Решение № 13009 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5713/2012 г.

Решение № 13009 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5713/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по жалба, подадена от министъра на вътрешните работи срещу решение № 4040 от 21.03.2012 г. по адм. д. № 12949/2011 г. на Върховния административен съд, Пето отделение, с което е отменена издадената от него заповед № К-8733/31.08.2011 г. за наложено на Бисер Владимиров Цветков дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от три години". Касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК се основават на доводите, че съдът се е произнесъл без да установи и изследва в цялост действителната фактическа обстановка и без да обсъди събраните и приложени по преписката доказателства, че не е спазен принципа на служебното начало и съдебното решение не е основано на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Ответникът не е взел становище по жалбата. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Петчленен състав - II колегия намира жалбата за процесуално допустима, подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорената пред него заповед, съдът е приел, че актът е мотивиран, тъй като дисциплинарнонаказващият орган се е позовал на обобщена справка и становището на дисциплинарно-разследващия орган и на предложението на директора на СДВР, с които нарушението е квалифицирано по различни текстове и са предложени различни наказания. Направени са изводи, че по делото не са събрани доказателства установяващи, че жалбоподателят виновно или по небрежност е предоставил паролата си на трето лице, а е установено, че по време на влизането в информационната система, жалбоподателят е бил извън местоработата си. Доказателства за виновно или небрежно поведение от негова страна довело ползване на неговата парола не са събрани и в дисциплинарното производство, следователно същият не е осъществил описаното в заповедта нарушение на чл. 228, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР. Изложени са мотиви, че административният орган се е позовал на изготвените в дисциплинарното производство обобщена справка и становище на дисциплинарно разследващия орган, както и на предложението на директора на СДВР, с които са установени различни нарушения, с различни правни квалификации и са предложени различни по вид наказания, а е налице разминаване в констатациите и изводите на дисциплинарно-разследващия орган в сравнение с тези на директора на СДВР, в чието предложение са залегнали съображения на САД "Човешки ресурси". Без доказателства конкретното нарушение е преценено за резултатно и съставомерно по чл. 228, ал. 1, т. 3 ППЗМВР. Липсва обосновка от дисциплинарно- наказващия орган защо възприема предложението на директора на СДВР, вместо справката и становището на дисциплинарно- разследващия орган, в заповедта за дисциплинарно наказание е необходимо да бъде обоснован вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание, което не е сторено в конкретния случай, липсата на мотиви и необсъждането на възраженията на дисциплинарноотговорното лице са основание за отмяна на издадения административен акт. Решението е правилно. Не водят до други изводи доводите на жалбоподателя, че в случая се касае за нарушение и наложено наказание, за което не се изисква провеждане на задължително дисциплинарно производство, така както е задължително за дисциплинарните нарушения по чл. 227, ал. 1 ЗМВР и провеждането на такова дисциплинарно производство обвързва наказващия орган с правните изводи и предложения на дисциплинарно разследващия орган доколкото отразяването на същите в обобщената справка представя възможност на служителя да осъществи своето право на защита, като направи възражения, знаейки конкретната правна квалификация на дисциплинарното нарушение за което е привлечен към дисциплинарна отговорност. Задължителни за министъра са разпоредбите на чл. 229, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР при определяне на конкретното наказание за установеното дисциплинарно нарушение. Сочи се, че в заповедта изрично е записано изпълнението на задължението на дисциплинарно наказващия орган да събере всички доказателства, които да подложи на оценка и последствие на които да се позове в издадения акт. Излагат се доводи, че министърът на вътрешните работи е обвързан само с установената фактическа обстановка в описаните три документа - обобщена справка, становище и предложение на директора на СДВР, която е идентична. Неправилно се твърди, че в тези документи не съществува противоречие по отношение установената фактическа обстановка. Посоченото в заповедта фактическо основание за налагане на дисциплинарното наказание е допуснато въвеждане на некоректни данни в АИС с личната парола на Цветков поради нарушение на заповед рег. № 19307/13.11.2009 г. Действително от доказателствата представени в преписката е установено, че е използвана личната парола на служителя и с нея са извършени промени в наказателно постановление, с което е направено невъзможно провеждането на административно наказателно производство срещу нарушител на ЗДв, в резултат от посоченото поведение са нанесени неправомерни корекции в официален документ, водещи до неговата неистинност и съответно предотвратяващи възможността да се осъществи налагането на санкция на действителния извършител на нарушението, но не е установена причинна връзка между поведението на служителя и посочения резултат. Неотносими са доводите, че съдът не е положил на анализ и оценка описаната заповед на директора на СДВ, която в т. 4 съдържа ясно разписани задължения за служителите да не допускат използването на личната им парола от други служители и това е установеното нарушение, за което е наложена наказание и в хода на производството Цветков не е представил доказателства и не е направил възражения за това паролата му да е била предмет на противозаконни действия от други лица и самото използване на същата е достатъчно за нарушение на описаната заповед. Като фактическо основание за издаването на заповедта е посочено: в нарушение на заповед рег. № 19307/13.11.2009 г. е допуснато от служител с личната му парола да бъде въведено некоректно в автоматизираните информационни фондове на отдел "Пътна полиция" - СДВР на наказателно постановление за извършено нарушение по Закона за движение по пътищата, което е довело до накърняване на правата и свободите на гражданин и е затруднена дейността по изпълнение на постановените административни санкции. Вторият посочен резултат е налице, но не е налице причинна връзка между поведението на жалбоподателя, евентуално неопазване на паролата и извършената подправка на документ. Посоченото в заповедта допускане не е твърдение за конкретно поведение на жалбоподателя пред съда. В справката на дисциплинарно разследващия орган е посочено, че има нарушения на разпоредбите, залегнали в заповед рег. № 19307/13.11.2009 г. на директора на СДВР, че не се доказва по безспорен начин личното участие на служителя в корекциите и нарушенията се дължат на пропуски в организацията на дейността и контрола над изпълнителния състав, поради което е предложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Поради това правилни са изводите на съда, че без съответните доказателства дисциплинарно наказващия орган е приел, че нарушението е заповедта е следствие на поведение на жалбоподателя и има пряка причинна връзка с извършената корекция в наказателното постановление и е наложил по-тежко дисциплинарно наказание. В писмените си обяснения пред органа, полицейският инспектор е заявил, че няма никакво участие в извършената корекция на наказателно постановление и не му е известно кой, как и по какъв начин се е сдобил с паролата му за достъп до терминала и е извършил корекцията. Не е установено от административно наказващия орган, че няма друга възможност за достъп до паролата, не са изложени мотиви в тази насока в оспорената заповед. Възражението за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение пред първата инстанция не е направено своевременно до приключване на устните състезания по делото и не може да се уважи в касационното производство. Не е извършено в тази насока нарушение на съдопроизводствените правила, както се твърди в жалбата. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, Петчленен състав,