Решение № 66 от 5.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 213/2019 г.

Решение № 66 от 5.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 213/2019 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на С. С. Х., М. Н. Ч. и Я. Е. Х. от 13.09.2018 г., уточнена с допълнителни молби, за отмяна на влязло в сила решение № 65 от 10.07.2018 г. по гр. д. № 1580/2017 г. на ВКС, I г. о. С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлен иск на С. С. Х., М. Н. Ч. и Я. Е. Х. срещу Ф. И. Х., А. И. Ч., С. И. Х., Х. А. Б., Х. А. Л., С. А. С., З. А. А. и В. А. Б. по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено, че ищците са собственици на основание наследствено правоприемство от Н. Ш. Х. на част от имот с площ 74 кв. м., индивидуализирани в решението, като при попълване на кадастралния план на [населено място] с имот пл. н...... от 2005 г. е допусната грешка при заснемане на южната му граница и описаната площ неправилно е заснета като част от имот пл. н......, вместо към имот пл. н......, както и при попълване на кадастралния план на [населено място] от 2014 г. с имот пл. н...... е допусната същата грешка и площта от 74 кв.м., неправилно е заснета към имот пл. н......, вместо към имот пл. н....... Като основание за отмяна е посочена разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителите, представлявани от адвокат, представят документи, за които твърдят, че имат значение за делото, защото установяват, че имотите са два, а не един и установяват селищния характер на имотите отпреди образуването на ТКЗС, и че представляват нови писмени доказателства: строително разрешение от 1974 г., протокол от 1973 г. на комисия по чл. 97, ал. 2 З. (отм.); , данъчна декларация от 1998 г., удостоверение за идентичност на имена. Въпреки дадените им с разпореждане № 15/30.01.2019 г. указания за отстраняване на нередовности, до провеждане на откритото съдебно заседание по делото молителите не излагат обосновка защо представените от тях документи са нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, освен, че не са обсъждани от съда, защото не са представяни по делото; не излагат твърдения кога и при какви обстоятелства са се снабдили с тези доказателства; не сочат и не представят доказателства за това. В откритото съдебно заседание процесуалният им представител твърди, че [населено място] от 1949 г. до 1958 г. е било в [община], а след това в [община] и това е затруднило снабдяването с новите документи, молителите са ги търсили в архива на [община], а не в [община], в различни архиви се съхраняват документите. По същество процесуалният представител на молителите твърди, че решението, чиято отмяна искат, е неправилно поради неправилния извод на съда, че е налице един имот, напротив налице са два имота и този факт е твърдян още в първата инстанция и въззивната инстанция правилно е преценила това обстоятелство. Насрещните страни Ф. И. Х., А. И. Ч., С. И. Х., Х. А. Б., Х. А. Л., С. А. С., З. А. А. и В. А. Б. в писмен отговор твърдят, че молбата за отмяна е неоснователна. По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав се е произнесъл с определение № 60 от 15.03.2019 г. по делото. За да постанови решението, чиято отмяна се иска, съставът на Върховния касационен съд, I г. о., е приел следното по съществото на спора: Процесните имоти са съседни, намират се в строителните граници на [населено място], произхождат от един общ имот №....., който е принадлежал на общия на страните наследодател Ш. Б. Х. Собствеността върху двата имота е възстановена с две решения на ПК: имот с пл. н...... - с решение от 1993 г., а имот с пл. н...... - с решение от 1994 г. Ищците са правоприемници на едно от лицата, наследници на Ш. Б. Х., на които е възстановено правото на собственост, по-късно, с н. а. от 2005 г. останалите съсобственици са продали на ищците своите идеални части. Собственици на втория имот са всички наследници на Ш. Б. Х., които са страните по делото. Спорът е за неправилно заснемане на каменен зид - подпорна стена, която частично разделя имота на две части. Съставът на ВКС е приел, че възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ се извършва с решение на оправомощения за това административен орган – поземлена комисия (ПК), сега общинска служба за земеделие. С него имотът се обособява юридически като отделна вещ, като това става с определяне на реалните и граници. Следователно правната индивидуализация на обекта на собственост възниква в резултат на волята на административния орган, формирана при спазване на предвидената в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ административна процедура. Това е прието в т. 2 на ТР № 8 от 23.02.2016 г. по т. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС. Решението на ПК, с което се възстановява правото на собственост, има конститутивно действие, включително и когато имотът се намира в границите на урбанизираните територии, за което законът предвижда възстановяването да се извършва след издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ. Предвидена е възможност за обжалване на решението на ПК за определяне на границите на имотите по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Така уредената процедура дава защита на заинтересованите лица по административен ред. След влизане в сила на решението по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ (чл. 18 ж, ал. 1, ППЗСПЗЗ) изводът за принадлежността и пространствения обем на правото на собственост следва да бъде съобразен с определените с този административен акт граници на реституирания имот. В случая данните по делото са, че двата имота с пл. н...... и с пл. н...... са част от един общ имот, принадлежал на едно лице – общият на страните наследодател Ш. Б. Х. и са възстановени на наследниците на това лице. При това положение евентуалното невярно отразяване на имотната граница не е от значение за правото им на собственост. То не се отразява на действителното им състояние и не може да се определи като грешка или непълнота в кадастралния план по смисъла на това понятие, дефинирано в разпоредбата на пар. 1, т. 16 от ДР на ЗКИР (нова – ДВ, бр. 49 от 2014 г., изм. бр. 57 от 2016 г.) – несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Ето защо искът с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за установяване на грешка и непълнота в кадастралния план от 1987 – 1991 г. се явява неоснователен. В подкрепа на извода за неоснователност на иска говори и разпореждането с н. а. № 2005 г. в полза на наследодателите на ищците с 3/4 ид. ч. от възстановения имот, което е извършено в границите, определени с реституционното решение. С молбата за отмяна молителите представят: протокол от 13.03.1973 г. на комисия по чл. 97, ал. 2 З. (отм.); , с който е извършена оценка на незастроено място с площ 300 кв.м. в местността Г. на [населено място], който попада в околовръстния полигон на селото, с който се предлага Е. П. Х. да бъде обезщетен, като му се отстъпи място за построяване на нова жилищна сграда; строително разрешение № 0265 от 01.08.1974 г., издадено на Е. Х. от [населено място] за нова жилищна сграда; удостоверение за идентичност на лице с различни имена – Н. Ш. Х. и Е. П. Х.; данъчна декларация от 1998 г. на Н. Ш. Х.. Настоящият състав на ВКС намира молбата за отмяна на посоченото основание за неоснователна поради следното: Въпреки дадените им указания молителите не са посочили и представили доказателства за това кога и при какви обстоятелства са се снабдили с писмените доказателства, на които основават молбата си. Поради което не може да се приеме, че доказателствата са нови по смисъла на приетото с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Дори да беше доказано, че молителите са се снабдили с доказателствата след изтичане на преклузивния срок за представянето им по делото (преди устните състезания във въззивната инстанция), решението по което искат да бъде отменено, то настоящият състав приема, че молителите не са положили дължимата грижа за добро водене на делото, тъй като не са съществували пречки за снабдяването с тези доказателства и преди това. Обяснението им, че са ги търсили в [община], поради това, че [населено място] е било в тази община от 1949 г. до 1958 г., което не е подкрепено с никакви доказателства, а не в [община], не може да бъде преценено като твърдение за пречка, а като твърдение за неизгодно за тях обстоятелство - признание, че не са търсили документите, където е било логично да се съхраняват и са се съхранявали. Освен, че това твърдение на молителите не е доказано (не са представени никакви доказателства за търсенето на документите, нито за времето на издаването им, нито отбелязване, че са издадени от архив), то не съдържа логично обяснение, защото и тримата молители са посочили, че живеят в област С. двама от тях в [населено място], тримата притежават имот (процесния) в [населено място], следователно няма как да не знаят в състава на коя община е включено [населено място], останалите представени по делото документи за процесните имоти са издадени от [община]. Освен това молителите са ищци по делото, приключило с решение, чиято отмяна искат (то е водено по тяхна инициатива и в избран от тях момент, когато са били подготвени за него), по делото са представлявани от адвокат. Отделно от това документите са съставени по време, когато по твърдение на молителите [населено място] е било вече включено в [община] (след 1958 г.). Не се сочи и обяснение с какво търсенето на документите в [община] е забавило молителите да ги потърсят и в [община] веднага след това, което е логичната последица от неоткриването им в [община]. Поради изложеното настоящият състав приема и извода, че молителите са могли да се снабдят с представените доказателства и при висящността на спора, ако бяха положили дължимата за водене на делото грижа. Представените документи нямат доказателственото значение за фактите, каквото се твърди в молбата и уточненията и: че имотите са два, а не един и за селищния характер на имотите отпреди образуването на ТКЗС, нито имат значение за спора, поради следното: Видно от изложеното за мотивите на решението, съставът на ВКС също е приел, че имотите са два и че се намират в строителните граници на [населено място]. Но съдът е приел, че собствеността е възникнала по силата на две решения на ПК, които имат конститутивно действие - по силата на тези решения двата имота са обособени юридически като отделни вещи, като това става с определяне на реалните им граници. Това означава, че за спора няма значение дали преди образуването на ТКЗС имотите са имали селищен характер. Или: искът не е отхвърлен, защото съдът е приел, че имотите не са два, а един, нито защото не се намират в строителните граници на [населено място] (приел е точно това), нито защото не е установено, че преди образуването на ТКЗС те не са били със селищен характер (приел е, че този факт няма значение, защото правото на собственост възниква по силата на земеделската реституция). Искът е отхвърлен, защото както беше посочено е прието, че евентуалното невярно отразяване на имотната граница не е от значение за правото на ищците на собственост, тъй като то не се отразява на действителното им състояние и не може да се определи като грешка или непълнота в кадастралния план по смисъла на това понятие, дефинирано в разпоредбата на пар. 1, т. 16 от ДР на ЗКИР. От изложеното следва извод, че молбата за отмяна е неоснователна, тъй като наведеното с нея основание за отмяна – по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, не е осъществено. С оглед изхода от това производство молителите нямат право на разноски. Искането на насрещните страни за присъждане на разноски е основателно и доказано за сумата 500 лева с представения договор за правна защита и съдействие (л. 28), в който е отразено уговарянето и заплащането на сумата. Воден от изложеното и на основание чл. 307 ГПК съдът