Решение № 5568 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1246/2013 г.

Решение № 5568 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1246/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Мобил 1" ООД гр. Стара Загора чрез управителя Моньо Монев срещу решение № 2623/28.11.2012 г., постановено по адм. д. № 1720/2012 г., по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на "МОБИЛ 1" ООД против Ревизионен акт № 241106770/13.02.2012 г. издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, в потвърдената част с Решение № 497/9.05.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"- Пловдив при ЦУ на НАП за допълнително начислен данък в размер на 105 600 лв., ведно с прилежащи лихви от 1 827.26 лв. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. В мотивите на съдебното решение е обсъдена фактическата страна, като по нея няма спор и се свежда до следното: В хода на ревизията е извършена проверка на наличните активи на търговското дружество към дата 10.03.2011 г., с преброяване и опис, като възникнал спор относно мемориален ордер от 30.12.2005 г. с отразена в същия счетоводна статия - Д-т с/ка 3041 Стоки на склад, аналитична партида "чували втора употреба" 528 000 лв.; К-т с/ка 501 Каса в лева - 528 000 лв. Налице е обяснение за сч. операция, дадено в ревизионното производство и поддържано по делото е - допусната грешка от обслужващия счетоводител през 2005 г. Същата заявила, че никога не е имало първичен счетоводен документ, удостоверяващ покупка на осчетоводената стока - чували втора употреба и наличности на тази стока дружеството не е притежавало и не е установена при инвентаризацията. Жалбоподателят е изтъкнал, че обстоятелството е потвърдено от в. л. в допълнителното заключение по ССч. Е, стр. 2 /"При проверка на покупките за м. 12.2005 г. в ДПокупки на дружеството не е отразена доставка на чували или друга фактура на обща стойност 528 000 лв., по която да е ползван ДК. Също и в приложените документи в класьора за покупки не се намира такъв документ на стойност 528 000 лв., платен касово, което де факто показва, че такава сума не е плащана от касата за доставки за този период". От представените баланси е видно прехвърляне на сумата стойностно в следващи години до дата на проверката, когато при инвентаризацията ревизиращите органи установили разликата при осчетоводяването. Грешката е поправена на 30.11.2011 г. За поправка на допуснатата сч. грешка било извършено "сторно" на сч. операция с мемориален ордер № 26368/30.11.2011 г. Въз основа на него е прието за установено от ревизиращите органи - след като е взета сч. статия Д-т с/ка 3041 Стоки и К-т с/ка 501 каса със сумата от 528 000 лв., че дружеството отписва вече реализирана стока, за която не е издало данъчен документ и доказано такава стока липсва. Съдът не е приел тезата на жалбоподателя за допусната грешка, изправена със сторниране през м. 11.2011 г., тъй като при инвентаризацията ревизиращите органи не са установили грешка при осчетоводяването, както се поддържа по същество в писмените бележки. Констатираните факти и обстоятелства произтичат от инвентаризационния процес. Решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Доказателствената тежест за осъществяването на състава на чл. 86 от ЗДДС е на данъчните органи. В случая доказателства за извършване на продажба на стока - фактури, транспортни документи, приемо - предавателни протоколи, плащане по банков път или в брой няма. Основание на данъчните органи за начисляване на данъка е мемориален ордер от 2011 г., за който изрично е твърдяно от жалбоподателя и вписано в него като основание за издаването му е, че с намаляването на стоковата наличност с него се поправя счетоводна грешка по мемориален ордер от 2005 г. Твърдяното от жалбоподателя обстоятелство, че се касае за допусната счетоводна грешка следва да бъде установено чрез счетоводна експертиза поради необходимост от специални знания по съответния счетоводен стандарт, а такава задача на вещото лице не е била поставяна, въпреки наличието на коригирани счетоводни баланси за 2005 и 2006 г. Доказването на това обстоятелство изисква специални знания и опит и е следвало първоинстанционния съд да назначи съдебно-счетоводна експертиза с посочения предмет за изясняване на този спорен още в ревизионното производство въпрос. Тези данни имат съществено значение за изясняване на фактическата обстановка и за правилното решаване на спора. Предвид гореизложеното и установената в чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания в касационната инстанция, същите следва да бъдат обсъдени от първоинстанционния съд, който да изложи свои мотиви относно тяхното кредитиране или не, които да бъдат обект на контрол от касационната инстанция. С оглед на изложеното оспореното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, съобразно дадените от касационната инстанция указания. При новото разглеждане на делото първоинстанционния съд следва да се произнесе и по разноските по водене на делото, в това число и за настоящата инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,