Решение № 9710 от 10.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2891/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. К. С. и Ю. К. С. от гр. София, чрез пълномощника си адв. И.Тодорова срещу Решение 508 от 18.01.2024 г., постановено по адм. дело 535/2021г. по описа на Административен съд София-град с доводи за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебния акт, решаване на спора по същество, като бъдат уважени предявените искове. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. Ответната страна Столична община, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност, законосъобразност и обоснованост на оспорения съдебен акт. Моли да бъде оставено в сила оспореното решение. Прави възражение за прекомерност. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото, при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон, поради което не са налице сочените от касаторите отменителни основания. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административният съд София-град е сезиран с исковата молба на Г. К. С. и Ю. К. С. против Столична община за наличието на фактическо действие и бездействие изразяващо се в реализирането на място на улица, която обхваща и част от съсобствения на ищците имот, без да е проведено отчуждително производство и без да им е изплатено дължимото обезщетение, както и претенция за заплащане на обезщетение в размер на 59 400лева от ищеца Ю. С. и в размер на 18 600лева от ищеца Г. С. за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на ответника в периода от 19.07.1999 г. до 18.01.2021 г., ведно със законните лихви до окончателното изплащане на обезщетението, в резултат на лишаване от правото им на ползване на съсобствения им недвижим имот-1/2ид.ч. от празно дворно място от 600кв.м., представляващо реална част от имот пл.822а, кв.38 по плана на Банкя, вилна зона съгласно нот.акт138,дело 6993/1993 г. , която се ползва като улица без проведено отчуждаване от Столична община и без да е изплатено дължимото обезщетение за отчуждаването. От фактическа страна по делото е установено , че съгласно нот.акт 138, дело 6993/1993 г. ищците Г. С. и Ю. С. са съсобственици на 1/2 идеална част от недвижим имот, съставляващ празно дворно място с площ от 600 кв.м., представляващо реална част от имот с пл. 822а, кв. 38 по плана на Банкя вилна зона, целият с площ от 1425 кв. м. За изясняване на обстоятелствата по делото е изслушана и приета комплексна съдебно техническа и оценителна експертиза, според която първият ПУППР за м. вилна зона Банкя е одобрен със заповед 1417/22.12.1961г., а впоследствие действащият ПУП за района е одобрен със Заповед РД-02-14-92/26.02.1987 г. на председателя на КТСУ, ПКО одобрено със заповед РД-09-366/20.12.1990 г., ПКО одобрено със Заповед РД-50-79-0703/1996г. и ЧИЗРП одобрено със Заповед РД-09-427/19.07.1999 г. на главния архитект на София. Видно от графичната част на ПУП - ЧИЗРП , одобрен е Заповед РД-09-427/19.07.1999 г. на гл. архитект на София, от терен отреден по РП за улица с о.т. 83- о.т. 358 между кв.38 и кв.45, тупик (без посочени осови точки в РП от 1987г.) между УПИ I- за озеленяване и УПИ VIII-1560 от кв.38 се образуват два нови урегулирани поземлени имота: УПИ I-822б с площ от 504кв.м. и УПИ XVII-822a с площ от 474кв.м., в кв.38 и изменение (стесняване) на предвидената по плана от 1987г. улица е с о.т.83- о.т. 358 между кв.38 и кв.45 от 8м. на 5м. с нови осови точки 83а, 258а и о.т. 358в и тупик с о.т. 358а- о.т. 358б. По делото са представени скици, издадени от СО-район Банкя на урегулиран имоти : XVII-822а и I-822б . В скица АГ94-С-244/05.10.1999 г. за УПИ XVII -822а , кв.38, в.з. Банкя е описано, че от имота за улица се предвиждат 185кв.м. и за улица -тупик - 36 кв.м., или общо 221кв.м. В скица АГ94-Ю-17/05.10.1999г. за , кв.38, в.з. Банкя е отбелязано , че от имота за УПИ I-822б улица се предвиждат 167 кв.м.Отчуждителни мероприятия не са реализирани за тези имоти. При направения оглед на място от вещото лице по СТЕ се установява, че улица от о.т.83 до о.т.358 между кв. 38 и 45 във в.з. Банкя е покрита със бетонни блокове и на места с трошен камък, осигурен и реализиран е транспортен и пешеходен достъп до имотите. По дължината на улицата са разположени 3 бр. стоманобетонни стълбове с въздушна ел. мрежа НН, като на стълбовете са монтирани осветителни тела за улично осветление. По улицата между о.т. 83 и о.т. 358 е изграден подземен водопровод със спирателни кранове и по нея преминава редовно въведен в експлоатация уличен водопровод Ф90 ПЕ, положен през 1999 г., съгласно писмо от Софийска вода ЕООД. Улицата -тупик между о.т. 358А до 358Б , кв. 38 е покрита с паваж и е реализирана трайна пътна настилка, в дъното на улицата е монтиран един стоманобетонен стълб с осветително тяло на него. С оглед на всичко това, вещото лице по СТЕ приема, че изграждането на улица между о.т.83 и о.т.358 и на улица от о.т.358А до о.т.358Б , кв.38, в.з. Банкя, е реализирано. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил така предявената искова молба на Г. К. С. и Ю. К. С. против Столична община като неоснователна и е осъдил ищците да заплатят на ответника сумата от 350 лв., представляващи разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че в настоящия случай и при двете предявени претенции липсва първата предпоставка на иска по чл. 1, ал. 1, предл. второ от ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразно действие на длъжностни лица при Столична община при упражняване на административна дейност в смисъла, който законодателят е вложил в цитирания текст на чл. 1, ал. 1. предл. второ от ЗОДОВ. Решаващият съд приел, че по делото не се установява ответникът-СО или длъжностни лица от администрацията да са изпълнявали каквито и да било СМР, напротив, видно от доказателствата СТОЕ строителството на улицата е от неизвестен извършител. Приел, че наличието на изпълнение на осветление и изграждането на водопровод също не обвързват СО с конкретни незаконосъобразни действия, доколкото същите се осъществяват от съответните търговски дружества. С оглед на установеното първостепенния съд е приел, че в случая не е налице установено незаконосъобразно действие като първи елемент от състава за реализиране отговорността и присъждане на претендираните обезщетения за да може да се реализира отговорността на държавата по реда на от чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В допълнение АССГ посочил, че при липса на проведена отчуждителна процедура, какъвто е настоящия случай е налице възможността по чл.134, ал.2, т.1 от ЗУТ собствениците да поискат промяна на влезлия в сила план или да потърсят правата си по способите на облигационното право. Установено от доказателствата по делото е само, че ищците са съсобственици на 1/2идч. от НИ, съставляващ празно дворно място с площ 600кв.м., представляващо реална част от имот с пл.822а, кв.38 по плана на Банкя, който съгласно скица съставлява УПИ I-822б, а относно имот-УПИ VII-822а, който също е засегнат от улицата не са налични данни ищците да притежават вещни права, с оглед на което искът е неоснователен и по тези съображения. След като е приел, че не са налице всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е отхвърлил предявените искове като неоснователни и недоказани. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, по която между страните не е налице спор, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, и към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, без да е необходимо да ги повтаря. Несъгласието на страната с мотивите на съда не обосновава неправилност на съдебния акт. В мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата. В случая, както правилно е приел решаващият съд, не е установено наличието на всички елементи от фактическия състав, поради което и законосъобразно предявените с исковата молба искове са отхвърлени като неоснователни. На следващо място , съответен на събраните по делото доказателства е изводът на решаващия съд, че по делото е безспорно установено, че съгласно прил.нот.акт138, дело 6993/1993год. двамата ищци се легитимират като съсобственици на 1/2ид.ч. от НИ, съставляващ празно дворно място от 600кв.м., представляващо реална част от имот с пл.822а, кв.38 по плана на Банкя-вилна зона, целият с площ от 1425кв.м. Установено от прил. писмени доказателства и от заключението на вещото лице по СТОЕ е още, че със заповедРД-09-427/19.07.199г. на гл.архитект на София е бил одобрен ПУП-ЧИЗРП, от терен отреден по РП за улица с о.т. между 83-о.т.358 между кв.38 и кв.45, тупик /без посочени о.т./ се образуват два нови урегулирани ПИ:УПИ I-822б с площ 504кв.м. и УПИ XVII-822а с площ 474кв.м. и стесняване на предвидената по плана от 1987г. улица с нови о.т. 83а, 258а и от. 358м и тупик с о.т. 358а-о.т.358б.Правилно съдът приел за установено и съгласно прил. скици от 05.10.1999 г., че за УПИ XVII-822а от кв.38 , в.з.Банкя от имота за улица се предвиждат 185кв.м. и за тупик-36кв.ч., а за имот УПИ I-822б от имота за улица се предвиждат 167кв.м. Безспорно установено по делото от доказателствата и СТОЕ е още, че отчуждителни мероприятия за тези имоти не са били реализирани и на собствениците не са изплащани обезщетения по отчуждаването. Независимо от заключението на вещото лице въз основа на огледа на място, че изграждането на улица между о.т.83 и о.т.358 и на улица-тупик от о.т.358а до о.т.358б,в.з. Банкя е реализирано, правилно и обосновано с оглед доказателствата е прието от решаващия съд, че по делото не са налице данни и доказателства, установяващи по безспорен начин извършването от ответника или от длъжностни лица при СО на СМД, а напротив са налице данни, че действащата улична регулация не е проведена, реализираното строителство на улица е осъществено от неизвестен извършител, а не от СО съобразно данните от кмета на СО-Район Банкя и данните от писмо на кмета на СО от 2017 г. От същото се установява и че според извършена справка в ГИС-София за поземлен имот 02659.2194.1816, съсобствен на Ю. С., съответстващ на УПИ I-822б в кв.38 по плана на Банкя, същият се води собственост на трето лице-В. Н., съгласно нот.акт182, дело 59572 от 05.12.2017 г. Правилен и споделен от касационната инстанция е и извода на първоинстанционния съд, че наличието на изпълнени осветление и изграждането на водопровод не могат да се обвържат с конкретни дейности на СО по изграждане на процесните улица и улица-тупик, доколкото същите се осъществяват от съответните търговски дружества. С оглед на това, правилен и обоснован с оглед доказателствата е извода на съда, че по делото не са доказани и установени по безспорен начин извършени от СО или служители на нейната администрация действия по изграждане на процесните улица и тупик, с оглед на което липсва първият от трите кумулативни елемента за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Правилно, в допълнение решаващият съд е посочил, че при липса на проведена отчуждителна процедура, каквито твърдения навеждат ищците, последните, като собственици разполагат с възможността да искат промяна на влезлият в сила план по реда на чл.134ал.2 от ЗУТ, в срока по чл.208 от с.з. С оглед на гореизложеното, правилно и обосновано е заключението на първостепенния съд, че с оглед на събраните в хода по делото писмени и гласни доказателства, не е установено незаконосъобразно действие или бездействие от страна на ответника, тъй като същия няма вменени конкретни правомощия, които да бъдат в пряка и непосредствена причинно следствена връзка с претендираните вреди. Въз основа на гореизложеното, изводът на решаващия съд, че не е налице първата от кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно отменен, като незаконосъобразен или прогласен за нищожен административен акт, действие или бездействие на административен орган или негови служители, следва да бъде споделен. Отсъствието на която и да е от изискуемите предпоставки на приложимата материалноправна норма води до извод за неоснователност на исковата претенция и до отхвърлянето й. Безвиновната отговорност на държавата в случая не следва да бъде ангажирана по реда на специалния закон - чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Искът е неоснователен и това е достатъчно за отхвърлянето му, което изключва и необходимостта и от обсъждане на останалите предпоставки за реализиране на отговорността по реда на специалния закон. Предвид изложеното оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането за присъждане на разноски от касаторите е неоснователно. Основателни са претенциите на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същите следва да бъдат уважени в размер на 100 лева, на основание чл. 25, ал. 1 от наредбата за заплащането на правна помощ във вр,. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, трето отделение