Решение № 728 от 9.12.2024 г. на ВКС по г.д. № 20248002102334/2024 г.

Производството е по чл. 307, вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Подадена е молба от Е. М. А., чрез адв. Т. К., за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на решение № 1627 от 17. 11. 2023 г. и решение № 118 от 05. 02. 2024 г., и двете постановени по гр. д. № 4818/2023 г. на РС – Плевен, с първото от които е допусната делба между В. М. А. и Е. М. А. на апартамент ***, находящ на етаж ***, в блок ***, [жк], [населено място], нанесен като самостоятелен обект на собственост с идентификатор ***по КККР на [населено място], при дялове 5/6 ид.ч. за В. М. А. и 1/6 ид.ч. за Е. М. А., а с второто е извършена делбата, като апартаментът е възложен в дял на В. М. А. и последната е осъдена да заплати на Е. М. А. сумата 12933, 33 лв. за уравнение на дяловете. Твърди се, че е нарушено правото на участие на молителя в делбеното производство, тъй като на същия са изпращани призовки, съобщения и съдебни книжа на адреса на ищцата - апартамент ***, находящ на етаж ***, в блок ***, [жк], [населено място], вместо на постоянния му адрес – [населено място], [улица], вписан и в приложеното от ищцата към исковата молба удостоверение за наследници, или на адреса му по местоживеене в Испания, ул. „E. F. S. 10 P. 006 46026 D/S 19/3 C.-O., V., където пребивава постоянно от 4. 04. 2007 г. Твърди се, че е узнал за воденото делбено производство и постановените решения на 03. 03. 2024 г., когато получил обаждане пълномощника на ищцата В. А., който поискал посочване на банкова сметка, на която да се преведе определената от съда сума за уравнение на дяловете. Подадено е становище от ответницата по молбата В. М. А., чрез адв. В. И., с което са развити съображения за неоснователност на молбата за отмяна. Твърди се, че съобщенията и книжата до молителя са били връчвани редовно, по реда на чл. 46, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, прие следното: Молбата за отмяна е допустима по съображения, изложени в определение № 3952 от 26. 08. 2024 г. по гр. Д. № 2334/2024 г. на ВКС, 1 го.о. Разгледана по същество, молбата е основателна. Отмяната по чл. 303 ГПК е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, когато те са неправилни и неправилността се дължи на някое от изчерпателно изброените в цитираната разпоредба основания, които не могат да се прилагат разширително. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК предпоставя допуснато нарушение на съдопроизводствените правила или ненадлежно представляване на страната, лишило я от възможност да участва в разглеждането на делото. В случая, исковото производство е имало за предмет предявен от В. М. А. против Е. М. А. иск за делба на описания по-горе наследствен апартамент (придобит от родителите на страните в режим на СИО). С постановеното в първата фаза на делбеното производство решение е допусната делба на апартамента при дялове 5/6 ид.ч. за В. М. А. (придобила 1/6 идеална част по наследство от баща си и 4/6 идеални части на основание договор за дарение, сключен с майка й с н.а. № 176/2004 г.) и 1/6 идеална част за Е. М. А. (придобити по наследство от баща си). С решението по извършване на делбата апартаментът е възложен в дял на В. М. А. и последната е осъдена да заплати на Е. М. А. сумата 12933, 33 лв. за уравнение на дяловете. Към исковата молба ищцата е приложила като писмено доказателство удостоверение за наследници на М. Д. А. изх. № 14-3648/10. 08. 2023 г., издадено от Община – Плевен, в което е посочено, че постоянният адрес на съделителя Е. М. А. е [населено място], [улица]. Въпреки, че е знаела постоянния адрес на съделителя в България, същата е посочила в исковата молба като адрес на ответника собствения си адрес – [населено място], [жк], ет. 2, ап. 4. Ответницата по молбата не оспорва твърдението на молителя, че е знаела адреса му в Испания, където живее от 2007 г., със статут на постоянно пребиваващ и полагащ труд по безсрочен трудов договор (които твърдения са доказани с представените от молителя писмени доказателства – на испански език и в превод на български език), както и телефона му – чрез който адвокатът й е осъществил контакт с молителя веднага след влизане в сила на решението по извършване на делбата. Всички призовки до ответника са изпращани на адреса на ищцата, но са получавани от майка му, която е с постоянен адрес [населено място], [жк][жилищен адрес] а не [жилищен адрес] на който живее ищцата и на който са изпращани призовките до съделителя Е. А.. При тези данни настоящият състав намира, че правото на молителя – ответник по иска за делба да участва в делбеното производство лично или чрез процесуален представител е нарушено, тъй като, чрез призоваването му на адреса на ищцата, е преодоляна забраната, установена в чл. 46, ал. 2, изр. последно ГПК, според която не може да се връчва на лица, които участват по делото като насрещна страна. Майката на ищеца, получавала призовките и съобщенията до него на адреса на сестра му не е „друго лице“, нито пълнолетно лице „от домашните му“ по смисъла на чл. 46 ГПК, тъй като не живее с ищеца в общ дом и в едно домакинство. Разпоредбата на чл. 46 ГПК е процесуална норма, обезпечаваща участието на страните в процеса. Неспазването й е довело до нарушаване правото на молителя да участва в делбеното производство лично или чрез процесуален представител, а това поражда вероятност решението да е неправилно. Влезлите в сила решения по допускане и извършване на делбата следва да бъдат отменени и делото върнато на районния съд за ново разглеждане от друг състав, от етапа връчване на препис от исковата молба с указания за възможността за отговор в срока по чл. 131 ГПК. Въпросът за отговорността за разноските в производството по отмяна следва да се реши с решението по съществото на спора, съотв. с друг приключващ исковото производство съдебен акт, по правилата на чл. 78 ГПК. В този смисъл са и разясненията, дадени с ТР № 6/2013 г., ОСГТК на ВКС, т. 4. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,