Решение № 11651 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4238/2018 г.

Решение № 11651 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4238/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Михалакева от гр. [населено място], чрез адв. Маринова и адв. Хаджолян, против решение № 995 от 7.06.2017 г., поправено с решение № 403/1.03.2018 г., постановени по адм. дело № 3153/2016 г. по описа на Административен съд – Варна. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения административен акт. Ответниците - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Варна и Държавна агенция по горите (ДАГ) - Държавно лесничейство Варна не изразяват становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд – Врана е отхвърлил жалбата на М. Михалакева срещу заповед № 18-7994/6.10.2016 г. на началника на СГКК- Варна, с която е отказано поисканото от нея изменение в КК и КР на гр. Варна, ЕКАТТЕ 10135, общ. Варна, представляващо отразяване на имот с проектен идентификатор 10135.2263.12, водеща до промяна на границите на имот с идентификатор 10135.2263.11. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Обосновал е извод, че в случая е приложима хипотезата на чл. 51, ал. 1, ал. 1 ЗКИР, доколкото е заявена промяна в КК, настъпила след одобряването й въз основа на реституционно решение на ОСЗ - Варна от 2015 г. Съдът е приел, че е заявен спор за материално право по отношение на 1, 740 дка, чието нанасяне се претендира в обхвата на ПИ с идентификатор 10135.2263.11 по КККР на гр. Варна, отразен като частна държавна собственост с трайно предназначение на територията - горска, от вписания в КК като собственик ДАГ – Държавно лесничейство Варна. Изложил е съображения, че началникът на СГКК - Варна и административният съд не разполагат с правомощие да се произнесат по възникналия спор за собственост, а влязло в сила решение на гражданския съд като преюдициално за допускане на поисканото изменение на КК и КР не е представено, поради което оспореният отказ е законосъобразен. Решението е неправилно. По делото е установено, че КК и КР на гр. Варна, ЕКАТТЕ 10135 са одобрени през 2008 г. Жалбоподателката е поискала нанасянето в КК на имот от 1740 кв. м с проектен идентификатор 10135.2263.12 по силата на решение № 1/25.11.2015 г. на ОСЗ – Варна, издадено на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Д. Алексиев в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 1, 910 дка, находяща се в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ в местността "Перчемлията", при граници Н. Алексиев, К. Атанасов и път. В решението е посочено, че възстановяването на правото на собственост върху имота ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила ПНИ. Видно от приложената към заявлението скица-проект изменението се състои в отразяване на проектен имот съгласно решението на ОСЗ-Варна, който се нанася в западната част на ПИ с идентификатор 10135.2263.11, частна държавна собственост, като неговата площ се намалява на 10, 979 дка чрез изместване на западната му граница. Искането до административния орган е и за вписване в КР на новонанесения имот като собственост на Д. Алексиев. С оспорената заповед е отказано претендираното изменение в КК и КР поради изразено несъгласие от страна на вписания в КР собственик на ПИ с идентификатор 10135.2263.11, чиято площ се намалява. Като правни основания в акта са посочени разпоредбите на чл. чл. 51, ал. 1 – 5 и чл. 54, ал. 1 и ал. 4 ЗКИР. Изводът на съда за липса на допуснати процесуални нарушения при издаване на акта е незаконосъобразен и необоснован. От фактическа страна заповедта е основана на заявения спор за материално право по повод направеното възражение от Държавно лесничейство - Варна, което обстоятелство е относимо към хипотезата на непълнота и грешка в одобрената КК и КР по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 54 ЗКИР. В случая със заявлението до административния орган се претендира нанасяне на нов имот, възстановен с решение на ОСЗ – Варна от 2015 г., т. е. се сочат нови обстоятелства, представляващи юридически факти за изменение на КККР, настъпили след влизане в сила на КК и КР. По това искане липсват фактически и правни съображения в административния акт. Заповедта е мотивирана с факти, които обосновават друго правно основание, а именно приложението на чл. 54, ал. 1 и ал. 4 ЗКИР. Тази норма в случая е неотносима. Видно от съдържанието на акта искането не е квалифицирано като такова по чл. 51, ал. 1, т. 1 ЗКИР, както неправилно е приел съдът. Административният орган не се е произнесъл и не е приложил относимата правна разпоредба с оглед изложените в заявлението факти и представените към него доказателства. Като е постановил оспорения отказ в хипотезата на непълнота и грешка в одобрената КК по реда на чл. 54 във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, а не по подаденото искане, началникът на СГКК – Варна е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо отмяната на заповедта на основание чл. 146, т. 3 АПК. Непроизнасянето на органа с оглед заявените от жалбоподателката доказателства препятства съдебния контрол за съответствието на акта с материалния закон. Съдът не може да замести или подмени мотивите на началника на СГКК – Варна. По изложените съображения административният акт, оспорен пред първоинстанционния съд, е незаконосъобразен. Решението на Административен съд – Варна следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което да се отмени заповед № 18-7994/6.10.2016 г. Административната преписка следва да се върне на началника на СГКК Варна за издаването на нов акт съобразно дадените в мотивите на решението указания като се извърши преценка дали с приложеното решение на ОСЗ – Варна е приключено реституционното производство по възстановяване правото на собственост върху земеделския имот, чието нанасяне се претендира и представлява ли то самостоятелно основание за одобряване на исканото изменение на КК и КР в хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 1 ЗКИР. При този изход на спора на касационната жалбоподателка се дължат направените за двете инстанции разноски в общ размер на 915 лв., от които 15 лв. – внесени държавни такси, 300 лв. – депозит за вещо лице и 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение