Решение № 6442 от 15.6.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Българска народна банка (БНБ) срещу решение 1614 от 11.03.2022 г., постановено по адм. д. 458/2017 г. по описа на Административен съд София град В ЧАСТТА МУ, с която БНБ е осъдена да заплати на Ц. Цочева от гр. София обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 624.60 лв., претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банка АД в срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли ВАС да отмени същото в осъдителната му част и, вместо него, да постанови друго по същество, с което да отхвърли изцяло исковата претенция на Ц. Цочева като неоснователна с произтичащите от това правни последици. Срещу същото съдебно решение, но в ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявения от Ц. Цочева иск против Българска народна банка за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 174 408.79 лв., представляващи разликата между размера на вложенията на ищцата в Корпоративна търговска банка АД и изплатената от Фонда за гарантиране на влоговете в банки сума от 196 000 лв., както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск за разликата от 5 624.60 лв. до пълния предявен размер от 8 627.96 лв., е предявена втора касационна жалба от Ц. Цочева. Вторият касатор твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната от него част като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в тази част да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да присъди исканите като обезщетение за имуществени вреди суми в пълния им претендиран размер. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби и предлага обжалваното решение, като правилно в обжалваните му части, да бъде оставено в сила. Настоящата касационна инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, за които съдебният акт в обжалваните от тях части е неблагоприятен и в законоустановения срок , поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София град се е развило по предявените от Ц. Цочева от гр. София срещу БНБ обективно съединени искове, както следва: 1. Иск за сумата от 8 627.96 лв., представляващи обезщетение в размер на законната лихва за забавено изплащане на обезщетение по гаранционната схема за неналичен депозит в Корпоративна търговска банка АД (КТБ АД), в размер на 196 000 лв., дължима за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г. Вредата се основава на бездействието на ответника да изпълни задължението си по чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г.; 2. Иск за 174 408.79 лв., съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяваща се в разликата между вложенията на ищцата в банков депозит в Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност) и изплатения от Фонда за гарантиране на влоговете в банките депозит в размер на 196 000 лв. Вредите се основават на действия на ответника довели до ограничаване на плащанията и бездействие по отношение на изпълнение на задълженията му за осъществяване на банков надзор над Корпоративна търговска банка АД. Със съдебното решение АССГ е осъдил БНБ да заплати на Ц. Цочева обезщетение за имуществени вреди в размер на 5624.60 лв., претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банкаАД в срок от пет работни дни съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл.1, пар.3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити; отхвърлил е иска в останалата му част за разликата над 5624.60 лв. до пълния предявен размер от 8 627.97 лв.; отхвърлил е иска за заплащане на сума в размер на 174 408.79 лв., представляваща разликата между размера на вложенията на ищцата в Корпоративна търговска банка АД и изплатеният й гарантиран депозит от ФГВБ и е осъдил БНБ да заплати на ищцата сумата от 10 лв. разноски по делото. За да постанови решението си, АССГ е приел за доказани сочените в исковата молба факти - ищцата е имала договор за безсрочен депозит в КТБ; на 20.06.2014 г. на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции с решение 73 Управителният съвет на БНБ поставя КТБ под специален надзор за срок от три месеца; на 27.10.2014 г. БНБ внася в НС доклад за ситуацията в КТБ и предприетите действия; на 06.11.2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ; с Решение 61/18.11.2014 г. Управителният съвет на ФГВБ приема проекта на тристранния договор между ФГВБ, квесторите на КТБ и обслужващите банки и определя 04.12.2014 г. за начална дата на изплащане на гарантираните влогове в КТБ с отнет лиценз. По отношение на първия обективно съединен иск, АССГ е приел, че в случая е сезиран с иск за вреди от неправомерното неприлагане от страна на БНБ на разпоредбата на чл.1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба за целия исков период, вкл. до 14.08.2015 г. не е била транспонирана в националното ни законодателства,като именно това /наред с обстоятелството, че нарушената разпоредба е безусловна, ясна и прецизна/ е причината ищцата да основе исковата си претенция на прякото й действие - по-точно на последното изречение от нормата, съгласно което компетентните органи установяват, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента по причини, пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи колкото се може по-скоро, но не по-късно от 5-дни след като компетентните органи са се уверили за първи път, че дадената кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми. С оглед задължителната и директно приложима на територията на РБългария в случая разпоредба на чл.1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 /Директивата/, БНБ в качеството си на надзорен по отношение КТБ орган е дължал активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ за неналични депозити, от който момент текат и императивните срокове, разписани в Директивата, за изплащането им в гарантираните от същата максимални размери. По горните съображения АССГ е заключил, че е сезиран с иск за имуществени вреди, които се претендират от незаконосъобразно бездействие да се изпълни дефинирано в закон в намиращата пряко приложение и ползващата се с директен ефект разпоредба на чл.1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 /Директивата/-задължение на БНБ по обявяване неналичност на депозитите в КТБ. Неизпълнението на това задължение, пряко произтичащо от правото на Общността, представлява достатъчно съществено нарушение на общностното право, доколкото разпоредбата на чл.1, параграф 3, б.i от Директивата създава императивни правила за държавите членки за предприемане на определени действия и представлява правна норма, целяща на частноправните субекти да се предоставят права, които да позволят на вложителите предявяване на искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. За да уважи частично предявения от Ц. Цочева иск за имуществени вреди, АССГ е приел, че за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. са налице всички, кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ незаконосъобразно бездействие за изпълнение на задължение,пряко произтичащо от закон, реално претърпени вреди от вида на твърдените и причинно-следствена връзка между твърдените вреди и установеното незаконосъобразно бездействие. Според АССГ още на 20.06.2014г. / датата, на която БНБ е поставила КТБ под специален надзор / ответникът се позовава на изчерпване на ликвидните средства на Корпоративна търговска банкаАД, т.е. още на тази дата БНБ е следвало да обяви неналичност на депозитите в КТБ, от която дата следва да се определи и първият възможен достъп на вложителите до гарантирания размер на депозитите им 25.07.2014 г., който е първият работен ден след изтичане на 20 дни, броени от изтичането на 5-дневния срок по чл.1, параграф 3, б.i от Директивата. За да определи дължимия размер на претендираното обезщетение, АССГ е съобразил обстоятелството, че периодът, за който се дължи обезвреда за забава е 26.07.2014 г. 05.11.2014 г., поради което размерът на обезщетението възлиза на 5624.60 лв. По горните съображения АССГ е осъдил БНБ да заплати на Ц. Цочева сумата от 5624.60 лв и е отхвърлил иска над тази сума до пълния му предявен размер от 8 627.96 лв. За да отхвърли втория от предявените искове - този за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 174 408.79 лв., като неоснователен и недоказан, АССГ е приел, че неплатежоспособността на КТБ АД произтича от управлението на банката, а не от дейността на надзорния орган БНБ. Според съда по делото не се установяват незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, изразяващи се в неприлагане на националното законодателство и правото на Европейския съюз, от които да произтича в пряка причинна връзка претендираната вреда. Заключил е, че не са налице вреди и с оглед обстоятелството, че вземането на ищцата към КТБ АД (в несъстоятелност) не е погасено. Същото е прието в производството по несъстоятелност на КТБ АД и по него ищцата е получила плащания по частичните сметки за разпределение на налични суми между кредиторите на КТБ" АД (н). Съобразно този изход на спора АССГ е осъдил БНБ да заплати на Ц. Цочева съдебни разноски в размер на 10 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. Искът за обезщетение на претърпени вреди, произтичащи от несвоевременно изплащане на гарантирания размер на вложенията му в КТБ се основава на неприлагане от страна на БНБ на разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба за целия исков период и до 14.08.2015 г. не е била транспонирана в националното ни законодателство, гласяща: неналичен депозит" означава депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато е налице едно от следните обстоятелства: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и, че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; компетентните органи установяват това колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми. По силата на императивната и директно приложима на територията на Република България в случая разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 (Директивата) БНБ в качеството си на надзорен по отношение КТБ орган дължи активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ за неналични депозити, от който момент текат и задължителните срокове, разписани в Директивата, за изплащането им в гарантираните от същата максимални размери. Налице е незаконосъобразно бездействие да се изпълни дефинирано в закон в намиращата пряко приложение и ползващата се с директен ефект разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директивата задължение на БНБ по обявяване неналичност на депозитите в КТБ. Още на 20.06.2014г. (датата, на която БНБ е поставила КТБ под специален надзор) ответникът се позовава на изчерпване на ликвидните средства на Корпоративна търговска банка, т.е. още на тази дата БНБ е следвало да обяви неналичност на депозитите в КТБ, от която дата следва да се определи и първия възможен достъп на вложителите до гарантирания размер на депозитите им. БНБ не може да бъде оправдана за това, че не е приложила норма на правото на ЕС с директен ефект, само защото Директивата не е била правилно транспонирана и съответно БНБ не е била изрично определена от българския законодател за съответния компетентен орган. В случая, постановявайки Решение 73/20.06.2014г. за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ е разполагала с необходимите факти, основаващи извод за неналичност на депозитите по смисъла на чл.1, § 3 буква i от Директивата, тъй като взема решение за преустановяването на достъпа до депозитите в нея по причини, пряко свързани с финансовото положение на банката. Не е спорно, че към 20.06.2014г. КТБ не само не е изпълнила вече подадени заявки за плащане, но и всички вложители са били лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си. Видно от решението на УС на БНБ КТБ не е била в състояние да приема заявки и да изплаща дължимите и платими депозити. Въпреки това решение за обявяване неналичност не е взето. Едва на 06.11.2014 г. със свое решение БНБ отнема лиценза на КТБ, на който акт се основава последвалото изплащане на гарантирания размер на депозитите от 04.12.2014 г. при приложението на чл. 23, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.). Следва да се вземат предвид и постановените в хода на производството по делото решения на Съда на Европейския съюз по дело С-571/16 и С-501/18, постановени по преюдициални запитвания по дела със сходен предмет. Така съгласно Решение С-571/16 член 1, точка 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор, както и че член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. С решението си по дело С-501/18, т. 97 от него СЕС приема, че фактът, че не е установена неналичността на депозитите по смисъла на чл. 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, може да представлява достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза и да позволи ангажирането на отговорността на държава членка за нарушение на правото на Съюза. Неоснователни са доводите на ответника за липса на претърпени вреди, поради това, че на ищцата е начислявана договорна лихва от КТБ. Действително в хода на производството по делото БНБ е формирала изрично възражение,че до датата на изплащане на гарантирания размер на влоговете, КТБ е начислявала договорна лихва върху процесния депозит, както и че в размера от 196 000 лв., изплатени на ищцата, е включена както главница, така и договорна лихва за периода 30.06.2014 г. до 06.11.2014 г. Същата лихва обаче не следва да се приспада от претендираното обезщетение, както предвид различния й характер и произход, така и предвид обстоятелството, че същата е начислявана за част от исковия период, при това не върху 196 000 лв., а върху пълния размер на депозита. По естеството си договорните лихви представляват възнаградителни лихви, дължими от КТБ за това, че определена парична сума й е предоставена за ползване за определен период и имат характера на граждански плод на капитала. Не могат да бъдат споделени доводите на касационния жалбоподател за неоснователност на предявения иск, основани на т. 1 от Решение С-501/18 на Съда на Европейския съюз, съгласно която Директива 94/19/ЕО не дава основание да се приеме, че вложителят в банка има право на обезщетение за вреди, причинени от забавено изплащане на гарантирания размер на депозитите. В т. 6 от същото решение съдът приема, че принципите на равностойност и ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не задължават съда, сезиран с иск за обезщетение, формално основан на национална норма за отговорността на държавата за вреди от административна дейност, но в подкрепа на който се твърди нарушение на правото на Съюза вследствие на такава дейност, да квалифицира служебно този иск като предявен на основание член 4, параграф 3 ДЕС, стига приложимите разпоредби на националното право да не са пречка този съд да разгледа твърденията за нарушение на правото на Съюза, изтъкнати в подкрепа на този иск. Правилно съдът е определил периода, за който се следва изплащане на обезщетение. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19/ЕО, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент БНБ е в нарушение на правото на ЕС. Считано от 27.06.2014 г., срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г. ищцата започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Това е и началната дата на исковия период. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита липсва основание за обезщетение. Размерът на обезщетението, основан на нормативно определената законна лихва върху сумата 196000 лв. за периода 26.07.2014 г. 05.11.2014 г., възлиза на сумата от 5624.60 лв. при извършеното изчисление. Ето защо обжалваното решение в частта му, с която е уважен предявения иск за тази сума и период е правилно. Правилен е решаващият извод на АССГ за неоснователност на предявения иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в общ размер от 174 408.79 лв., представляващи разликата между размера на вложения от ищцата в банката депозит и изплатената от Фонда за гарантиране на влоговете в банки 196 000 лв. Тази искова претенция се основава на твърдения за неосъществен достатъчен надзор от страна на БНБ за спазване на изискванията за ликвидност, основан на разпоредби от Закона за кредитните институции, за формални надзорни действия и неизвършени фактически действия, съответно бездействие на БНБ при упражняване на административна дейност, а с постановяване на решението на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ АД за ищцата са настъпили тежки последици, което било в нарушение на нейните имуществени права, защитени от разпоредби на закона. Правилно е прието в обжалваното решение, че по делото не са установени фактически действия и бездействия на ответника, рефлектиращи върху невъзможността ищцата да получи вложени в КТБ АД парични средства. Отговорността на държавата за обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ произтича от незаконосъобразен акт, действие или бездействие от орган или длъжностно лице при и по повод упражняване на административна дейност. В случая не се оспорва предприемането на мерки за надзор над банката, в която ищцата има вложения, а се твърди ненавременност /бавност/ на предприетите мерки. В съответствие с установеното по делото е прието също, че не е настъпила и вреда в посочения в исковата молба размер, при положение, че вземането на ищцата е прието в производството по несъстоятелност, към което ответникът няма отношение и същото подлежи на удовлетворяване по предвидения от закона ред. В касационната жалба не е развит нито един довод за несъответствие на решението със закона в тази му част. С оглед гореизложеното касационните жалби са неоснователни, а съдебното решение като правило следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенциите на страните за присъждане на разноски пред настоящата инстанция са неоснователни и не следва да бъдат уважени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение