Решение № 8602 от 6.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9992/2021 г.

Решение № 8602 от 6.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9992/2021 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, срещу Решение № 27/02.03.2021 г., постановено по адм. дело № 71/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, в частта, с която е отменен негов Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/10307/20.09.2018 г. в размер над 2 580, 25 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционият съд необосновано е приел, че адресатът на акта не е бил запознат с действията на органа. Изтъква, че е налице влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент, с оглед на което нередовното връчване на уведомителното писмо за иницииране на процесното административно производство по никакъв начин не е нарушило правото на защита на А. А.. Сочи, че всички релевантни факти са установени и съобразени от издателя на акта в хода на административното производство и същите не са спорни между страните, поради което невръчването на съобщението за започване на административното производство не би могло да е съществено процесуално нарушение на административно - производствените правила. В тези насоки излага подробни доводи и претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу оспорения АУПДВ, ведно с присъждане на осъществените разноски в първоинстанционното и касационното производство. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. Ответникът по касационната жалба – А. А., чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. За съвместно разглеждане по делото са приобщени две частни жалби, съответно подадени от А. А. и Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" срещу Определение № 231 от 23.06.2021 г. по адм. дело № 71/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което горепосоченото решение е допълнено в частта му за разноските, като ДФ "Земеделие" е осъдено да й заплати сумата от 896, 98 лв. Частните жалбоподатели поддържат, че атакуваният съдебен акт е неправилен и претендират неговата отмяна. Ответникът по частната жалба- Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, с писмено възражение оспорва основателността й. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Велико Търново е законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/10307/20.09.2018 г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който на А. А. е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 10 321 лв. на основание чл. 18, ал. 4, б. "б" от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. /Наредба № 11/. За да достигне до извод за частична основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Между страните не е спорно, че А. А. е лице, което е регистрирано като земеделски производител и е подало заявление за подпомагане УИН 25.22.0513/81363 за кампания 2013 г. по мярка 2014 "Агрологични плащания" с направелeние "Биологично пчеларство". С уведомително писмо от 13.09.2013 г. тя е уведомена за одобрение за участие по тази мярка и й е изплатената сумата от 8 600, 83 лв. За втората и третата година от ангажимента А. е подала заявления за плащане, като за всеки период й е изплатена сумата от 8 600, 83 лв. За четвъртата година от ангажимента - 2016 г. земеделският производител не е подал заявление за плащане, с оглед на което на 12.12.2016 г. от Зам. Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е издадено Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент за кампания 2016 г. След съдебно оспорване същото е влязло в сила на 11.12.2020 г. На 18.10.2017 г. до А. А. е изпратено уведомително писмо за откриване на производство по издаване на процесния АУПДВ. Тъй като адресатът не е открит на посочения адрес за кореспонденция, писмото е връчено по реда на чл. 61, ал. 3 АПК. На 20.09.2018 г. е издаден оспореният АУПДВ, след като е прието, че агрологичният ангажимент е прекратен пред 2016 г. въз основа на горепосоченото уведомително писмо. При тази фактическа установеност, АС- Велико Търново е преценил, че в хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила поради нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК. В тази връзка е констатирал, че съобщението за започване на производството по издаване на процесния АУПДВ не е редовно връчено на неговия адресат, с оглед на което е накърнено правото му на защита. Подчертал е още, че допуснатото нарушение на процесуалните правила е довело до неправилно приложение на материалния закон, тъй като нормата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 11 предвижда различен размер на подлежащата за възстановяване помощ в зависимост от годината, в която е прекратен агроекологичния ангажимент. Релевантен е моментът на влизане в сила на административния акт за прекратяването му и след като стабилитетът му е настъпил на 11.12.2020 г., то това е 7-мата година от прекратяването на агроекологичния ангажимент и подлежащата на възстановяване сума е в размер на 10%. Поради това е достигнал до крайния извод, че подлежаща на възстановяване е сумата от 2 508, 25 лв., като за разликата над нея оспореният АУПДВ е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение в атакуваната му част е валидно, допустимо и правилно. Основателно касаторът поддържа, че само по себе си ненадлежното връчване на съобщение за започване на административното производство по чл. 26, ал. 1 АПК не би могло еднозначно да се квалифицира като съществено нарушение на административно - производствените правила. Тази преценка е винаги конкретна и е обусловена от рефлексията на нарушението към решаващата воля на административния орган. В случая правилен е изводът на първоинстанционния съд, че незаконосъобразното прилагане на чл. 61, ал. 3 АПК спрямо адресата на акта при връчване на съобщението по чл. 26, ал. 1 АПК частично е обусловило волята на органа, обективирана в процесния АУПДВ за възстановяване на 40 % от общо получената от земеделския производител сума. Издателят на акта е мотивирал този размер с необоснованата констатация, че уведомителното писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент за кампания 2016 г. е влязло в сила през 2016 г. Такова заключение обаче той не би формирал при условие, че съобщението по чл. 26, ал. 1 АПК бе законосъобразно връчено на А. А., тъй като същата би могла своевременно да заяви, че посоченото уведомително писмо е съдебно оспорено с жалба, която е приета за допустима. С произнасянето по нея след постановяване на окончателното съдебно решение на ВАС, административният акт за прекратяването на агроекологичния ангажимент е влязъл в сила на 11.12.2020 г., а от този релевантен факт следва, че приложима е хипотезата на чл. 18, ал. 1, б. "г" от Наредба № 11. Визираната норма предвижда, че при прекратяване на агроекологичния ангажимент след петата година от годината на първоначално одобрение по мярката, подлежащата на възстановяване от подпомаганите лица сума е в размер на 10 % от получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви. До издаването на оспорения АУПДВ А. А. е получила финансова помощ в общ размер на 25 802, 49 лв., с оглед на което подлежаща на възстановяване е сумата от 2 580, 25 лв. Следва да се посочи, че коментираната национална нормативна уредба е в унисон с общностното право и тълкувателно приложимото поради сходство на фактическия състав Решение на СЕС по дело C-454/11, съгласно което: "Регламенти № 1257/1999, № 817/2004 и № 796/2004 допускат национална правна уредба, според която получателят на помощ, предоставена срещу поемане на агроекологични ангажименти от негова страна, отнасяща се за няколко години, е длъжен да възстанови изцяло помощта, вече изплатена през предходните години, поради това че не е подал ежегодна молба в съответствие с приложимите национални разпоредби, макар че този получател потвърждава, че е продължил да спазва своите задължения, свързани с обработването на съответните площи и че не е бил изслушан от компетентната администрация, но извършването на проверка на място на съответните площи вече е невъзможно, поради факта че разглежданата година е изтекла." СЕС разяснява, че по отношение на молбите за подпомагане на агроекологичните методи за производство, членове 22-24 от Регламент № 1257/1999 член 66, параграф 5 от Регламент № 817/2004 предвиждат, че когато помощта е многогодишна, плащанията, следващи това, което е направено през първата година на представяне на молбата, се извършват в отговор на ежегодна молба за подпомагане, освен когато държавата членка е въвела ефективна процедура за ежегодна проверка, както е посочено в член 67, параграф 1 от този регламент. От този член 66, параграф 5 произтича, че освен при наличието на такава национална процедура, на земеделските производители не се изплаща помощ, ако не подадат ежегодна молба за плащане. Подаването на тази ежегодна молба следователно представлява условие за допустимост на агроекологичните помощи на основание посочените членове 22-24. Значението на подаването на ежегодна молба за плащане на агроекологични помощи е подчертано и в член 67, параграф 1 от Регламент № 817/2004, който предвижда по отношение на системата за проверка на многогодишното подпомагане на агроекологичните методи за производство, че проверките на първоначалните молби за участие в дадена схема и последващи молби за плащане се подават по начин, който осигурява ефикасна проверка на спазването на изискванията за предоставяне на помощите. Подаването на такава ежегодна молба позволява по този начин да се провери спазването на поетите агроекологични ангажименти. Като се основава на тази ежегодна молба, органът платец е в състояние да проверява ефективно всяка година дали тези многогодишни ангажименти се спазват непрекъснато и съответно да изплаща помощите. Противно на разбирането на касатора, гореизложените съображения не се разколебават от цитираната норма на чл. 28, ал. 8 ЗПЗП, тъй като тя е неприложима спрямо уведомлението за прекратяване на агроекологичния ангажимент. Законодателят не е регламентирал регламентирал предварително изпълнение по закон на този индивидуален административен акт, нито такова е допуснато с изрично разпореждане на административния орган, поради което съдебното му оспорване е проявило своя суспензивен ефект. Действително, периодът по чл. 18, ал. 4 от Наредба № 11 е в корелация с годината на първоначалното одобрение на мярката, но продължителността му е обусловена и от годината на прекратяването на агроекологичния ангажимент със стабилен административен акт. Ето защо, като е приел, че на основание чл. 18, ал. 1, б. "г" от Наредба № 11 оспореният АУПДВ е незаконосъобразен в частта, с която е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер над 2 580, 25 лв. и е отменил същият в тази му част, АС- Велико Търново е постановил решение, което не страда от заявените касационни пороци и следва да бъде оставено в сила. Правилно е и постановеното определение, с което е допълнено Решение № 27/02.03.2021 г. в частта му за разноските. За да присъди в полза на оспорващата сумата от 896, 96 лв., първоинстанционният съд е съобразил общият материален интерес по спора, уважената част от жалбата и размерът на осъществените разноски, с оглед на което е определил припадащата се част от тях. Достигайки до извода, че ДФ "Земеделие" дължи разноски в размер на 896, 96 лв., АС- Велико Търново е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. С диспозитива на обжалваното решение първоинстанционният съд ясно и еднозначно е изразил волята си за отхвърляне на жалбата до установения с АУПДВ размер на подлежащата на възстановяване сума от 2 580,25 лв., поради което неоснователни са доводите на А. А., че оспореният АУПДВ е отменен изцяло. Несподелима е и тезата, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, тъй като същото е съобразено със сложността на спора и ефективно упражнената процесуална защита. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените разноски в настоящото производство, възлизащи на сумата от 840 лв., представляваща част от заплатеното адвокатско възнаграждение. Неговият пълен размер от 1150 лв. настоящият състав преценява като прекомерен за касационното производство, а и тази сума е договорена за цялостно процесуално представителство по делото, каквото не е осъществено от пълномощника на страната в проведеното открито съдебно заседание на 28.09.2022 г. по настоящото дело. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение