Решение № 2678 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4178/2016 г.

Решение № 2678 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4178/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Е. А. М. против решение № 45 от 15.02.2016 г. на Административен съд В. Т. по адм. дело № 877/2015 г. С него се отхвърля жалбата й срещу решение № 1012-04-38#1/03.12.2015 г. на директора на ТП на НОИ В. Т., с което е отхвърлена жалба срещу разпореждане № 2112-04-158#5/23.10.2015 г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ [населено място]. Жалбата не съдържа фактическо съдържание относно правилността на решението, поради което съдът я разглежда по същество служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Ответникът, директорът на ТП на НОИ [населено място] не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за несонователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираните решение и разпореждане. С тях се отказва отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване при условията на чл. 74, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Административният орган е приел, че не са налице материалните предпоставки за възникване и придобиване на правото на пенсия. Съгласно чл. 74, ал. 1, т. 4 и чл. 74, ал. 2 от КСО осигурените над 30 годишна възраст придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат 5 години осигурителен стаж, от които една година и осем месеца действителен осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането. Установеният от доказателствата стаж на М. е 6 г., 3 м. и 4 дни, като действителния стаж съгласно определението в § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО е в размер на 3 м. и 4 дни. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е правилно изчисляване на осигурителния стаж и действителния такъв и е изведен правен извод за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалвания административен акт. При липса на пороци съставляващи основания по чл. 146 АПК за отмяната му съдът е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. При постановяване на решението съдът е анализирал доказателствата, приложени с административната преписка и е извел обоснован извод относно материалните предпоставки за възникване на правото на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване при условията на чл. 74, ал. 2 от КСО. При постановяване на решението материалният закон е правилно приложен от съда и административния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1, т. 4 КСО осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж придобит до датата на инвалидизирането при над 30 годишна възраст - 5 години. Една трета от този стаж съгласно чл. 74, ал. 2 КСО следва да е действителен. Съгласно § 1, т. 12 от ДР на КСО "действителен стаж" е действително изслужено време по трудово или служебно правоотношение, времето през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло задължителните осигурителни вноски. Съдът правилно е приел, че времето през което жалбоподателката е била в отпуск за отглеждане на дете не би могъл да се счита за действителен осигурителен стаж, тъй като разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 1 КСО определя че при платен и неплатен годишен отпуск за отглеждане дете, същият се зачита за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, което обаче е условие за действителния стаж. При изложеното решението е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховен административен съд шесто отделение