Решение № 10567 от 11.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 858/2016 г.

Решение № 10567 от 11.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 858/2016 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Е. А. от с. Г., община Б., подадена чрез адвокат-пълномощника й, срещу решение № 372 от 9.11.2015 г., по адм. д. № 220/2015 г. на Административен съд - П. С него съдът е отхвърлил жалбата й срещу уведомително писмо на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ за кампания 2013 г. Осъдил я е да заплати на ответната страна направените разноски общо в размер на 450 лв. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Ц. А. навежда доводи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и при неправилна преценка на събраните писмени доказателства. За обосноваване на наведените доводи са направени твърдения, че съдът неправилно не е кредитирал правното основание по чл. 37в ЗСПЗЗ за предоставеното й право на ползване на земеделските земи, а го е съпоставял с това на М. М. А., който е бил сключил споразумение за съвместно ползване на земята със С. В. В., като споразумението, оформено с договор е било сключено след влизането в сила на заповед № 136 от 29.08.2012 г. на Областна дирекция "Земеделие" - П. По изложените съображения в касационната жалба моли съда, да отмени решението, както и уведомителното писмо и да й присъди направените разноски. От ответната страна по касация - изпълнителния директор на ДФЗ е постъпило писмено становище след приключване на съдебното заседание, изпратено по факс в 9:46 часа на 4.10.2016 г. и получено в 10:56 часа, което съдът не може да съобрази. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е установил фактите по спора и въз основа на тях е направил законосъобразни изводи. Прокурорът сочи, че както касаторката в настоящото производство, така и другият земеделски стопанин са заявили за ползване части от един и същи парцел на годно правно основание според чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Поради това правилно на основание чл. 43, ал. 4 ЗПЗП им е отказано подпомагане, поради неотстранено застъпване. Прокурорът счита, че в това производство по оспорване на уведомителното писмо, съдът не може да упражнява инцидентен контрол върху заповедта, издадена на основание чл. 37в ЗСПЗЗ. Предлага решението да се остави в сила, а касационната жалба да се отхвърли. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Административният съд - П. е бил сезиран с жалба, подадена от Ц. Е. А. срещу уведомително писмо с изх. № 02-140-6500/574 от 11.08.2014 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. Съдът е приел жалбата за допустима и по същество я е отхвърлил. За да постанови този резултат съдът е приел, че Ц. А. е заявила за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) парцел с идентификатор № 14893-255-2-1 с площ 6,82 ха. Същият парцел е заявила за подпомагане и за Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР 1). При извършени административни проверки по реда на чл. 37, ал. 2 и 3 ЗПЗП, в релевантната му редакция, е било установено, че за 2,12 ха от същия парцел е подал заявление и друг земеделски стопанин. Жалбоподателката е била уведомена за застъпването, както и другия земеделски стопанин. Двамата са представили годно правно основание за ползването му - заповед № 136 от 29.09.2012 г. на Областна дирекция "Земеделие" - П., издадена на основание чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ, а другият земеделски стопанин М. М. е представил и договор за съвместна обработка на земеделските земи от 1.10.2012 г., който също е потвърдил ползването на парцела. Съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, която е потвърдила установените факти в уведомителното писмо при извършената административна проверка и на проверката на место. При това фактическо установяване, съдът е направил правен извод, че ДФЗ правилно е намалил финансовото подпомагане за този парцел на основание чл. 43, ал. 4 във връзка с ал. 3, т. 5 ЗПЗП относно СЕПП и на основание чл. 12, т. 4 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Съдът е изложил мотиви относно твърдението в жалбата за правното основание за ползването на парцела. Посочил е, че в това производство съдът не изследва валидността на сключения договор за съвместно ползване на земеделските земи. Посочил е още, че при наличие на конкуренция на правните основания за ползване се приеме, че застъпването не е отстранено, поради което и на двамата земеделски стопани се намалява плащането за неотстраненото застъпване. По така изложените мотиви съдът е приел, че жалбата е неоснователна, а уведомителното писмо в обжалваната му част е законосъобразно, поради което е отхвърлил жалбата срещу него. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Между страните няма спор по фактите. Спорът е относно валидността на сключения договор за съвместно ползване между М. М. А. и С. В. В. От заключението на съдебно-техническата експертиза, прието от съда на 13.10.2015 г. се установява, че със заповед № 136 от 29.09.2012 г. на Областна дирекция "Земеделие" - П. е одобрено проект за разпределение на имотите по чл. 37в, ал. 3 ЗСПЗЗ. Споразумението е между "А.-Б."-2012" ЕООД, "Агростоик" ЕООД, Ц. А. и С. В. Споразумението е сключено за стопанската 2012/2013 г. След сключването му между С. В. и М. М. А. е сключен договор за съвместно ползване, като част от земите на М. А. са тези, разпределени и на Ц. А.. И двамата земеделски стопани са били уведомени за констатираното застъпване на част от парцелите, заявени за подпомагане, но и двамата са представили доказателства по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, поради което застъпването не е било разрешено. Според чл. 17, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. в релевантната й редакция, когато при извършване на кръстосани проверки Разплащателната агенция установи застъпване (пресичане на границите) на два или повече блока на земеделски стопанства, изпраща на кандидатите, които са ги заявили, уведомителни писма за установените застъпвания. Процедурата както по ал. 1, а така също и по останалите на нормата е спазена. И двамата кандидати са се явили и са представили доказателства според чл. 2а, ал. 2, т. 4 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за правното основание за ползването на парцелите. В конкретния случай застъпването не е отстранено, поради което е приложима хипотезата на чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. според която, когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18 отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009. От това следва правният извод, че правилно ДФЗ в уведомителното писмо е отказал финансово подпомагане на Ц. А. за застъпената площ, защото застъпването не е било отстранено. Направените възражения в касационната жалба относно това, че съдът е постановил решението си в противоречие с писмените доказателства е неоснователно. Съдът е приел установеното застъпване, факт, който се потвърждава и от двете експертизи, назначени по делото, приети от страните без оспорване. При неотстранено застъпване на земеделския стопани ДФЗ отказва заплащане на парична субсидия. В наредбата не е предоставено правомощие на ДФЗ да преценява валидността на представеният договор в случая за съвместна дейност. ДФЗ преценява само дали правното основание за ползването на заявения парцел попада в някоя от хипотезите на чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., според представените доказателства. Такова правомощие няма и административния съд, да преценява валидността на сключения договор за съвместно ползване. Предмет на контрол пред административния съд е законосъобразността на уведомителното писмо. Административният съд не може да упражни и инцидентен контрол относно валидността на договора за съвместна дейност. Ц. А. би могла да защити правата си по общия исков ред, но не и в производството по обжалване на уведомителното писмо. Като е достигнал до извод, че уведомителното писмо е законосъобразно и при издаването му не са допуснати нарушения за неговата отмяна според чл. 146 АПК съдът е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено. По изложените съображения касационната жаба е неоснователна, а съдебното решение е правилно и законосъобразно. Предвид изхода на спора искането на Ц. А. за присъждане на направените разноски следва да се остави без уважение на основание чл. 143, ал. 4 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение