Решение № 8277 от 30.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7501/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. А., гражданин на Афганистан, против Решение 5088 от 14.05.2024 г., постановено по адм. дело 389 по описа на Административния съд София-град за 2024 година. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлена жалбата на чужденеца против Решение 22293 от 19.12.2023 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от с.з., на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалвания съдебен акт. Навежда наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че решаващият състав на Административния съд София-град е извършил неправилен анализ на събраните по делото доказателства, от които се установява безпротиворечиво, че в държавата му по произход спрямо него са отправяни заплахи за убийство. Посочва, че е бил принуден да напусне родината си, тъй като животът му е бил застрашен заради етническата му принадлежност и религията, която изповядва. По тези съображения иска отмяната на обжалвания съдебен акт, както и отмяната на оспорения в първоинстанционното производство индивидуален административен акт. Ответникът Председател на ДАБ с адрес в София, бул. Княгиня Мария Луиза 114Б, не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен представител, който оспорва основателността на касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Участващият по делото представител на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като обсъди доводите на страните и извърши касационна проверка на обжалвания съдебен акт на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но е неоснователна. Обжалваният резултат е постановен по жалба на Н. (собствено име) А. (фамилно име), гражданин на Афганистан, с която чужденецът оспорил законосъобразността на Решение 22293 от 19.12.2023 г., с което Председателят на ДАБ му отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е установил, от фактическа страна, че жалбоподателят е роден на [дата]. в провинция Нангархар, Афганистан, има етническа принадлежност [заличен текст], релгия [заличен текст], неженен, със средно образование, по професия шивач Регистрационен лист на л. 58 и л. 59 от първоинстанционното дело. Личните му данни са установени от административния орган въз основа на подписана декларация с правно основание чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ л. 52, пак там. След нелегалното му влизане на българска територия от Турция, А. подал молба до Председателя на ДАБ за предоставяне на международна закрила, рег. УП-12037 от 23.05.2023 г. по описа на ДАБ л. 62, пак там. Регистриран е на същата дата и е настанен в Регистрационно-приемателния център (РПЦ) на ДАБ в кв. Военна рампа в София Решение за настаняване 094/23.05.2023 г. на л. 40, пак там. Въз основа на молбата за закрила на афганистанския гражданин, пред ДАБ е образувано административно производство по общия ред. След изискване на становище от Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС) (писмо, изх. рег. УП-12037/30.05.2023 г. л. 36 от първоинстанционното дело) по чл. 58, ал. 10 ЗУБ, е получен отговор от компетентната дирекция в Агенцията (писмо, изх. рег. М-11585 от 29.06.2023 г. л. 35, пак там), с което ДАБ е уведомена, че ДАНС не възразява да бъде предоставена международна закрила на А. в Република България, ако същият отговаря на условията по ЗУБ. Търсещият закрила напуснал общежитието при центъра самоволно на 29.05.2023 г. (Докладна записка, вх. ВР-202/29.05.2023 г. по описа на ДАБ от л. 37 до л. 38 от първоинстанционното дело) и не се явил на вече насроченото пред административния орган интервю (Констативен протокол, рег. УП-12037 от 30.05.2023 г. на л. 39, пак там). Впоследствие, след връщането му съгласно Регламент Дъблин от територията на Франция, на чуждия гражданин е разпоредено (Разпореждане на полицейски орган, рег. 817700-2780/19.09.2023 г. на л. 31-32, пак там) да се яви на 20.09.2023 г. в РПЦ на ДАБ в кв. Военна рампа в София. С Решение за настаняване 184/19.09.2023 г. (л. 28-29, пак там), чужденецът отново е настанен в РПЦ София. На 05.12.2023 г. с кандидата за международна закрила е проведено интервю, за което е изготвен Протокол, рег. УП 12037 от същата дата от л. 18 до л. 21, пак там. На 19.12.2023 г. Председателят на ДАБ е издал оспореното пред първата инстанция Решение 22293 (от л. 6 до л. 10 от първоинстанционното дело), връчено на чуждия гражданин на 04.01.2024 г. При така установеното от фактическа страна, Административният съд София-град е формирал извод за нейната неоснователност и за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Мотивирал се е, че спорното решение е постановено от компетентен по смисъла на чл. 48, ал. 1, т. 1, предл. второ ЗУБ орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа изискуемите, съгласно чл. 59, ал. 2 АПК, реквизити на индивидуален административен акт в писмена форма и при издаването му са спазени административнопроизводствените правила. Приел е, че същото е в съответствие с материалния закон. Счел е, че административният орган, като анализирал изложените в бежанската история на афганистанския гражданин обстоятелства, поведението на чужденеца в хода на административното производство, както и изготвените от дирекция Международна дейност при ДАБ справки за актуалната политическа и социално-икономическа обстановка в Афганистан, е извършил правилна преценка за липсата по казуса на материалноправните предпоставки по чл. 8 и по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на А.. По тези съображения е постановил обжалваното решение. Касационната инстанция преценява решението, като валидно, допустимо и правилно. Неоснователно касационният жалбоподател възразява, че обжалваният съдебен акт е необоснован, като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалният закон е приложен неправилно. В решението е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора, доводите и възраженията на страните са подробно обсъдени и е извършен задълбочен анализ на обстоятелствата от бежанската история на чужденеца и на официалната информация за държавата му по произход. Въз основа на вярно установената фактическа обстановка, решаващият състав на Административния съд София-град е формирал правилния извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Правилно е прието в обжалваното решение, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. В проведеното с Н. А. на 05.12.2023 г. интервю пред административния орган, афганистанският гражданин мотивира напускането на държавата му по произход със страха си, че ще бъде убит от негови роднини заради възникнал между тях и семейството му спор за земя, ескалирал до убийството на брат му. Заявява, че не е осъждан в Афганистан, не е имал проблеми с армията или полицията и върху него не е упражнявано физическо насилие. Не твърди да е членувал в политически партии и да е имал проблеми с официалните власти или с друг субект по смисъла на чл. 8, ал. 3 ЗУБ, извършващ преследване, заради етническата си принадлежност или изповядваната от него религия. Не обосновава наличие на съществуваща реална заплаха в родината му или риск от бъдеща такава заради неговата раса, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Същевременно в касационната му жалба до настоящия съд, чрез назначения му служебен защитник, за първи път заявява, че е бил принуден да напусне Афганистан, тъй като, поради етническата му принадлежност и религия, животът му е бил застрашен. Както се посочи, подобно твърдение не е правено в административното производство. Осъществени спрямо него дискриминационни или приложени по дискриминационен начин правни, административни, полицейски или съдебни мерки в родината му той не е заявил и в съдебното производство пред административния съд. Недопустимо е за първи път в касационното производство да се твърдят нови опасения от преследване по смисъла на ЗУБ, тъй като Върховният административен съд не е съд по фактите и преценява прилагането на материалния закон, въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Поради това твърденията в касационната жалба, че лицето се страхува за живота си заради неговата религия и етническа принадлежност в държавата му по произход следва да се оставят без обсъждане и разглеждане. Да се приеме обратното означава да се разшири спорът, такъв какъвто вече е разгледан от първоинстанционния съд. В противоречие с материалния закон касационният жалбоподател отъждествява страховете си за личната си безопасност заради имотния спор с роднини с опасност от преследване по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Законодателят е дал ясна легална дефиниция на преследване в чл. 8, ал. 4 ЗУБ, изброявайки примерно действията на преследване в ал. 5 от с.р., както и субектите, които ги извършват (чл. 8, ал. 3 ЗУБ). Наличието на семейна вражда в държавата по произход не е основание за предоставяне на статут по смисъла на ЗУБ. Крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец на А. е обоснован и на още едно фактическо основание цялостното му поведение в хода на административното производство по издаване на оспорения в първоинстанционното производство индивидуален административен акт, както и наличието на противоречия в бежанската му история. След нелегалното влизане на българска територия, подаване на молбата за международна закрила през май 2023 г. и регистрацията му в Република България, А. напуска самоволно общежитието на ДАБ в кв. Военна рампа в София само 6 дни след настаняването му там. Отива във Франция, но е върнат у нас по силата на Регламент Дъблин (Регламент (ЕС) 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство). След връщането му отново е настанен в РПЦ на ДАБ в София (Решение за настаняване 184/19.09.2023 г. л. 28-29 от първоинстанционното дело), което повторно напуска самоволно на 06.10.2023 г. (Докладна записка, вх. ВР-549/06.10.2023 г. на л. 27, пак там). Фактът, че само 6 дни след подаване на молбата за международна закрила в Република България А. напуска общежитието на ДАБ, в което е настанен и заминава за Франция, както и констатираното от административния орган, че отново е в неизвестност след принудителното му връщане от френската държава, потвърждават извода на административния орган и на съда, че афганистанският гражданин е мигрант, напуснал държавата си по произход по икономически причини, в търсене на по добри условия за живот и реализация, което обаче не е основание за предоставяне на международна закрила. От поведението на А. ясно личи формално заявения от него интерес за започване на административно производство за предоставяне на статут на бежанец в Република България, без в действителност да се нуждае от закрилата, която търси у нас. По отношение несъответствията в бежанската история на А., следва да се отбележи, че лицето заявява в хода на административното производство, че е напуснал Република България след подаването на молбата за международна закрила, отправяйки се към Франция, защото не знаел какво да прави и нямал познати у нас, но имал приятели и познати на френска земя. В съдебното заседание пред първоинстанционния съд (Протокол от съдебно заседание, проведено на 11.04.2024 г. от л. 121 до л. 122 от първоинстанционното дело) променя обстоятелствата от бежанската си история, посочвайки Да отида във Франция ме накараха каналджиите, защото съм си платил да отида до там. Нямах късмет и от там ме върнаха . Противоречи си и относно мотивите му да напусне родината си. От една страна, в интервюто пред административния орган твърди, че причината за това е, че се е опасявал, че ще бъде убит от роднините си и ще има съдбата на брат си, от друга, в съдебното заседание пред първата инстанция, проведено на 15.02.2024 г. (Протокол на л. 84-85, пак там) сочи, че след напускането на Турция Исках да отида някъде, независимо къде, но да е в Европа, за да се чувствам по-спокоен. Искам да остана тук и да работя. . При тези непоследователни и изпълнени с противоречия изявления на чужденеца относно личната му бежанска история, не би било необосновано да се формира извод за недостоверността й. Поведението му сочи на нежелание да съдейства на българските власти за изясняване на неговия личен и социален статус, както и на незаинтересованост да получи закрила в Република България. Правилно съдът е приел, че за А. не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут, съгласно чл. 9 ЗУБ. Предвид данните, съдържащи се в интервюто на кандидата за международна закрила, липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), или като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). На база подробния анализ на систуацията по сигурността в Афагнистан, съдът е формирал обоснован извод за липсата по казуса на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. От изготвените в хода на административното и първоинстанционното производство от дирекция Международна дейност при ДАБ справки за актуалната политическа и социално-икономическа обстановка в Афганистан не се установява на територията на страната да е налице въоръжен вътрешен или международен конфликт, придружен от безогледно насилие. Изложените в този смисъл съображения от първоинстанционния съд напълно се споделят от настоящия състав на Върховния административен съд, поради което е безпредметно повтарянето им в настоящото решение и към които касационната инстанция, с оглед правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, препраща, като мотиви на собствения си акт. При липсата на сочените от касатора пороци на обжалваното решение, същото следва да бъде оставено в сила, като правилно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия