Решение № 5541 от 26.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4185/2018 г.

Решение № 5541 от 26.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4185/2018 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК . Образувано е по касационна жалба на "Д. Б. - Ади" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. М., ул. "О." №..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., представлявано от Д. Х. Б., против Решение № 61/7.02.2018 г., постановено по административно дело № 337/2017 г. по описа на Административен съд - С. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 277059-F303006/17.07.2017 г. на Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - П., с която е наредено запечатване на търговски обект - супермаркет "Арена", находящ се в гр. М., ул. "П. Х." №... Б, и забрана достъпа до него за срок от 3 дни. В касационната жалба са изложени съображения за нищожност на съдебното решение като постановено от некомпетентен съд, в нарушение на правилото, разписано в чл. 133 АПК. На следващо се място се сочи несъответствие на решението с приложимия материален закон, като се твърди, че не в заповедта не били изложени мотиви относно възможността да се извърши друго нарушение, с оглед превантивната цел на мярката. Оспорват се констатациите за извършено нарушение на фискалното законодателство. Ответната страна - Директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - П., не взема становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че оспореното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК . Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Неоснователен е доводът, развит в касационната жалба за нищожност на оспореното решение. Местната подсъдност по административни дела е регламентирана с разпоредбата на чл. 133 АПК, като за да е приложимо правилото по ал. 1 на този текст, е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки - административният орган, издал акта да има териториална структура в района на съответния административен съд и седалището на юридическото лице - жалбоподател да е в района на същия съд. В конкретния случай, такава кумулативност не е налице, тоест спорът е бил подсъден на Административен съд - П., който е съдът по седалището на органа, издал оспорения акт, тъй като няма териториална структура на НАП по смисъла на § 1, т. 1а от ДР на АПК в района, в който се намира седалището на жалбоподателя. Независимо от това, процесното съдебно решение се явява постановено от компетентен съд, с оглед разпоредбата на чл. 134, ал. 2 АПК, съгласно която възражение за местна неподсъдност на делото може да се прави най-късно в първото заседание пред първата инстанция и да се повдига служебно от съда. В случая такова възражение не е повдигнато своевременно, тоест порокът, свързан с местната подсъдност на спора, следва да се счита за саниран. Административен съд - С. е извършил цялостна преценка за законосъобразност на оспорената пред него заповед на всички основания по чл. 186, ал. 1 АПК, като е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма - съдържаща фактически и правни основания за издаването й, и при отсъствие на допуснати нарушения в хода на административното производство. Тези изводи са съобразени с установените факти и с приложимия закон, поради което напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция. Относно материалната законосъобразност на наложената мярка, съдът е извършил анализ на събраните доказателства и е установил следните факти: При извършена проверка от страна на контролните органи на 9.05.2017 г. на търговски обект - супермаркет "Арена, находящ се в гр. М. и стопанисван от "Д. Б. - Ади" ЕООД, в обекта са открити фискални и служебни бонове, издадени в периода 3.05.2017 г. - 9.05.2017 г. След извършена съпоставка на представените КЛЕН и намерените и иззети от обекта служебни бонове, е установено, че за посочения период са извършени продажби на стоки на обща стойност 597,76 лева, за които не са издадени фискални бонове от работещите фискални устройства. Тези констатации са мотивирали административният орган да приложи разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и да наложи процесната принудителна административна мярка. Установените в хода на административното производство факти, не са опровергани от страна на жалбоподателя. Изрично в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, е регламентирано, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ, за всяка продажба задължително се издава фискална касова бележка или т. нар. фискален бон. След въвеждане в експлоатация на фискалните устройства, върху клиентските касови бележки, отчетите на ФП и дневния финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет, се отпечатва съобщение "фискален бон" и фискално лого, а на останалите документи се отпечатва съобщение "служебен бон". Съгласно чл. 25, ал. 4 от Наредбата, фискалният бон се издава в един екземпляр за клиента, като копие от него се съхранява на контролна лента на електронен носител - КЛЕН. Именно чрез съпоставка между информацията, съдържаща се в КЛЕН и иззетите служебни бонове е установено посоченото нарушение на регламентирания ред за издаване на документ при извършените от обекта продажби. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че издадените служебни бонове представлявали стокови разписки, предвид цитираните по-горе разпоредби и различното предназначение на този вид документи. За констатираното нарушение, съгласно чл. 186 ЗДДС се предвижда освен налагане на имуществена санкция или глоба, и налагането на принудителна административна мярка "запечатване на обекта за срок до един месец", тъй като се характеризират със значителна обществена опасност, нарушавайки установения правов ред за отчитане на извършените продажби, водещо до избягване от заплащане на данъци. В този случай административният орган е длъжен да наложи принудителна административна мярка, тоест действа при условията обвързана компетентност, като единствено при определяне на срока, за който се налага мярката, има право на преценка относно неговата продължителност. Наложената мярка има превантивен характер, като целта й се постига с привеждането й в изпълнение. Налагането на тази мярка цели да осуети възможността на нарушителя да извърши други подобни противоправни деяния, като по този начин се осигури защита на утвърдения ред на данъчна дисциплина чрез пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, с цел гарантиране на обективно данъчно облагане и бюджетни приходи. Поради изложеното, не се налага, в мотивите на заповедта да се излагат в допълнение мотиви относно това налице ли е опасност от извършване на друго нарушение, както се твърди в касационната жалба. За да бъде мотивирана заповедта е достатъчно да бъдат посочени конкретните факти, свързани с констатираното нарушение, приложимите правни норми, както и съображения относно продължителността на срока, за който се налага мярката, каквито мотиви се съдържат в оспорената заповед. С оглед горните мотиви, и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, то същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение