Решение № 11706 от 2.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8225/2018 г.
ВАСIII отделение02.08.2019 г.докладчик Румяна Лилова
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА Решение № 439 от 13.03.2018 г., постановено по адм. д. № 471 по описа на Административен съд – Благоевград за 2017 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Благоевград. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 11706 от 2.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8225/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс , във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Амарантиду и Л. Амарантидис, чрез адв. Д. Харамлийска срещу Решение № 439 от 13.03.2018 г., постановено по адм. д. № 471 по описа на Административен съд – Благоевград за 2017 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлен предявеният от настоящите касационни жалбоподатели иск срещу Община Сандански за заплащане на сумата от 50000,00 лв., частично предявен от сумата 250000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от пропуснати ползи за периода от 7.09.2010 г. до 14.06.2017 г. в резултат на незаконосъобразно бездействие на служители на Община Сандански и на кмета на Община Сандански за установяване и премахване на строеж в УПИ ХХХ, в кв. 121 по плана на гр. Сандански, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.06.2017 г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се поддържа становище, че решението е неправилно поради постановяването му при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон и неговата необоснованост. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с уважаване на предявения иск. В съдебното заседание пред настоящия съд касационните жалбоподатели не се явяват и не се представляват. От техен упълномощен процесуален представител по делото е постъпила молба, с която се поддържа предявената касационна жалба, а по същество се иска уважаването й. След съдебното заседание по делото е постъпило писмено становище по съществото на спора и доказателства за сторените по делото разноски. Ответникът – Община Сандански не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име я оспорва. По същество моли обжалваното решение да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка досежно валидността и допустимостта на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни, за които решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по съображения свързани с допустимостта на съдебното решение. Първоинстанционният съд направил извод, че твърденията на настоящите касационни жалбоподатели за настъпването на вреди от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица и на кмета на Община Сандански да предприемат действия за установяване и премахване на незаконен строеж в собствения им недвижим имот определят допустимостта на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, по същество направил извод, че от фактите по делото не се установява бездействие по смисъла на чл. 204, ал. 4 АПК. Приел, че в случая "бездействието" на кмета на Община Сандански и нейни служители "да предприемат действия по предвидения в чл. 223 и следващите на ЗУТ ред за установяване и премахване на незаконен строеж" не попада под дефиницията за бездействие по чл. 256 АПК. Наред с това, то било опровергано от доказателствата за предприети действия по установяване незаконността на изградената в УПИ ХХХ постройка от трето на собствениците лице. За част от периода на исковата претенция - от 7.09.2010 г. до 26.11.2012 г. съдът направил извод, че отсъства законово основание за търсене на отговорност от кмета и общинската администрация за "бездействие" по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ да предприемат действия за премахването на постройката в УПИ ХХХ по плана на гр. Сандански. В допълнение, съдът се мотивирал, че разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ не задължава кмета на общината с издаването на заповед за премахването на строежа от една страна, а от друга отказът за издаването на заповед по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ не може да се приравни на бездействие по чл. 256 АПК, доколкото нормата визира неизвършването на фактически действия, предписани от правна норма. Наред с това, в казуса кметът е упражнил правомощията си по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ с издаването на Заповед № УТИП-П-140 от 15.06.2015 г. за премахване на строеж "Постройка за продажба на кафе и закуски", изградена в собствения на ищците УПИ ХХХ въз основа на извършена проверка от служители по контрол на строителството в изпълнение на задълженията им по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ. Предвид това твърденията за незаконно тяхно бездействие съдът приел за необосновани. Съобразил и това, че по делото няма данни след постановяване на окончателното съдебно решение за отмяна на заповедта на кмета по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, последният да е бил сезиран и да е предприел действия за премахването на постройката в УПИ ХХХ. Приел, че защитата чрез изплащане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ обхваща неизвършването на фактически действия, но не и неизпълнение на задължения за волеизявление. По тези и останалите подробно изложени в решението причини, съдът отхвърлил предявения иск. Решението е валидно, но е недопустимо. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК. Установява се от съдържанието на обстоятелствената част на поправената в изпълнение на Определение от 19.06.2017 г. и Определение от 4.08.2017 г. искова молба (л. 53 - 58 от първоинстанционното дело), че твърденията на настоящите касационни жалбоподатели са за настъпване на претендираните имуществени вреди във връзка с бездействието на общинската администрация и кмета на Община Сандански за извършване на действията, поискани от М. Амарантиду с Молба вх. № 94-00-1307 от 7.09.2010 г., адресирана до кмета и нейна Жалба с вх. № 94-00-2/21 от 6.11.2014 г. със същия адресат за исковия период - 7.09.2010 г. до 14.06.2017 г. Видно е от посочената молба и от жалбата, че Амарантиду моли уреждане на отношенията на Община Сандански с намиращите се в имота й бивши наематели на общината, които незаконно го ползват. Поискала е съдействие за освобождаване на имота и възлагане на службата по незаконното строителство извършването на проверка с оглед освобождаване на имота от незаконните ползватели. Наред с това обаче в исковата молба, на основание поисканото в молбата от 7.09.2010 г. и жалбата от 6.11.2014 г., се твърди, че "... е налице бездействие от страна на съответните служители по контрол на строителството при Община Сандански, във връзка с осъществяване на тяхната административна дейност, свързана с контрол върху незаконното строителство и предприемането на действия за премахване на незаконните строежи, което бездействие е започнало от 7.09.2010 г. и продължава и към момента на депозиране... " на исковата молба. Сочи се, че в резултат на това бездействие лицата претърпели редица имуществени вреди, които оценяват на 250000, 00 лв., изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността в посочения период да ползват имота си по предназначение
и да го отдават под наем, като реализират доход от това (2). Искът е предявен като частичен за сумата от 50000,00 лв. от общо претендираното обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи в размер на 250000,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Освен това, видно от петитума на исковата молба, търсеното обезщетение е за имуществени вреди, настъпили в резултат на бездействието на служителите по контрол на строителството при Община Сандански и на кмета на Община Сандански по осъществяване на административна дейност, свързана с контрол на незаконното строителство и непредприемането на действия по реда на чл. 223 и сл. ЗУТ за установяване и премахване на незаконен строеж. Така направеното искане в петитума не е в съответствие с позоваването от страна на Амарантиду и Амарантидис в обстоятелствената част на исковата молба на подадената на 7.09.2010 г. молба и на жалбата от 6.11.2014 г., които имат за предмет различни искания до кмета на Община Сандански. Това несъответствие е налагало първоинстанционният съд да изиска уточнение от Амарантиду и Амарантидис в тази насока, като им укаже ясно и недвусмислено да заявят с бездействие за извършването на какви действия свързват настъпването на твърдените имуществени вреди, чието обезщетяване претендират, след като се позовават на молбата от 7.09.2010 г. и на жалбата от 6.11.2014 г. и свързват началото на исковия период именно с датата 7.09.2010 г. Като е пристъпил към разглеждане на делото без да изиска уточнение в посочения смисъл, съдът е игнорирал твърденията, направени в обстоятелствената част на исковата молба във връзка с двукратното сезиране на кмета, по което той е дължал извършването на фактически действия, респективно нареждането за извършване на такива по проверка на твърденията на Амарантиду във връзка с изясняване на ситуацията. Тези проверки не следва да завършат във всеки случай с издаването на индивидуален административен акт и дори да са обективирани в писмен вид могат да се определят като фактически действия на служителите на общинската администрация. Касае се за твърдяно дългосрочно бездействие във връзка със защита на собствеността, която изисква както въздържане от действия, с които тя може да се наруши, така и предприемане на такива, за да се защити. Доколкото съдът не е констатирал посоченото несъответствие, процесуалното му бездействие в това отношение е станало причина за постановяване на съдебното решение, предмет на контрол, по нередовна искова молба. Съдът не е съобразил процесуалното си поведение с разпоредбата на чл. 129, ал. 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложима в производството съгласно чл. 144 АПК. Дължимо е било даването на указания в изпълнение на задължението му да напъти Амарантиду и Амарантидис във връзка с надлежното упражняване на правото на иск, като им даде указания за отстраняване на така констатираната нередовност на исковата молба, посочена по - горе. Тъй като съдът не е процедирал така по отношение посоченото несъответствие между твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум, а и в самата обстоятелствена част, претенцията на тези лица е останала неуточнена по въпросите кои са правопораждащите отговорността на посочения ответник бездействия, във връзка с които те претендират присъждането на обезщетение. Исковата молба следва да съдържа твърдение за причинените вреди, недвусмислено изложение в какво се изразяват те, от кой конкретно незаконосъобразен, нищожен или оттеглен акт, съответно действие или бездействие произтичат и периода, за който се претендират. С исковата молба се индивидуализира предмета на делото - спорното материално субективно право като основание и петитум, който определя, както предмета на доказване, така и границите на решаващата дейност на съда. Изложените в обстоятелствената част фактически твърдения трябва да са ясни, конкретни и логически свързани, а петитумът, който е иманентна част от исковата молба, е необходимо логически да следва от изложените фактически твърдения, което в настоящия случай не е така. Установява се също така, че в обстоятелствената част на исковата молба липсва необходимата конкретизация относно начина, по който Амарантиду и Амарантидис са имали намерение да ползват имота си "по предназначение", от което са лишени, относно твърдените "договорни отношения за отдаване под наем на имота" и за неполучения "договорен наем" (вж. стр. 4, последен абзац и стр. 5 първи абзац от нея). Посочването в исковата молба, че "имотът е предназначен за жилищно строителство" не е достатъчно. Такава конкретизация липсва и в петитума - относно претендирания размер на обезщетението за пропуснати ползи поотделно заради невъзможността в посочения период лицата да ползват имота си или негова част
и да го отдават под наем, като реализират доход от това (2). Тези нередовности също са останали неотчетени от първоинстанционния съд, поради което не са дадени и указания за отстраняването им. Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че е налице касационно основание за обезсилване на обжалваното решение по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК и без да е направено искане от страните в тази насока. На основание чл. 221, ал. 3 АПК обжалваното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо поради постановяването му при нередовно упражнено право на иск. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на АС - Благоевград. При това на първо място съдът следва да извърши дължимите процесуални действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба, посочени по – горе, в изпълнение на чл. 129, ал. 2 ГПК. Съдът следва да даде възможност на Амарантиду и Амарантидис в определен срок да уточнят ясно и конкретно обстоятелствата, на които основават иска (исковете) си, да конкретизират какви именно имуществени вреди твърдят, че са настъпили за тях - заради невъзможността в исковия период да ползват имота си (или част от него) по предназначение, както и да го отдават под наем, като реализират доход от това, за какъв период и преди всичко в резултат на какво бездействие твърдят, че са настъпили тези вреди. Съдът следва да предупреди Амарантиду и Амарантидис и за последиците по чл. 129, ал. 3 ГПК при неизпълнение на дадените указания в определения срок. Той следва да пристъпи към разглеждане на делото и решаване на спора по същество само в случай, че нередовностите на исковата молба бъдат отстранени. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.