Решение № 14051 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15327/2014 г.

Решение № 14051 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15327/2014 г., V о., докладчик председателят Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция "Земеделие" гр. Враца срещу решение № 454/11.11.2014 г. по адм. д. № 296/2014 г. по описа на Административен съд - Враца с молба за отмяната му като неправилно. Ответната страна - Вера Огнянова Сарачинова чрез адв. Плешоев оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд осъжда Областната дирекция да заплати на Вера Огнянова Сарачинова сумата 1384.42 /хиляда триста осемдесет и четири лева и 42 ст./, представляващи обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител за времето от 18.03.2014 г. до 16.07.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 1.04.2014 г. до окончателното и изплащане, като отхвърля иска в останалата част за разликата до 2 838 лв. като неоснователен. Този правен резултат е мотивиран с доводи за основателност на претенцията за заплащане на обезщетение на посоченото правно основание като приема, че от страна на ответника не е направено надлежно възражение за прихващане, поради което не следва да се приспада сумата, изплатена на ищцата като обезщетение по чл. 106, ал. 2 ЗДСл. Решението е частично неправилно. По делото са налице безспорни данни, включително и от заключението на вещото лице по допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, относно месечния размер на брутното трудово възнаграждение за длъжността, заемана от жалбоподателката пред административния съд, въз основа на които той изчислява и присъжда обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, налице са и данни, че е начислено и заплатено от органа по назначаване обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл - в размер на 946 /деветстотин четиридесет и шест/ лева - фиш № 1 за м. май 2014 г. Касационният довод на процесуалния представител на ОДЗ - Враца, че неправилно решаващият съд не уважава направеното от него възражение за прихващане с изплатеното на Сарачинова обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, според която разпоредба в случаите по ал. 1, т. 1 и 2 държавният служител има право на обезщетение за времето през което е останал без работа, но не за повече от два месеца, е основателен. Действително възражението е непрецизно формулирано в писменото становище на ответника в първоинстанционното производство от 29.09.2014 г., но административният съд е следвало да обсъди този правно значим факт, и да извърши прихващане. При обезщетения на основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл и на чл. 106, ал. 2 ЗДСл са налице две ликвидни и изискуеми парични вземания, като с възражението за прихващане двете насрещни вземания се погасяват до размера на по-малкото от тях. В случая без правно значение за прихващането е фактът, че двете парични вземания се дължат на различни основания, тъй като законът не изисква те да произхождат от едно и също основание. Съгласно чл. 104 ЗЗД, прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши, а именно когато с влязло в сила решение е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител и от който момент вземанията са станали изискуеми. Недопустимо е за един и същи период от време (2 месеца) служителят да получи обезщетение в двоен размер, тъй като това би довело до неоснователното му обогатяване. Ето защо, предвид безспорното установяване досежно брутния размер на месечното трудово възнаграждение за длъжността и изплащането на обезщетение по чл. 106, ал. 2 ЗДСл в размер на 946 лв. следва решението да бъде отменено в частта за сумата над 438.42, респ. претенцията за присъждане на обезщетение отхвърлена за сумата 946 лв. По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което обжалваното бъде отменено в частта, с която е присъдено обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за сумата над 438.42 (четиристотин тридесет и осем лева и 42 стотинки) и вместо него постановено друго, с което бъде отхвърлен иска на Вера Огнянова Сарачинова - за присъждане на обезщетение за времето, през което не заема държавна служба за разликата над 438.42 лв. до присъдения с обжалваното решение размер 1384.42 лв. или за сумата 946 лв. В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила. Съобразно изхода от правния спор на касатора следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 200 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от изложеното и на основание чл. 218, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд