Решение № 13503 от 11.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3100/2010 г.

Решение № 13503 от 11.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3100/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Онглос" ООД, гр. Хисаря против решение по адм. д. № 754/2009 г. по описа на Административен съд -Варна. Твърди, че са налице съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Не са ценени допустими и релевантни за спора доказателства, липсват и мотиви по част от доводите, не са взети предвид събрани гласни доказателства, както и писмени относно размера на вредите, претърпени от дружеството. Необоснован е изводът, че не е налице поставяне в неравностойно положение в резултат на обмитяването. Незаконосъобразността на ППСПДВ е установена по съдебен ред и е доказана връзката между тези актове и вредите. Ответната страна Агенция "Митници" оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото не е доказана причинната връзка между вредите и отменени административни актове. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК , намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 32/8.01.2010 г. по адм. д. № 754/2009 г. по описа на Административен съд-Варна е отхвърлен като неоснователен предявеният от "Онглос" ООД, гр. Хисаря против Агенция "Митници" иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение от 144 084 лв., ведно със законната лихва в размер на 6 100 лв., считано от 1.06.2007 г. до 3.10.2007 г. Решението е постановено при ново разглеждане на спора след отменително решение № 3604/18.03.2009 г. по адм. д. № 13289/2008 г. по описа на ВАС, Iа отделение. В исковата молба от 3.10.2007 г., по която е образувано делото, ищецът претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди, които са настъпили от блокирани банкови сметки на търговското дружество вследствие на незаконосъобразни постановления за принудително събиране на държавни вземания на Агенцията за държавни вземания № 109/10.08.2005 г. и № 110/17.08.2005 г., за изпълнението на които с постановление № 9468-000010/27.10.2005 г. е наложен запор върху банковите сметки. Искът е заведен след като със съдебни решения по адм. д. № 1818/2005 г. по описа на ВОС и по адм. д. № 179782005 г. по описа на ВОС постановленията за принудително събиране са отменени като незаконосъобразни. Като основание за претърпените имуществени вреди ищецът на стр. 2 от исковата молба подробно посочва следните обстоятелства: поради блокиране на банковите сметки дружеството е изпаднало в невъзможност да заплаща мито и да внася стоки пред митницата, да обслужва предоставената банкова гаранция по вноса, да обслужва паричните задължения към чужденците партньори по вноса на стоките в България. Вследствие на това е претърпял вреди, изразяващи се в пропуснати ползи - нереализирана печалба за периода от запориране на сметките до освобождаването на банковите сметки на дружеството, които са оценени на 144 084.00 лв., както и обезщетение по чл. 86 от ЗЗД в размер на 6 100 лв. В открито съдебно заседание от 22.02.2007 г. пред първоинстанционния съд процесуалният представител на ищеца под формата на уточнение устно е навел допълнителни спорни обстоятелства, като е твърдял, че вредите са настъпили вследствие на постановленията на Митницата и защото определеният митнически сбор за внасяната стока при 20% надхвърлял размера на печалбата от 10%, стоката ставала непродаваема при неблагоприятни икономически условия, което също е повлияло на спиране на дейността на дружеството. Уточнението е станало в присъствието на ответната страна, като направеното по този начин искане за присъждане на обезщетение за вреди настъпили от незаконосъобразно определен по-висок митнически сбор няма петитум. С обжалваното решение съдът е събрал и обсъдил относимите за спора писмени доказателства- договори за продажба и съвместна дейност, счетоводни документи, допуснал свидетел и съдебна експертиза. Установено е извършването на търговска дейност в периода от 2002 г. до 2005 г. и реализираната печалба за всяка календарна година, както и митническата ставка на обмитените стоки. Приел, че по-високите митнически ставки не са в причинна връзка с пропуснати ползи, поради липсата на доказателства. Наличността в касата на дружеството към 31.12.2005 г. е 2075, 12 лв., а по запорираните сметки общо 246, 87 лв., най-дългият срок за ползване на банкова гаранция е до 30.11.2004 г. е. При тези данни правните изводи са, че в причинна връзка с претърпените вреди е липсата на парични средства, а не незаконосъобразните постановления за събиране на държавни вземания. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Настоящият съдебен състав приема, че уточнението в о. с. з. от 22.02.2007 г. направено от пълномощника на търговското дружество не представлява нов иск, а само изменение на иск относно основанието и има отношение към твърдения размер на претърпяната вреда. Направено е по реда на чл. 214 от ГПК и макар да няма определение на съда, с което да се допуска изменението, след като е в присъствие на ответника и има постановено решение, не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че няма обсъждане от съда на всички наведени от него доводи заради твърдението за вреди от по-висок митнически сбор. Само ако ищецът бе подал отделен иск срещу ответника на основание вреди от незаконосъобразно определен митнически сбор с отделен петитум и посочен размер на претърпени от това вреди, оплакването би имало значение за правилността на съдебния акт. В случая обаче няма предявен иск в този смисъл, поради което съдът не е дължал произнасяне по непредявен иск. На основание чл. 1, ал. 1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно един от елементите на отговорността е наличието на причинна връзка между незаконосъобразния административен акт и твърдяната вреда. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В случая спирането на дейността на дружеството не е в причинна връзка с незаконосъобразните индивидуални административни актове, каквито са постановленията на принудително събиране на държавни вземания, а с липсата на парични средства на търговското дружество. Основание на иска представляват фактите, с които ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право, чиято защита търси по реда на исковото съдопроизводство. Всякакви други факти, които нямат отношение към заявеното в исковата молба материално правоотношение, не са основание на иска. В исковата молба ищецът претендира обезщетение на основание блокиране на банкови сметки. След като е установено, че в тези запорирани банкови сметки е имало само общата сума от 246, 87 лв., е обоснован и законосъобразен правният извод на съда, че пропуснатите ползи на дружеството не са в причинна връзка с постановленията на митницата. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение