Решение № 10535 от 17.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5217/2012 г.

Решение № 10535 от 17.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5217/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Добрев Йотов и Добри Гечев Йотов, чрез проц. им представител адв. Северина Лозанова против Решение № 26/24.02.2012 г., постановено по адм. д. № 176/2011 г. по описа на Административен съд Ловеч. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Иван Добрев Йотов и Добри Гечев Йотов против Заповед № ДК-02-Л-СЗР-184/30.05.2011 г. на началника на сектор Ловеч към РДНСК-СИР, с която на осн. чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "Обзиждане балкон на първи етаж на южна фасада на жилищна сграда", с местоположение, конкретизирано в заповедта. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. От данните по делото и от заключението на СТЕ по безспорен начин е установено, че процесното "обзиждане на балкон"с тухли-итонг и поставеният ПВЦ прозорец представляват "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. За да се изгради, жалбоподателят е следвало да има законно издадено разрешение за строеж, съгласно изискването на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Съдът правилно е приел, че удостоверението за търпимост на остъкления балкон на втория етаж на същата сграда под № УТ 13-28/17.02.2011 г., по смисъла на § 16 от ДР на ЗУТ е неотносимо към настоящия строеж, тъй като първото е осъществено през 1985 г., т. е. преди 1.04.21987 г., до която дата, съгласно нормата, е следвало да бъде осъществено строителството, а последният - през м. февруари 2010 г., за които строежи нормата е неотносима. С оглед на това, решаващият съд правилно е потвърдил изводите на административния орган, че се касае за незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, който следва да бъде премахнат. Всички останали твърдения, относно състоянието като незавършен обект, относно липсата на документи за приемането й като завършен строителен обект и въвеждане в експлоатация се явяват ирелевантни обстоятелства. Сградата е изградена през 1973 г., захранена е с вода и електричество и е обитаема от следващата година, поради което следва да бъде прието, че процедурата на всички тези дейности на администрацията е преминала. По време на делото, жалбоподателят не е представил доказателства, от които да се направи противоположния извод. Съдът правилно е приел, че административният акт е издаден от органа, в кръга на неговата материална компетентност, по смисъла на чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,