Решение № 1605 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15457/2013 г.

Решение № 1605 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15457/2013 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Фикрет Расим Хайрула от гр. Момчилград, против решение № 96 от 30.09.2013 г. по адм. дело № 93 от 2013 г. по описа на Административния съд - Кърджали. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва изводите на съда, че констатираното нарушение на чл. 26 от АПК не е съществено въпреки, че тази разпоредба на закона е императивна. Изтъква като съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила лишаването й от възможност да се запознае с доказателствата по административната преписка и да вземе отношение. По изложените съображения иска да бъде отменено решението на административния съд и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по жалбата - кметът на община Момчилград, редовно призован, в писмено становище счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа доводи, че обосновано съдът е приел, наличието на предпоставките на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС за изземване на общински имот, който се държи без основание. Не е допуснато процесуално нарушение при издаването на акта поради това, че не е налице съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на акта. Касационният жалбоподател е участвал в съдебното поризводство и е имал възможност да се запознае с представените доказателства и да представи други такива. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - Кърджали, е отхвърлил жалбата на Фикрет Расим Хайрула от гр. Момчилград, против заповед № РД-19-385 от 10.07.2013 г., издадена от кмета на община Момчилград, с която на основание чл. 65 от ЗОбС е наредено да се изземе по административен ред недвижим имот - УПИ № 12, кв. 100 по плана на град Момчилград. Съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС за изземване на общински имот, който се владее без правно основание. Собствеността върху имота е безспорно установена, а жалбоподателят не е доказал, че владее имота на правно основание. Решението е правилно. При извършената касационна проверка настоящият състав на съда не установи наличие на основанията по чл. 209 от АПК. Административният съд подробно е анализирал доказателствата относно собствеността на процесния имот. Същият се владее без правно основание. Представената скица от касационния жалбоподател не установява твърдяните права на собственост. Не е установено и наличие на облигационни права между него и общината, което да прави държането на имота от негова страна за основателно. Голословни и неподкрепени с доказателства са твърденията на касатора, че имотът е наследствен. Безпорно е установено по делото, че процесният имот е частна общинска собственост - АОС № 1596 вписан в службата по вписванията на 11.04.2013 г. Актът за частна общинска собственост е официален удостоверителен документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона и има обвързваща доказателствена сила, съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗОбС. В съдебно заседание пред първата инстанция касатора е заявил, че имотът е наследствен, но е представил доказателства в подкрепа на твърденията си. Такива не се представят и пред касационната инстанция. В тази връзка обосновани са изводите на съда относно собствеността на имота предвид наличието на актовете за общинска собственост. Ирелевантни са и твърденията на касатора относно евентуални приватизационни намерения на общината относно процесния имот. Настоящата инстанция не констатира допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, при което жалбоподателят да е бил лишен от възможност да се запознае с доказателствата, представени по преписката. Правилно административният съд е приел, че неуведомяването на жалбоподателя за започване на административното производство не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Правата му не са нарушени, тъй като е имал възможност в хода на съдебния процес да защити правата си и докаже твърденията си, което не е сторил. Оспорената заповед се явява издадена при правилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 65 от ЗОбС, посочена като правно основание за издаването и е в съответствие с целта на закона. Съдът е постановил своя съдебен акт в съответствие с изяснената по делото фактическа обстановка и при съобразяване на приложимия материален закон. Решението му е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,