Решение № 8468 от 8.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1297/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Виваком България ЕАД, ЕИК 831642181 със седалище гр. София против решение 7032 от 17.11.2023 г., постановено по адм. дело 7208/2023г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу решение ППН01-583/2021 г. от 28.06.2023 г. на Комисията за защита на личните данни в частта по т. 2, т. 3 и т. 4 от същото. В жалбата се развиват съображения за неправилност на съдебния акт поради неправилно тълкуване на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се неговата отмяна, решаване на спора по същество и се претендира присъждане на понесените по делото разноски. Ответната страна - Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила по подробно изложените, в писмени бележки, съображения и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК досежно претенцията за разноски на касатора. Ответниците М. М. Х., Еконт Експрес ООД и Мони груп 2012 ЕООД не вземат становище. Представител на Върховна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е Решение ППН-01-583/2021 от 28.06.2023 г. на КЗЛД, в частта му по т. 2, т. 3 и т. 4, с което Комисията е обявила жалба с рег. ППН-01-583/30.07.2021 г. на М. Х. за основателна в частта, съдържаща твърдения за нарушаване на условията за даване на съгласие за обработка на данните нарушение по чл. 7, § 1 вр. чл. 6, § 1, б. а и чл. 4, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 /т.2/, като във връзка с това и на основание чл. 58, § 2, б. г от Регламента е разпоредено на Виваком България ЕАД да приведе исканията за съгласия на субектите на данни, инкорпорирани в договори/допълнителни споразумения в съответствие с изискванията на чл. 4, § 11 вр. чл. 6, § 1, б. а и чл. 7, § 1 от Регламента /т.3/ и е определен срок за изпълнение от един месец /т.4/. За да постанови решението си АССГ е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Първоинстанционният съд е приел, че в случая обработването на личните данни на г-жа Х. от администратора на лични данни, по смисъла на §1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД вр. чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679 - Виваком България ЕАД не е извършено в съответствие с чл. 4, § 11 от Регламента, съгласно който съгласие на субекта на данните" означава всяко свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено указание за волята на субекта на данните, посредством изявление или ясно потвърждаващо действие, което изразява съгласието му свързаните с него лични данни да бъдат обработени. Такова свободно изразено съгласие на субекта на данните в случая КЗЛД и първостепенният съд не са установили, тъй като: 1. в четирите полета за полагане на подпис в процесния договор, предварително зададени от оператора, липсва описание, че същите са задължителни или препоръчителни; 2. не е ясно формулирано дали съгласието на клиента за предоставяне на личните му данни, изразено чрез неговия подпис в 4-те полета, е обвързано с действието на конкретния договор, т.е. с предоставянето на мобилната услуга при по-добри условия или не; 3. от оформлението и съдържанието на полетата за съгласие на клиента на мобилни и ТВ услуги не става ясно за какви цели и от кои трети лица ще бъдат обработвани предоставените от субекта лични данни; 4. полетата за обработка на лични данни не отговарят на дължимото, съгласно чл. 13 от Регламента, съдържание; 5. инструкциите, дадени от куриера на получателя обвързват валидността на конкретния договор с полагането на подписи на всички, предварително зададени места. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението на касатора за необоснованост на съдебния акт. Съдът е изяснил правилно фактическата обстановка. Събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства. Въз основа на установените факти е изложил ясни, подробни, логични и безпротиворечиви мотиви, които кореспондират на събраните по делото доказателства. Преценката си за законосъобразност на оспорвания акт на КЗЛД е обосновал с анализ на доказателствата във връзка с фактическите установявания и въз основа на този анализ е направил правните си изводи. Несъгласието на страната с мотивите на съда не е възведено от законодателя като касационно основание. Неоснователно също така е и твърдението за допуснати при разглеждане на делото и при постановяване на решението съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушението на процесуалните правила е съществено тогава, когато нарушаването на конкретна процесуална норма се е отразило на правилността на решението. Безспорно в решението си съдът не е обсъдил в пълнота наведените в първоначалната жалба доводи, но доколкото същите не се отразяват на постановения с решението краен правен резултат, настоящата съдебна инстанция счита същите за несъществени. В конкретния случай съдът е разпределил правилно доказателствената тежест между страните, като им е дал конкретни указания; събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства; анализирал ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с установените факти и въз основа на това е преценил, че административният орган правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Възраженията на оспорващия са обсъдени в светлината на установените факти и приложените доказателства, а тези, които не са били обсъдени не се отразяват на крайния и обоснован извод, че оспорващият е нарушил основни принципи на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните - ОРЗД). Изводите на съда за законосъобразност на оспорвания пред него административен акт почиват на правилно тълкуване и прилагане на националното и общностното право. Съгласно чл. 6, § 1, б.а от Регламент (ЕС) 2016/679 обработването на лични данни е законосъобразно, само ако субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели, а съгласно чл. 7, § 1: Когато обработването се извършва въз основа на съгласие, администраторът трябва да е в състояние да докаже, че субектът на данни е дал съгласие за обработване на личните му данни. Това съгласие, както е формулирано в определението на чл. 4, § 11 трябва да е свободно изразено, конкретно, информирано и да дава недвусмислено указание за волята на субекта на данните, посредством изявление или ясно потвърждаващо действие, което изразява съгласието му свързаните с него лични данни да бъдат обработени. В касационната жалба се твърди, че в конкретния случай абонатът на мобилни услуги е бил информиран предварително от оператора, в процеса на дистанционна оферта, че следва да се запознае с предложените в края на договора текстове за съгласия за обработка на лични данни и да посочи изрично дали желае да даде съгласието си за някои от тях, като положи подписа си, т.е. на субекта е предоставена ясна информация, че съгласията не са задължителни за сключване на договора. В същия процес на дистанционна оферта обаче ползвателят на мобилна услуга изрично е изразил несъгласие да предостави личните си данни и ясно е формулирал нежеланието си да получи договор, в който предварително да са отбелязани 4 полета за подпис, т.е. изразено е съгласие да се сключи договор за мобилни услуги за конкретен номер и ясно и недвусмислено е формулирано несъгласие за предоставяне на лични данни. Въпреки това при доставката в пакета е приложен договор с отметка за поставяне на подпис в 4 полета, като на практика подновяването на договора е обвързано със съгласие за обработка на лични данни за повече от една конкретни цели. Когато обработването се извършва въз основа на съгласието на субекта на данните, администраторът следва да може да докаже, че субектът на данните е дал съгласието си за операцията по обработване. По-специално, в случай на писмена декларация по друг въпрос, с гаранциите следва да се обезпечи, че субектът на данни е информиран за това, че дава съгласието си, и в каква степен го дава. Съгласието не следва да се разглежда като свободно дадено, ако субектът на данни няма истински и свободен избор и не е в състояние да откаже или да оттегли съгласието си, без това да доведе до вредни последици за него /в случая продължаване на договор при неблагоприятни за ползвателя условия/. Смята се, че съгласието не е дадено свободно, ако изпълнението на даден договор, включително предоставянето на услуга, се поставя в зависимост от даването на съгласие, въпреки че това не е необходимо за изпълнението. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 249, ал. 2 ЗЕС (Изм. ДВ, бр. 20 от 2021 г.): Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, не могат да поставят условия за предоставяне на услугите си в зависимост от съгласието на крайния ползвател данните му да бъдат използвани за други цели. При възприетата фактическа обстановка и наличните доказателства изводът, че съгласието на г-жа Х. не е дадено свободно е обоснован. Неоснователно също така се твърди, че текстовете на съгласията са конкретни и информирани. По отношение получаването на маркетингова информация за продукти и услуги на трети лица не е конкретизирано касатора или третите лица ще изпращат тази информация, както и кои са тези трети лица, на които ще се разкриват личните данни на субекта. По отношение на клаузата за предоставяне на ЕГН на трети лица с цел изготвяне на кредитна оценка и/или събиране на вземания, дължими по договора за услуги обработката на лични данни е за две, а не една, цели без да е ясно формулирано алтернативно или кумулативно. Не е ясно и пред кои кредитни агенции ще бъдат предоставени данните. Посочването на трети лица, пред които ще се разкриват данните е изискване на ОРЗД /Когато на исканото съгласие разчитат повече (съвместни) администратори или ако данните следва да бъдат предадени на или обработени от други администратори, които желаят да разчитат на първоначалното съгласие, всички тези организации трябва да бъдат посочени./. Ето защо обосновано и законосъобразно съдът е приел, че в случая е налице нарушение на ОРЗД, за което касатора следва да бъде санкциониран. Видът на избраната мярка е съответен на нарушението и кореспондира на принципа за пропорционалност. От изложеното до тук, се налага извод за правилност и законосъобразност на обжалваното пред касационната инстанция първоинстанционно решение. Същото, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна, следва да бъде оставено в сила от настоящия съдебен състав. С оглед изхода на спора, на КЗЛД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 /двеста и четиридесет/ лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение