получените отговори са официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, изготвени от длъжностно лице в кръга на службата му по установената форма и ред, и съставляват годно доказателство за извършените от него действия. Правилно съдът е приел, че не са налице условията на чл. 200 от Регламент 2913/1992 г. на Съвета, даващ възможност на вносителя да докаже произхода на стоките. По делото не са налице данни касаторът да се е свързал с износителя "Авто Експорт Хайдар", а представените писма от друго швейцарско дружество ("Сажимекс Експорт") правилно са приети като неотносими към предмета на делото от първоинстанционния съд. Съдът е отговорил правилно на възраженията на касатора, които се поддържат и в касационната жалба и не следва да се преповтарят, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят направените съдебни разноски, на основание чл. 143 от АПК в размер на 150.00 лв. за касационната инстанция. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение