Решение № 7794 от 12.7.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕНЗ ГРУП ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Хасково, [адрес] подадена чрез пълномощника адв. С. Георгиева, срещу решение 193/14.03.2023г. постановено по адм. дело 925/2022г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед Т-199/16.09.2022г. на Кмета на община Хасково, с която е разпоредено да се задържи в полза на общината, внесения от дружеството депозит за участие в публичен търг в размер на 65 256.00 лева. В касационната жалба се излагат подробни съображения за неправилност на съдебния акт поради противоречие на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на решение по същество на спора, с което да се отмени оспорения административен акт, алтернативно да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира се присъждане на възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът Кмета на Община Хасково, в писмен отговор на касационната жалба, изразява становище за неоснователност и необоснованост на жалбата. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от процесуалния представител на касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена в преклузивния срок, визиран в чл. 211 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 193 от 14.03.2023 г. по адм. дело 925/2022 г. на Административен съд - Хасково е отхвърлена жалбата на ЕНЗ ГРУП ЕООД, против заповед Т-199/16.09.2022 г. на Кмета на Община Хасково, тъй като е издадена в съответствие с материалния закон и неговата цел. За да достигне до този резултат първостепенният съд е констатирал, че административния акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма и съдържа посочване на фактически и правни основания за издаването му. Съдът е приел, че не се установени допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в т.ч. неспазване изискванията на чл. 26 и чл. 35 от АПК, както и в съответствие с материалния закон. Установено е, че дружеството е определено за спечелил търга с явно наддаване за отдаване под наем на имоти, публична общинска собственост. В настоящия случай не е спорен въпроса относно определянето за спечелил търга, а това дали е налице ли е хипотезата на чл. 98, ал.1 от Наредба за управление и разпореждане с общинска собственост /НУРОС, Наредбата/ за задържане на депозита за участие в търга. Видно от доказателствата по делото, в това число и приетата от съда съдебно-техническа експертиза съпоставяйки ги с относимите правни норми, дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 97, ал.2 от НУРОС, поради което правилно е прието, че е налице основание по чл.98, ал. 2 от Наредбата, като внесеният депозит правилно е наредено да не бъде връщан и да остане в полза на общината. При тези съображения съдът е отхвърлил жалбата срещу административния акт . Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които налагат неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснената фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Страните не спорят за фактическите установявания, направени от първоинстанционния съд. Неоснователни са релевираните от касатора доводи за неправилност на извода на съда за наличие на основание за издаване на процесната заповед, както и за неправилност на извода на съда за липсата на несъответствие между заявения предмет на публичен търг и реалния такъв. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е била заповед Т-199 от 16.09.2022г. на Кмета на община Хасково, с която на основание чл. 44, ал.1, т.1 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл. 98, ал.1 и ал. 2 от НУРОС и Протокол 48 /02.08.2022г. на комисията по общинска собственост и търгове и искане с рег. 53Е-871-2/23.08.2022г. от ЕНЗ ГРУП ЕООД е наредено да се задържи в полза на Община Хасково внесения депозит за участие в размер на 65 256.00лв. от участника ЕНЗ ГРУП ЕООД, определен за спечелил търг с явно наддаване за отдаване под наем на имот, публична общинска собственост, съгласно заповед Т-179/09.08.2022г. на Кмета на Община Хасково. Съобразно чл. 98, ал. 1 и ал. 2 от НУРОС се предвижда, в случай, че определеният за спечелил търга не се яви в срока по чл. 97, ал.2 за заплащане на дължимите суми, счита се, че е налице мълчалив отказ от сключване на договора. Заповедта по чл. 96, ал. 1 се обезсилва по право и внесеният депозит не се връща и остава в полза на общината. Следва обаче да се има предвид, че този елемент от фактическия състав следва да се приложи само в случай, че административното производство е проведено законосъобразно. Административния съд позовавайки се на доказателствата по делото е обсъдил изложеното от вещото лице заедно с другите доказателства по делото при спазване на съдопроизводствените правила по чл. 202 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, и го е подложил на преценка по вътрешно убеждение съобразно изискването на чл. 12 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Изводите в съдебното решение, че предмета на тръжната процедура е ясно определен, респективно не са налице скрити обстоятелства по отношение на предмета на търга са базирани на обоснованата съвкупна преценка на събраните доказателства и на изготвеното експертно заключение. Установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика. В мотивите на решението, изготвени в съответствие с изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, са изложени обосновани и подробни съображения в тази насока, които този състав споделя и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК препраща към тях. Направени са подробни фактически установявания и са изведени надлежно относими правни изводи, които се споделят изцяло. В допълнение следва да се посочи, че в утвърдената документация за провеждане на публичния търг с явно наддаване за отдаване под наем на имоти общинска собственост, в раздел II. Необходими документи , в т.6 е предвидено, че в плика се поставя декларация за извършен оглед по образец към тръжната документация. Видно от подаденото от участника заявление, същия е заявил, че е запознат с тръжната документация, както и че е представил декларация, в която е заявил, че е извършил оглед на обекта /подробно е описал същия/, както и че преди търга е запознат с реалното му състояние. В случай, че същия е имал възражение по отношение индивидуализацията на предмета на търга е следвало да го заяви в един по ранен момент, а не при постановяване на заповедта, с която е определен за спечелил търга. Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав, счита за обоснован извода на административния съд, че е налице хипотезата на чл. 98 от Наредбата, тъй като спечелилият търга не е изпратил представител за подписване на договор в предвидения срок, поради което е налице мълчалив отказ от сключване на договор, и съответно основание внесеният депозит да не се връща и същия да остане в полза на общината. След като административният орган при издаване на оспорената заповед е приложил единствената предвидена в закона възможност и е приложил правилно материалния закон, то не е налице и нарушение на принципа за съразмерност, провъзгласен в чл. 6 от АПК. Правилно административния съд е приел за коректно твърдението на административния орган, че депозираното искане с рег. 53Е9871-2/23.08.2022г. е неотносимо към предмета на проведения търг. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател за неправилност на извода на съда, за липса на нарушение на чл. 26 от АПК. От заповед Т-179/09.08.2022г., с която дружеството определено за спечелил търга е указано, че след като заповедта влезе в сила същия следва да се яви за подписване на договора в 14-дневен срок. В утвърдената тръжна документация изрично е регламентирано неизпълнението на това задължение. Дружеството подавайки заявление за участие в публичен търг с явно наддаване изрично е заявил, че е запознат с тръжната документация. След като дружеството не е изпълнило вмененото му задължение за административния орган се е породило задължението по чл.98 от Наредбата. Действително както правилно е установил административния съд ЕНЗ ГРУП ЕООД не е бил уведомен за започване на производството по издаване на процесната заповед, но това нарушение не е от категорията на съществените. Преценката за характера и тежестта на допуснато нарушение на административнопроизводствените правила е винаги конкретна, с оглед спецификата на отделния случай, като нарушението е съставомерно по чл. 146, т. 3 АПК единствено, когато е рефлектирало върху съдържанието на властническото волеизявление. В този смисъл пропускът е съществен само ако е ограничил правото на лицето да представи доказателства, които са от значение за решението на административния орган. В хода на първоинстанционното производство такова доказване не е било проведено от страна на жалбоподателя, поради което релевантните за преценката на административния орган факти не са оборени. Следователно, дори и да се приеме, че е допуснато нарушение на чл. 26 АПК, то същото се явява несъществено, доколкото неуведомяването на адресата за проведеното административно производство не е повлияло и не би могло да повлияе ефективно върху съдържанието на акта, видно и от проведената защита на интересите му в съдебното производство по обжалване на заповедта. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че административният съд неправилно е приел, че не е налице нарушение на чл. 35 от АПК. Напротив, административния съд е обсъдил наведения довод и правилно е стигнал до извода за липса на нарушение на чл. 35 от АПК. Видно от материалите по делото, административния орган в рамките на предоставените му от закона процесуални правомощия е събрал доказателства съобразно обхвата на производството, които еднозначно и безпротиворечиво сочат на постановения от него правен резултат. Съдът намира, че в административната преписка се съдържат достатъчно и годни доказателства, удостоверяващи спорните факти. Също така следва да се посочи, че е налице бланкетното твърдение за неоснователно невъзприето от съда нарушение на чл. 7 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 7 от АПК, за административния орган е налице задължение да преценява всички факти и обстоятелства от значение за случая. Този принцип е изрично установен като задължение на органа в разпоредбата и на чл. 35 АПК. Настоящият съдебен състав приема за неотносими представените от касационния жалбоподател писмени доказателства, в това число решение 621 от Протокол 29 от заседание на общински съвет проведено на 10.06.2022г. на Общински съвет Хасково и електронна справка от apis за последно актуално състояние на Общински паркинги Хасково ДЗЗД. Съгласно чл. 219, ал. 2 от АПК не се допускат доказателства, несвързани с касационните основания, а нормата на чл. 220 от АПК въвежда императивно забрана за фактически установявания в касационното производство, като повелява, че Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Въз основа на гореизложеното се налага извода, че не са налице твърдяните от касатора пороци на съдебния акт, а решението на съда, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за две съдебни инстанции. При този изход на спора заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, предвид което на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, касаторът следва да заплати на ответника 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, размерът на което е определен съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от Административнопроцесуалния кодекс Върховният административен съд, четвърто отделение