Решение № 2237 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3574/2013 г.

Решение № 2237 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3574/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА), представлявана от председателя й Евтим Костадинов, срещу решение № 493 от 23.01.2013 г., постановено по адм. дело № 11144/2012 г. от Административен съд - София-град. С касационната жалба се твърди и в съдебно заседание се поддържа становище за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - Тодор Милчев Петров, от гр. София, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Дойчинов оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град е отменил по жалба на Тодор Милчев Петров решение № 2-89 от 17.10.2012 г. на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в частта, с която е обявена принадлежността на Тодор Милчев Петров към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА). За да постанови този резултат, съдът е приел, че като заемащ длъжността "началник на отдел" в министерството на икономиката, енергетиката и туризма в периода от 01.02.1993 г. до 27.10.1994 г., оспорващият е заемал публична длъжност по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 26, предл. 8 от ЗДРДОПБГДСРСБНА и поради това се явявал лице, за което е предвидено в случай на разкриване на принадлежност към органите по чл. 1, това обстоятелство да бъде обявено в предвидения от Закона ред. Дейността като съдържател на конспиративна квартира, за какъвто бил обявен оспорващият, била форма на дейност като секретен сътрудник по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА и попадал в кръга на дейностите, извършвани от лицата, оказвали негласна помощ на посочените в чл. 1 от Закона органи. Това обстоятелство се установявало въз основа на изрично и изчерпателно изброените в нормата на чл. 25, ал. 3 от Закона документи, като изброяването им било алтернативно, а не кумулативно. В случая наличните архивни документи, приложени към административната преписка, според съда, били достатъчно основание за обявяване принадлежност на Тодор Милчев Петров по ЗДРДОПБГДСРСБНА. Съдът обаче е приел, че административният орган не е доказал пълната идентичност между лицето, посочено в документите, въз основа на които се обявява принадлежността и лицето, което подлежи на проверка, съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона. Решението е правилно. При изяснена фактическа обстановка съдът е направил обосновани правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. По силата на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, установяване на принадлежност към органите по чл. 1 е задължително за лица, заемали или заемащи публични длъжности, както и извършвали или извършващи публични дейности от 10 ноември 1989 г. до извършването на проверката. Като лице, заемало публична длъжност по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 26 от ЗДРДОПБГДСРСБНА в периода от 01.02.1993 г. до 27.10.1994 г и при наличие на част от алтернативно изброените в чл. 25, ал. 1, т. 3 от същия закон документи, от които да се установява, че същото е осъществявало дейност като секретен сътрудник, административният орган следва при условията на обвързана компетентност да обяви принадлежността му към органите по чл. 1 от Закона. Както правилно е отчел административният съд обаче, целта на закона е да сведе до знанието на обществото факти, които имат нееднозначна морална оценка и обществен отзвук. Именно поради това трябва да бъде изяснена по недвусмислен начин идентичността на лицето, чиято принадлежност се обявява. В случая изтъкнатите от съда факти създават съмнение относно това дали между лицето, посочено в документите по чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА и лицето, подложено на проверка съществува пълна идентичност. От приложените по преписката и от представените пред настоящата инстанция писмени доказателства безспорно се установява, че проверяваният Тодор Милчев Петров е роден на 21.02.1952 г., докато в документите, на които се основава оспореният административен акт посочената рождена дата е 25.02.1952 г. Неоснователно е направеното с касационната жалба възражение, че от извършената от комисията проверка за установяване идентичността на лицето Тодор Милчев Петров в база данни фигурирало само едно лице с тези три имена, родено през 1952 г. Както правилно първоинстанционният съд е отчел, Национална база данни "Население" е създадена след приемане на Закона за гражданската регистрация, като за починалите преди приемането на закона лица по силата на § 76 от ПЗР на ЗГР може да се създаде електронен личен регистрационен картон въз основа на съществуващ личен регистрационен картон в общината/кметството, а за онези от тях, за които не е създаден такъв, административното обслужване от общините се извършва от съществуващите регистри на населението. В тази връзка следва да се отчете и факта, че до 10.03.1993 г. (по време на периода, в който според административния орган лицето е заемало публична длъжност) Тодор Милчев Петров не е бил български гражданин, въз основа на което може да се предположи, че същият не е бил роден в България, поради което и не фигурира в регистрите като родено в България през 1952 г. със същите три имена лице. В тежест на административния орган е било да докаже по недвусмислен и категоричен начин с надлежни документи, че Тодор Милчев Петров е именно лицето, осъществявало дейност като секретен сътрудник, нещо, с което органът не се е справил, поради което и правилно административният съд е отменил решението му. По изложените съображения решението на Административен съд - София-град като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,