Решение № 14885 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11189/2011 г.

ВАСПетчленен състав15.11.2011 г.докладчик Николай Гунчев

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на Петър Христов Петров от гр. Габрово, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на решение № 153/18.12.2009 г. на Административен съд - Габрово по административно дело № 250/2009 г., и на решение № 2614/21.02.2011 г. по административно дело № 2728/2010 г. на Върховния административен съд. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 14885 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11189/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане за отмяна с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК, подадено от Петър Христов Петров от гр. Габрово, на решение № 153/18.12.2009 г., постановено от Административен съд - Габрово по административно дело № 250/2009 г., и на оставилото го в сила решение № 2614/21.02.2011 г. по административно дело № 2728/2010 г. на Върховния административен съд. Към искането е приложено писмо изх. № 887/25.07.2011 г. на директора на Северноцентрално предприятие ДП ТП "Държавно горско стопанство Габрово", адресирано до Петър Христов, за което последният твърди, че е ново писмено доказателство. Ответниците - началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - Габрово и кмета на гр. Габрово, не изразяват становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за отмяна на влезли в сила решения като подадено в сроковете по чл. 240 от АПК и от страна, за която атакуваните съдебни актове са неблагоприятни, е процесуално допустимо. Разгледано по същество, то е неоснователно. С решението на Габровския административен съд, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на Петър Петров срещу решение № КД-14-07-944 от 05.09.2008 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - Габрово за отказ да се попълни кадастралната карта, като бъде заличен път с № 14218.278.123, между имотите на жалбоподателя с № 14218.278.122 и № 14218.278.124, и последният е осъден да заплати направените по делото разноски. Върховният административен съд, Седмо отделение, е оставил в сила решението на първата инстанция като правилно. Съдебно-административното производство е двуинстанционно, и с постановените по казуса съдебни актове то е изчерпано, като решението на тричленния състав на ВАС е окончателно, във връзка с което възраженията, свързани по същество с правилността на първоинстанционното решение и относими към наличието на касационни основания по чл. 209 от АПК, не следва да се обсъждат. На обсъждане не подлежат и доводите за незаконосъобразност на отказа на началника на СГКК, които е могло да се навеждат единствено в хода на съдебното производство пред първоинстанционния административен съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията). Направеният коментар на професионалните качества на съдиите, разгледали делото като първа и касационна инстанция, е голословен, а освен това без значение за преценката налице ли е приложното поле на чл. 239, т. 1 от АПК. Отмяната е извънреден, извънинстанционен способ за защита срещу и контрол на влезли в сила съдебни актове, чиято неправилност не е резултат на грешка на съда или на страните и може да бъде поправена, ако са налице изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК други обстоятелства - т. е. приложима при определените в тази разпоредба основания, като соченото от тях по т. 1 на цитирания чл. не е налице. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Писмените доказателства не следва да са новосъздадени, а да са новооткрити - т. е. трябва да са съществували към датата на постановяването на съдебния акт, но да не са били известни на страната и тя да не е имала възможност да ги представи по делото, съответно - съдът да ги вземе предвид при постановяване на съдебния акт. Освен това, те трябва да са от съществено значение за решаването на делото и порочността на съдебният акт да се дължи на това, че същите не са приобщени като доказателствен материал по делото. Нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото са онези, които страната, дори при положена достатъчна грижа за водене на процеса, не е могла да узнае или представи по делото, и то когато са относими към правния спор и биха могли да доведат до друг извод на съда при представянето им по делото. Приложеното доказателство и сочените в искането за отмяна обстоятелства не са нови и не отговарят на изискванията, визирани в цитираната разпоредба. Подателят на искането за отмяна е уведомен с представеното с него писмо, че имоти с кадастрален № 046011 и имот № 46012, намиращи се в землището на с. Гачевци, собственост на наследниците на Петър Христов Йосифов, граничат в северна посока с имот № 46015 - отдел 299 "х" с площ 0р7 ха - гора, и е временно общинска собственост. Това уведомително писмо не е ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, тъй като е новосъздадено, а не новооткрито. Освен това, не е и от съществено значение за спора, защото установява данни, неотносими към производството по проверка на законосъобразността на решението на началника на СГКК - Габрово. Изложеното в него и голямата част от аргументите на Петър Христов са относими към евентуално ревизиране на коригирания план за земеразделяне на процесната местност и са били предмет на обсъждане по административно дело № 119/2000 г. на Габровския окръжен съд, приключило с влязло в сила решение. Визираният план е съобразен при изготвянето на картата на възстановената собственост, която също е влязла в сила. С тези актове законосъобразно се съобразил административния орган при постановяване на оспорения пред Габровския административен съд отказ, като е приел, че пътят е отразен в кадастралната карта при условията на чл. 44, ал. 1, т. 1 и чл. 43, ал. 1, т. 5 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Гореизложеното налага извода, че в случая законоустановените предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК, не са осъществени, предвид което искането за отмяна на това основание следва да се остави без уважение. Мотивиран така и на основание чл. 244, ал. 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Втора колегия,

Цитирани разпоредби

2