Решение № 426 от 25.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1464/2013 г.

Решение № 426 от 25.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1464/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане за възобновяване на нохд № 8407/2008 г. на Софийския районен съд. Искането е направено от осъдената Г. Н. П. и се основава на чл. 423 НПК. В съдебно заседание П. и служебният й защитник поддържат искането за възобновяване с връщане делото на районния съд за ново разглеждане, алтернативно на което се иска изменяване на постановената по това дело присъда и намаляване срока на наложеното на осъдената наказание лишаване от свобода. Заключението на прокурора е за оставяне на искането без уважение, тъй като след предявяването на материалите от досъдебното разследване, П. е напуснала страната и сама се е поставило в положение, съдебното производство да протече без нейното участие. Искането за възобновяване е допустимо - насочено е срещу присъда, непроверена по касационен ред, направено е от лице, което има такова право и това право е упражнило в срока по чл. 423, ал. 1 НПК /от служебната справка е установено, че П. е започнала да изтърпява неприсъствено наложеното й наказание на 3.VI.2013 г., а искането е заведено в изпращащия съд през м. VIII. с. г./ - но неоснователно. Материалите от проведеното досъдебно разследване за извършената от Г. П. на 17.II.2001 г. в София джебчийска кражба от Е. Г. М. на пари и вещи с обща стойност 13.50 лв., са били предявени на П. на 19.VI. 2008 г. в присъствието на служебния й защитник, адвоката от Софийска АК Н. Г. /протокол на л. 140 от досъд. разсл./. На 15.VII.2008 г. в СофРС е било образувано по внесения обвинителен акт нохд № 8407/2008 г. С разпореждане от 26.VIII. с. г. съдията докладчик го е насрочил за 4.ХI. с. г., за която дата П. не е могла да бъде призована, тъй като още на 25.VII.2008 г. е напуснала страната /първото от множеството уведомления с идентично съдържание е приложено на л. 25 от пър. д./. След последвалите многократни отлагания на делото, целящи разглеждането му в присъствието на П., след като се е установило, че поне от началото на 2007 г. не е живяла на посочения при досъдебното разследване адрес в /населено място/, след като е била призовавана на други два известни /след първото й призоваване от съда/ адреса - в [населено място], община /населено място/ и в /населено място/ писмо на л. 28 от първ. д./ - и след като не е била намерена и при проведеното ОДИ /писмо на л. 74 от първ. д./, на 19.I.2010 г., съдът е разгледал делото и присъствено от страна на служебния защитник на П., адвоката Н. Г., е постановил на същата дата присъдата. Дотук проследеното налага заключението, че неизпълнението от съда на процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК се дължи на поведението на осъдената, напуснала заявения адрес и страната без да уведоми за това органите на досъдебното разследване, респ. съда. Това поведение на П. не може да се определи другояче, освен като укриване от наказателно преследване, а то изключва възможността за възобновяване, по нейно искане, на наказателното дело освен при хипотезата на ал. 5 на чл. 423 НПК, данни за чието наличие не са налице. Отрицателна за осъдената е и преценката, относима към твърдяното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. За кражбата, извършена след няколко предходни осъждания за същите по вид престъпления, П. е наказана с 10 месеца лишаване от свобода. Определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, наказанието справедливо отчита единственото смекчаващо отговорността на осъдената обстоятелство и то е продължителният период, изминал от извършването на престъплението до неговото санкциониране. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 426 НПК, ВКС