Решение № 8 от 27.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3823/2017 г.

Решение № 8 от 27.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3823/2017 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 304 ГПК. Образувано е по молба на Г. Д. С., подадена чрез нейния пълномощник адв. М. К., за отмяна на влязлото в сила решение № 898 от 26.07.2011 г. по гр. д. № 3263/2009 г. на Старозагорския районен съд в частта му, с която е признато за установено по отношение на С. Н. С., че П. Ф. С. е собственик на основание наследствено правоприемство на 1/2 ид. част от недвижим имот- апартамент № 20 с идентификатор 68850.505.2.65 и площ 65.21 кв. м, разположен на седмия етаж на жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица], ведно с принадлежащото му избено помещение № 22 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Молителката твърди, че е съпруга на ответника по делото С. С., както и че процесният недвижим имот е бил придобит по възмезден начин по време на брака им, поради което представлява съпружеска имуществена общност. Твърди, че е узнала за постановеното решение на 17.03.2017 г., по повод снабдяване с документи за имота, когато установила, че е регистрирано и на друг съсобственик. Тъй като постановеното решение я обвързва, макар да не е била страна по делото, счита, че са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 304 ГПК за отмяна на същото. Ответникът по молбата за отмяна П. Ф. С. изразява становище, че същата е неоснователна. Поддържа, че молителката няма качеството на необходим другар по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, тъй като съдебната спогодба, от която съпругът й черпи права, е нищожна и не е породила вещнопрехвърлително действие. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Видно от приложените към молбата за отмяна писмени доказателства, молителката Г. Д. С. и С. Н. С. са сключили граждански брак на **** г., за който няма данни да е прекратен. През 1993 г. С. Н. С., С. Ф. И., П. С. Н. и Ф. С. Н. сключили съдебна спогодба относно разделянето на наследствен имот, по силата на която С. Н. С. получил в дял процесния недвижим имот, като за уравнение на дяловете на останалите съделители се задължил да полага всестранни грижи за всеки от тях до края на живота им, като им осигурява правото да обитават имота пожизнено и им осигурява спокойно и необезпокоявано ползване на жилището и на припадащите се към него общи части. Съгласно чл. 19, ал. 1 от СК от 1985 г. (отм.), който е бил в сила към момента на сключване на съдебната спогодба, вещите и правата върху вещи, придобити през време на брака възмездно в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити. Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 5/72 г., когато през време на брака съпруг- сънаследник получи в дял недвижим, като за уравнение на дяловете на останалите сънаследници е осъден да им заплати определена парична равностойност, която се изплаща през време на брака със семейни средства, върху закупената част от жилището възниква съпружеска имуществена общност. Аналогично е положението и на частта от сънаследствения недвижим имот, която съпругът- сънаследник придобива срещу задължение за издръжка и гледане на друг съделител, тъй като договорът за издръжка и гледане е възмезден договор, а съгласно чл. 25, ал. 2 СК (отм.) за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно. Предвид изложеното, налице са предпоставките на чл. 304 ГПК за отмяна на постановеното решение в частта, с която е уважен предявеният установителен иск за собственост. Процесният имот е придобит от молителката и ответника С. С. през време на брака им чрез възмезден способ, поради което по силата на чл. 19, ал. 1 СК (отм.) върху него е възникнала съпружеска имуществена общност. Молителката като необходим другар на ответника по делото е обвързана от постановеното решение, независимо, че не е била конституирана като страна по делото. Поради това молбата за отмяна е основателна и следва да бъде уважена. Доводът, че съдебната спогодба, от която черпят права съпрузите, е нищожна и не е произвела вещнопрехвърлително действие, не може да бъде обсъждан в настоящото производство, тъй като той касае спорът за собственост по същество. Водим от гореизложеното съдът