Решение № 1277 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1658/2016 г.

Решение № 1277 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1658/2016 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 176, ал. 2 АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град С. против решение № 7686 от 09.12.2015 г. на Административен съд, С. град, постановено по адм. дело № 10323/2014 г., с което е отхвърлено искането му с правно основание чл. 176, ал. 1 АПК за допълване на решение № 4166/16.06.2015 г., постановено по същото дело. В жалбата са изложени доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда по приложението на чл. 160 от ДОПК и счита, че след прогласяване нищожността на ревизионния акт, поради некомпетентност на органа - издател, съдът е задължен да изпрати преписката на компетентния административен орган съгласно чл. 173, ал. 2 АПК. Искането е за отмяна на допълнителното решение и връщане на делото на първоинстанционния съд за постановяване на ново, с искането с правно основание чл. 176, ал. 1 АПК да бъде уважено. Ответникът - Р. П. Р., не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 4166/16.06.2015 г. постановено по адм. дело № 10323/2014 г., Административен съд, С. град е прогласил за нищожен издаденият на Р. П. Р. ревизионен акт № 2141400441/17.04.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП град С., в оспорената част, потвърдена с решение № 1413/05.08.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика", гр. С. Това решение е влязло в сила като необжалвано от страните. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил искането на решаващия орган по чл. 176, ал. 1 от АПК за допълване на съдебния акт за обявяване нищожност на оспорения ревизионен акт. За да се постанови този резултат е прието, че съгласно чл. 160, ал. 4 ДОПК съдът не разполага с правомощие да отмени ревизионния акт и върне преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания. Според административния съд в случая не се касае за празнота на закона. Уредбата по чл. 160 ДОПК е специална спрямо АПК, поради което нормата на чл. 173, ал. 2 АПК не намира приложение. По аргумент за по-силното основание, съдът е обосновал извод, че след като в хипотезата на чл. 155, ал. 5 ДОПК не се допуска връщане за нова ревизия от решаващия орган, то и съдът не разполага с такова правомощие. Решението е правилно постановено. По смисъла на чл. 176 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, решението е непълно, когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване, в резултат на което част от предмета на спора е останал висящ. В разглеждания случай правилно съдът е приел, че не е налице непълнота на съдебния акт, тъй като съдът се е произнесъл по цялото искане, с което е сезиран и е извършил проверка по законосъобразността на атакувания ревизионен акт, съобразно правомощията си по специалния закон - чл. 160, ал. 2 и чл. 160, ал. 4 във връзка с ал. 3 от ДОПК. Законосъобразен е изводът, че правомощието по чл. 160, ал. 3 ДОПК за връщане на преписката на компетентния орган по приходите, не се прилага за ревизионните актове. Това следва от изричната норма на чл. 160, ал. 4 ДОПК и се отнася и за случаите, когато ревизионният акт е обявен за нищожен, а не само до хипотезите на отмяна на акта, в какъвто смисъл са доводите на касационния жалбоподател. Тази норма е специална за производството по оспорване на ревизионни актове по ДОПК, поради което правилото на чл. 173, ал. 2 АПК за изпращане на преписката на компетентния орган в случаите на нищожност на акта, не намира субсидиарно приложение съгласно § 2 от ДР на ДОПК. По тези съображения, решението, с което административният съд е отхвърлил искането с правно основание чл. 176, ал. 1 АПК на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град С., следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, първо отделение,