Решение № 8016 от 17.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2916/2009 г.

Решение № 8016 от 17.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2916/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ДНСК - София, чрез юрк. Десислава Кармине, срещу решение № 16 от 07 януари 2009 година, постановено по адм. д. № 1503/2008 година по описа на Административен съд Варна, с което е отменена заповед № РД-14-407/29 април 2008 година на зам. началника на ДНСК. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответникът "Лазурен бряг 91" ЕООД със седалище гр. Варна е представил писмен отговор по делото, в което са изложени доводи за неоснователност на подадената касационна жалба. Министърът на регионалното развитие и благоустройството не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е допустимо и правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Варна е започнало по жалба на "Лазурен бряг 91" ЕООД срещу заповед № РД-14-407/29 април 2008 година на зам. началника на ДНСК, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Бетонова стена", изпълнен на територията на морски плаж "Варна - централен". Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена не в установената форма поради непосочен в нея адресат, както и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което я е отменил. Решението е недопустимо. От данните по делото е установено, че "Лазурен бряг 91" ЕООД е концесионер по силата на договор за предоставяне на концесия за услуга върху част от крайбрежната плажна ивица - морски плаж "Варна - централен". Като такъв дружеството е извън кръга на лицата по чл. 225, ал. 3 от ЗУТ, заинтересувани от оспорването на издадената заповед за премахване на незаконния строеж. Законът за концесиите определя концесията като право на експлоатация върху обект и/или на услуга от обществен интерес, предоставено от концедент на търговец-концесионер, срещу задължението на концесионера да изгради, да управлява и поддържа обекта на концесията или да управлява услугата на свой риск. Така определена, концесията изключва правото на концесионера да оспорва заповед за премахване на незаконен строеж в държания имот, предоставен с договора за концесия, тъй като концесионерът не е възложител по смисъла на чл. 161 от ЗУТ - не е собственик на имота, в който е изграден незаконния строеж, не е лица с учредено право на строеж в имота, нито по силата на специален закон има право да строи в чужд имот. С оглед горното за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорване на заповедта на зам. началника на ДНСК - София. Наличието на такъв е процесуална предпоставка за участие в съдебноадминистративното производство за проверка законосъобразността на оспорената заповед. Подадената жалба от концесионера "Лазурен бряг 91" ЕООД е била недопустима. Като я е разгледал по същество съдът е постановил недопустимо решение, което ще следва да бъде обезсилено. Подадената жалба ще следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство ще следва да бъде прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,