Решение № 15801 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10411/2020 г.

Решение № 15801 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10411/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на В. Стойчев за отмяна на влязлото в сила решение № 5225 от 30.04.2020 г., постановено по адм. дело № 286/2020 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Подателят на искането счита, че е налице основание за отмяна на посочения съдебен акт по смисъла на чл. 239, т. 6 АПК, тъй като не е съобразено решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-406/2015 г. Ответникът – министърът на вътрешните работи, представляван от процесуалния му представител юрк. В. Табакова, в писмено възражение и в съдебно заседание излага становище за неоснователност на искането за отмяна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. За да се произнесе по искането за отмяна, настоящият петчленен съдебен състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С решение № 5225 от 30.04.2020 г., постановено по адм. дело № 286/2020 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, отменя решение № 7301/26.11.2019 г. по адм. дело № 10575/2019 г. на Административен съд – София-град и постановява нов съдебен акт по същество, с който отхвърля жалбата на В. Стойчев срещу заповед рег. № 8121 К-11193/12.07.2019 г. на министъра на вътрешните работи, с която на Стойчев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. В хода на съдебното производство по постановяване на цитирания съдебен акт подателят на искането за отмяна излага съображения, че страда от заболяване и следва да се ползва от закрилата при уволнение, установена за работещите по трудово правоотношение. В този смисъл се позовава на решение на СЕС по дело С-406/2015 г. Същото е постановено по повод преюдициално запитване на Върховния административен съд по дело със сходен предмет и с него е направено тълкуване разпоредбата на чл. 7 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27.11.2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите. Като прецени изложеното по-горе и искането за отмяна съобразно посоченото в него основание, Върховния административен съд, петчленен състав, констатира следното: Искането е неоснователно. Като извънреден, извънинстанционен способ за контрол върху влезли в сила решения, производството по отмяна се развива при точно и изчерпателно посочени чл. 239 АПК основания, които не могат да се тълкуват разширително, тъй като засягат стабилитета на съдебните актове. Разпоредбата на чл. 239, т. 6 АПК е ясна и изисква с решение на Европейския съд за защита правата на човека да е установено, че с атакувания съдебен акт е допуснато нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Това решение трябва да е постановено по конкретно дело и установеното нарушение на Конвенцията да е по отношение на страната, която иска отмяна на това основание. В случая решение на Европейския съд за защита правата на човека, с което да е установено допуснато нарушение на Конвенцията по отношение на подателя на искането за отмяна, не е представено. Следователно условията на чл. 239, т. 6 АПК не са изпълнени и искането за отмяна на решението е неоснователно. Решенията на Съда на Европейския съюз, постановени в производство по чл. 267 ДФЕС, с които се извършва тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз, не са посочени в цитирания по-горе законов текст, поради което не представляват основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт по смисъла на чл. 239, т. 6 АПК. Освен това решението на СЕС, постановено по преюдициален въпрос, свързан с приложението на чл. 7 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27.11.2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, предоставя принципно тълкуване на правни норми. Това тълкуване е задължително за съда, отправил преюдициално запитване, като същият следва да се съобрази с него при постановяване на съдебния акт. Тълкуването на СЕС може да бъде взето предвид и в други висящи съдебни производства, като при преценка, че отправените преюдициални въпроси имат пряко значение за правилното решаване на спора, с който е сезиран, съдът може да спре производството до произнасянето на СЕС. Във всички случаи решенията на СЕС по преюдициални запитвания могат да бъдат съобразени при формиране на волята на съда при разрешаването на правния спор. Тези актове на СЕС обаче не могат да бъдат взети предвид в производството по чл. 237 и следващите от АПК и да обосноват отмяна на влезли в сила решения, тъй като по този извънреден ред не се осъществява контрол върху тълкуването и прилагането на материалния закон. Поради всичко изложено настоящият петчленен състав приема, че предпоставките на чл. 239, т. 6 АПК не са осъществени. Искането за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли. При този изход на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника в производството за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което В. Стойчев следва да бъде осъден да заплати на министерство на вътрешните работи сума в размер на 100. 00 (сто) лева. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав,