Решение № 237 от 8.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4740/2019 г.

Решение № 237 от 8.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4740/2019 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 83, ал. 6 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ, Обн., ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г.). Образувано е по касационна жалба на А. Асенов от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител – адв. Тодоров, срещу решение № 9/23.01.2019 г. по административно дело № 308/2018 г. по описа на Административен съд – Видин, с което е отхвърлена жалбата му против отказ с рег. № 1786 з-306/09.08.2018 г. на началник Районно управление/РУ/ на МВР - Видин за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен при наличие на визираните в чл. 209, т. 3 АПК касационни основания. Претендира се отмяна на решението. Ответникът - началник Районно управление на МВР - Видин, в писмена защита, представена в съда, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от надлежна страна – участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение състав на Административен съд – Видин е отхвърлил жалбата на А. Асенов от [населено място] срещу отказ с рег. № 1786 з-306/09.08.2018 г. на началник Районно управление на МВР - Видин за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, постановен на осн. чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. За да постанови този резултат съдът е приел, че от доказателствата по делото се установява съществуването на възприетото в оспорената заповед материалноправно основание на отказа да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя. В мотивите на съдебния акт е посочено, че заявителят не е изтъкнал основателна причина, нито е представил доказателства, че огнестрелното оръжие му е необходимо за самоотбрана. Развил е и съображения, че при произнасянето си органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че представените доказателства не обосновават извод за съществуваща опасност за здравето, живота или имуществото на жалбоподателя или негови близки. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касаторът е подал заявление от 11.06.2018 г. с искане за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие до началника на РУ на МВР - Видин като е посочил, че оръжието му е необходимо във връзка с упражняваната от него дейност като земеделски производител, придружена с чести пътувания по страната, за да продава и купува животни и носене на голяма сума пари. Към искането са приложени документите необходими за провеждане на процедурата пред административния орган по издаване/отказ за издаване на исканото разрешение. След запознаване с представените доказателства началникът на РУ- МВР - Видин е издал обжалвания в първоинстанционното производство административен акт, с който е отказал издаването на разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие, поради липса на основателна причина. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 3, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно и изследван от първоинстанционния съд, като е прието, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от носене на огнестрелно оръжие. При липсата на данни за конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател, не е обоснована необходимост от извършване на дейността с цел самоотбрана. В тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката и въз основа на приобщените писмени доказателстава изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на Асенов е законосъобразен. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е посочил и доказал основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, съдът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ. Показанията на разпитания свидетел, не променят извода на административния орган и на първоинстанционния съд за липса за доказана необходимост от притежаване и носене на огнестрелно оръжие от страна на касатора. Фактът, че Асенов не е подал оплакване до прокуратурата или до полицията за отправената към него закана за извършване на престъпление, означава че заканата не е породила у него основателен страх за осъществяването на конкретното престъпление, следователно не е била налице реална заплаха за живота или здравето му. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високият риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквато не е доказана в случая. В случай на необходимост от носене на оръжие от касатора във връзка с работата му, то същото следва да му бъде зачислено по друг ред, съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 1 във връзка с чл. 81, ал. 2 ЗОБВВПИ. Като е стигнал до извод, че обжалваният административен акт е законосъобразен и като е отхвърлил жалбата като неоснователна АС – Видин е постановил правилен съдебен акт, който следва бъде потвърден. При липсата на нарушения на правораздавателната дейност от страна на Административен съд Видин, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора основателна се явява претенцията на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на съдебни разноски, с оглед на което същата следва да бъде уважение и на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на РУ Видин към ОД на МВР Видин бъдат присъдени разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 лева - юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,