Решение № 12391 от 17.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2014 г.

Решение № 12391 от 17.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Министерство на здравеопазването /МЗ/ против решение № 582/28.11.2013 г. по адм. дело № 761/2012 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е уважен предявеният против него иск за обезщетение за причинени имуществени вреди, произтичащи от отменен частично като незаконосъобразен административен акт в размер на 22 565 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по производството. В касационната жалба и в хода на делото по същество се твърди недопустимост на съдебното решение, алтернативно същото се счита и за неправилно и се иска обезсилването му като недопустимо или отмяната му като неправилно, като се отхвърли предявеният иск. Недопустимостта на обжалваното съдебно решение се основава на това, че предявеният иск касае вреди, произтичащи от облигационни отношения по които МЗ не е страна, а именно такива между ищеца и Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, още повече, че с влязло в сила съдебно решение е отменено решението на НС на НЗОК, определящо задължителните годишни прогнозни дейности за дейностите за болнична медицинска помощ към договора с изпълнителя. Относно неправилността на решението се поддържа, че към процесния период не е бил налице незаконосъобразен акт, тъй като частично е отменен нормативен акт и отменената част е била законосъобразна в периода, в който се твърдят причинени вреди. Оспорва се и изводът на съда за причинно-следствена връзка между отменения акт и твърдяните за причинени вреди, при опосредяването им от решенията на НЗОК касаещи финансирането на ответника по жалбата, които решения определят задължителните годишни прогнозни стойности за дейностите на болничните заведения. Освен това според касатора, съдът не е отчел, че в отношенията между болниците и НЗОК отмененият акт е прилаган препоръчително, каквато е и целта му, а не императивно, поради което НЗОК не е налице твърдяното ограничения за броя пациенти подлежащи на лечение на ден. Основава се на доказателствата по делото, от които било видно, че плащанията на НЗОК не са били обвързани с броя пациенти - установено е, но не е коментирано от съда, че през процесния период ищеца е получил заплащане за над 8 пациента дневно. Като необоснован е оспорен и изводът на съда, че основанието за отказ от заплащане на медицинските услуги, е единствено неспазване на правилото за лечение на определен брой пациенти на ден, както и че с решението на НС на НЗОК прогнозните стойности на разходите (лимитите) са определени въз основа на същото това правило. Възразява се, че след като ищецът е знаел за границите на определените по силата на договор между страните лимити не е следвало да реализира надлимитна дейност, чието заплащане не подлежи на сигурно и гарантирано реимбурсиране от здравната каса, при положение, че исковата му претенция е основана на осъществена надлимитна дейност. Наличието на опосредяващ фактор, договорни правоотношения основава неправилност за извода за причинна връзка между частично отменения административен акт и претендираните вреди. Ответната страна "Специализирана болница за активно лечение по кардиология Велико Търново" /СБАЛКВТ/ ЕАД, гр. Велико Търново чрез пълномощниците си поделото взема становище за неоснователност на въведените касационни възражения по изложени съображения в отговора на касационната жалба и в хода на делото по същество. Разноски не се претендират. Представителят на Върховната административна прокуратура, в ход на делото по същество дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Мотивирано се обосновава съответствието му с относимия материален закон и липсата на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Върховният административен съд намира, че касационната жалба като редовно подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК е допустима, разгледана по същество е неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. С обжалваното решение Административен съд Велико Търново е приел за основателен предявеният на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от "СБАЛКВТ" ЕАД гр. Велико Търново иск против МЗ за претърпени имуществени вреди в размер на 22 565 лева, изразяващи се в извършени, но незаплатени дейности по лечението на петима пациенти през месец ноември 2011 г. /съобразявайки направения отказ от иска в останалата му част/ поради действието на т. 7.8 от Глава IV на раздел втори от Приложение към чл. Единствен на Наредба № 2 от 25.01.2010 г. на МЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. За да постанови своето решение, съдът е приел за установено, че с влязло в сила Решение № 6911/16.05.2012 г. по административно дело № 12412 от 2011 г. по описа на ВАС, е отменена точка 7.8 от Глава 4 на Раздел II от Приложението към чл. единствен на Наредба № 2 от 25.01.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт по "Кардиология", издадена от министъра на здравеопазването, (обн., ДВ, бр. 11 от 09.02.2010 г., изм., бр. 67 от 27.08.2010 г., изм. и доп., бр. 92 от 23.11.2010 г., доп. - ДВ, бр. 79 от 2011 г., в сила от 01.11.2011 г.), съгласно която "препоръчителният брой пациенти на ден за една ангиографска зала е до 8 пациенти, а за месец - до 200 пациенти". Прието е от съда, че именно поради извършване на дейности, надвишаващи определения месечен брой пациенти за една ангиографска зала, както и за медицинските изделия, вложени по относимите клинични пътеки е налице претърпяна имуществена вреда, тъй като тези дейности не са заплатени. Обемът и размерът на незаплатените дейности по клинични пътеки е установен от назначените по делото експертизи. От съда е дадена възможност да се ангажират доказателства по делото от страните, като след събирането им той е изяснил фактическата обстановка по делото. Въз основа на установената такава е извел и основателността на иска с това, че отменената по съответния ред разпоредба от процесния стандарт е била основанието, въз основа на което Надзорния съвет на НЗОК е определил задължителните годишни прогнозни стойности за 2011 г. по отношение на дейностите по болничната помощ по клинични пътеки, осъществявана от ищеца, които от своя страна са станали част от индивидуалния договор, сключен от него, съобразен със спазването на съответния стандарт, а от тук и поставящ граница (лимит) на плащанията за извършените през съответната година медицински дейности. Прието е, че доколкото отменената разпоредба предвижда ограничение в броя на пациентите спрямо броя на ангиографските зали в порядък от ден и месец, а именно не повече от 8 на ден и не повече от 200 на месец, то това правило само по себе си е предопределило прогнозните стойности, при които НЗОК сключва договори с изпълнителите на болнична медицинска помощ и поставя страните по договора в условие да не могат да уговорят по-голям обем от работа, подлежащ на заплащане, което е довело до отказ от заплащане на надлимитната дейност. Решението е допустимо. Недопустимостта на иска в жалбата се основава на възражението за липса на пасивна легитимация на МЗ, като предпоставка за допустимостта на иска, при изложеното, че се касае до вреди, произтичащи от облигационни правоотношения /между НЗОК и ищеца/, по които МЗ не е страна, основано и на влязло в сила съдебно решение, с което е отменено решение № РД-НС-04-15/21.02.2011 г. на Надзорния съвет на НЗОК, определящо задължителните годишни прогнозни стойности за дейностите за болнична медицинска помощ към договора с изпълнителя. Процесуалната легитимация на страните в исковото производство следва от твърденията на ищеца относно наличието на претендираното право. Основателността на тази претенция е въпрос по същество, като надлежните страни се определят от твърденията на ищеца с оглед диспозитивното начало на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ при съобразяване изискването на чл. 205 от АПК. В случая исковата претенция се основава на твърдяното, че с отменената точка 7.8 от Глава 4 на Раздел II от Приложението към чл. единствен на Наредба № 2 от 25.01.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт по "Кардиология", издадена от министъра на здравеопазване са му причинени вреди, при което искът против МЗ е допустим и съответстващ на правилото на чл. 205 от АПК. Независимо от това следва да се отбележи, че спорът по допустимостта на предявения иск е решен с влязло в сила определение № 9128/20.06.2013 г. по адм. д. № 7264/2013 г. по описа на ВАС на РБ. Обжалвано решение е и правилно. В него съдът е обсъдил относимите към предмета на спора доказателства и доводи на страните, като въз основа на установената фактическа обстановка е направил обосновани правни изводи, като правилно е приел, че са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доводът, основан на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК, че към относимия период, месец ноември 2011 г. точка 7.8 от Глава 4 на Раздел II от Приложението към чл. единствен на Наредба № 2 от 25.01.2010 г., с която е утвърден медицински стандарт по "Кардиология", с въвеждането на условие за обслужване на определен брой пациенти в една ангиографска зала, е действаща разпоредба, респ. че е била законосъобразен акт, не може да бъде споделен. Изпълнението на даден акт, произтичащо от определеното в закона, съдебен или административен акт само по себе си не обуславя неговата законосъобразност, независимо от въведено задължение за адресатите му да го зачетат и изпълнят. В случая от момента на влизането си в сила до отмяната и разпоредбата на точка 7.8 от Наредба № 2/25.01.2010 г. е действала на годно правно основание - чл. 5, ал. 5 от КРБ, независимо че е била незаконосъобразна, като противоречаща на нормата на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, чл. 5, т. 5 и т. 10 от Закона за здравното осигуряване и чл. 94 от Закона за здравето, съгласно мотивите на Решение № 6911/16.05.2012 г. по адм. дело № 12412/2011 г. на ВАС, с което е отменена. Последващото установяване на порока на акта спрямо момента на неговото изпълнение не може да бъде аргумент, въз основа на който да се зачете поддържаното възражение, защото от значение за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, дали даден акт е незаконосъобразен и е отменен по съответния ред. Поддържаното в жалбата, че незаплащането на сумата от 29 644 лв. от НЗОК на ищеца, фактурирана като изпълнени дейности по сключения между тях договор не следва от ограничението, въведено с медицинския стандарт, а вероятно е причина от неуточнени от страна на дружеството финансовоотчетни документи не намира опора в доказателствата по делото. В писмо с изх. № 29-02-208/1/ от 06.12.2011 г. на директора на РЗОК Велико Търново до "СБАЛКВТ" ЕАД, касаещо финансово отчетните документи за месец ноември 2011 г. е посочено, че представените фактури се връщат, като надвишаващи стойностите на утвърдените болнични бюджети, а последните са изготвени при съобразяване изискването на точка 7.8 от Глава 4 на Раздел II от Приложението към чл. единствен на Наредба № 2 от 25.01.2010 г. Всъщност се оспорва обосноваността на изводите на съда относно причинно-следствената връзка между решенията на НЗОК, които намаляват финансирането на "СБАЛКВТ" ЕАД, и действието на т. 7.8 от Наредба № 2/25.01.2010 г., при отчитане значението на решения № РД-НС-04-40/9.05.2011 г. и № РД-НС-04-07/31.01.2011 г. на НС на НЗОК, които определят механизма за определяне на задължителните годишни прогнозни стойности за дейностите на болничните заведения, както и че в отношенията между болниците и НЗОК т. 7.8 от Наредбата е прилагана "препоръчително", а не императивно, поради което НЗОК не е поставяла ограничения за т. нар "девети" пациент на ден. Договорните правоотношения са пряко обвързани от приложението на отменения стандарт, тъй като съгласно чл. 19, т. 6 от договора за 2011 г. заплащане се извършва тогава, когато сумата по фактура не надвишава стойностите на утвърдените болнични бюджети, а последните са определени при стриктното спазване на определения стандарт, видно от доказателствата по делото - писмо изх. № 11-02-95/01.03.2011 г. на управителя на НЗОК, писмо на главния секретар на НЗОК относно молба от 29.02.2012 г. В последното изрично е посочено, че "разчетът за дейността по КП (клинични пътеки) е направен на база 3104 случая /за "СБАЛКВТ" ЕАД/ на стойност 4 666 420 лв. Преизчислен по цени съгласно НРД 2012, тази стойност е в размер на 4 935 428 лв., като "от нея бяха свалени 973 случая по КП за инвазивна кардиология съгласно горе цитирания медицински стандарт Наредба № 2/25.01.2010 г.) на стойност ..." Посоченото "сваляне" на случаи, в общия смисъл и контекст на писмото, не може да има друго значение освен директното проявление на въведения стандарт в отношенията между договарящите се страни, НЗОК и изпълнителите на медицинските услуги. В тази връзка е несъстоятелно да се поддържа тезата, че точка 7.8 от Наредба № 2/25.01.2010 г. не е повлияла пряко във взаимоотношенията между адресатите на акта и не е предопределила границите на свободното им договаряне. Оплакването, че от събраните по делото доказателства не са установени видовете медицински дейности и конкретните пациенти, по отношение на които е реализирана дейност, която не е била заплатена на ищеца от страна на НЗОК именно поради въведеното ограничение с отменения административен акт е несъстоятелно. Искът се основава на неизвършено плащане произтичащо от въведения от МЗ и използван от НЗОК стандарт, което неплащане, произтичащо от това основание е безспорно установено, както и че извършената медицинска дейност по отношение на пациентите, пет на брой, е в пълно съответствие с изискванията на съответната клинична пътека, видно от заключенията на назначените по делото експертизи. За месец ноември 2011 г., предмет на иска, след извършен частичен отказ от него "СБАЛКВТ" ЕАД гр. Велико Търново е получила отказ от заплащане от НЗОК за над 200 пациента на месец, като лечението им е свързано с клинични пътеки, регулирани от действието на Наредба № 2/25.02.2001 г. От съществено значение е, че към момента на договарянето между страните, действащата нормативна уредба е ограничавала възможностите им за свободно определяне на пределните обеми на работа по договорите. Договарящите страни са били задължени да съобразят волята си с Наредба № 2/25.02.2001 г. и в частност с отменения стандарт, което не съответства с реалните обеми на работа, които ищецът извършва с оглед гарантирания на всяко здравноосигурено лице реален достъп до необходимите му медицински услуги. Отговорността на държавата произтича от незаконосъобразния акт на министъра на здравеопазването, с който е въведено противоречащо на ЗЗО и ЗЛЗ правило, изключващо достъпа до медицински услуги на нуждаещите се правоимащи лица посредством механизъм за ограничаване договорните обеми между Здравната каса и изпълнителите на съответните клинични пътеки. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение