Решение № 10906 от 14.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5454/2017 г.

Решение № 10906 от 14.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5454/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на външните работи, подадена чрез процесуалния му представител, срещу Решение № 2699/6.03.2017 г, постановено по адм. д. № 2780/2016 г, по описа на Върховния административен съд, пето отделение. С обжалваното решение е отменена Заповед № Т-191/11.01.2016 г, на министъра на външните работи и министерството е осъдено да заплати на Г. Д. Д. от град С. направените по делото разноски в размер на 10,00 (десет) лева. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на оспореното първоинстанционно съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалните представители с искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който жалбата срещу административния акт да бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът - Г. Д. Д. в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, лично и чрез процесуалния си представител излага съображения за нейната неоснователност. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред ВАС, пето отделение е образувано по жалба на Г. Д. Д. срещу Заповед № Т-191/11.01.2016 г, на министъра на външните работи, с която на основание чл. 33, ал. 1, т. 4 от Закона за дипломатическата служба (ЗДипСл) във връзка с чл. 27, ал. 1, т. 6 от същия закон и чл. 7, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Г. Д. Д., заемащ длъжността "постоянен секретар" с дипломатически ранг "посланик" в Министерство на външните работи (МВнР), считано от 12.01.2016 г, - поради неотговаряне на изискванията за заемане на длъжността. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но при противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. В подкрепа на изводите си първоинстанционният съд е изложил мотиви относно липсата на материалните предпоставки, визирани в цитираната разпоредба и по-конкретно липсата на нормативен акт, в който да са визирани специфичните изисквания за заемане на длъжността от Димитров, въведени в новоутвърдената му длъжностна характеристика. По изложените съображения съдът е отменил обжалвания административен акт като незаконосъобразен. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят напълно от доказателствата по делото. Спрямо установените и релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон, като изводът му за наличие на отменително основание по отношение на обжалваната заповед е законосъобразен. Не се констатират допуснати съществени съдопроизводствени нарушения или необоснованост на обжалвания съдебен акт. Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, а направените въз основа на нея правни изводи са правилни и обосновани. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за нарушени съдопроизводствени правила при първоинстанционното разглеждане на делото. Фактите по делото са точно установени. Съдът е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно тяхната допустимост и относимост. Формирал е съответни на доказателствения материал изводи по релевираните от страните доводи, обсъдил е фактите от значение за предмета на спора и приложимите към тях материални норми. Налице са достатъчно и годни за установяване на релевантните факти доказателства. Обоснована и съответна на материалния закон е преценката на тричленния състав на Върховния административен съд по същество за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като мотивите му се споделят изцяло от настоящия касационен състав. Спорният по делото момент е дали извършената с утвърждаването на 11.01.2016 г, промяна в длъжностната характеристика за длъжността "постоянен секретар" и въвеждането с нея на нови специфични изисквания за заемане на длъжността предоставя право на министъра на външните работи при действащата нормативна уредба да прекрати правоотношението на ответника по касация на посочените правни основания, при положение, че последният отговаря на останалите изисквания за заемане на посочената длъжност. Приложима в случая е разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, в която е посочено, че за държавен служител може да бъде назначено лице, което отговаря на минималните изисквания за степен на завършено образование и ранг или професионален опит, както и на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност. Както правилно е приел и първоинстанционният съдебен състав условията за назначаването на дипломатически служител са посочени в чл. 27, ал. 1 от ЗДиплСл и гласят, че лицето трябва да отговаря на следните изисквания да: 1. е български гражданин и няма друго гражданство освен на държава - членка на Европейския съюз; 2. има висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър" в зависимост от потребностите на дипломатическата служба; 3. владее най-малко два чужди езика, поне единият от които официален за Организацията на обединените нации, или процедурен език, използван от Европейската комисия; 4. има компютърна грамотност; 5. не страда от психическо заболяване и 6. отговаря на другите изисквания за заемане на държавна служба по чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавния служител. От приобщения по делото доказателствен материал е безспорно, че Димитров отговаря на всички изброени по-горе изисквания. С промяната на длъжностната характеристика, утвърдена на датата на издаване на процесната заповед, за заемането на длъжността са въведени освен изброените по-горе изисквания и допълнителни специфични такива, които гласят, че служителят трябва да е бил ръководител на задгранично представителство по чл. 23, ал. 1 от ЗДипСл най-малко три години в държава - членка на Европейския съюз, както и да е заемал ръководна длъжност в МВнР (началник на отдел, директор на дирекция или генерален директор) след присъединяването на България към Европейския съюз на 1.01.2007 г, в административно звено, отговарящо за формулирането и провеждането на двустранната политика на Р. Б. към държави - членки на Европейския съюз или за координиране на участието на Р. Б. в политиките на Европейския съюз. Именно тези специфични допълнителни изисквания, включените в новата длъжностна характеристика за длъжността "постоянен секретар" не са въведени в нито един от относимите нормативните актове, както правилно е приела и инстанцията по същество. Такива изисквания за длъжността не съществуват нито в ЗДиплСл, нито в Устройствения правилник на МВнР, нито в друг нормативен акт. Ето защо промяната с въвеждането на посочените по-горе изисквания в длъжностната характеристика за длъжността "постоянен секретар" в МВнР е извършената без правна опора в нормативната база, а издадената на това основание заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Г. Д. правилно е била отменена от съда като незаконосъобразна. Наведените в касационната жалба и в постъпилите писмените бележки на кастора оплаквания, относно приложимостта и промяната в длъжностната характеристика в хипотезата на чл. 8 от Наредба за длъжностните характеристики на държавните служители, приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г. също са неоснователни. Представените и в касационното производство писменни доказателства - Постановления на министерски съвет, на които касаторът се позовава, относно твърдяната от него нужда за промяна в длъжностната характеристика с оглед настъпили промени в характера и организацията на работата отново не водят до различен от направения от съда извод, обосноваващ въвеждането на нови специфични изисквания, които да са въведени с нормативен акт, каквото както се посочи е императивното изискване на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Представените ПМС касаят разпределението на финансовите средства и разходите относно предстоящото през 2018 г, председателство на Р. Б. на Съвета на Европейския съюз и подготовката за осъществяването му, но в тях по никакъв начин не са въведени конкретни специфични изисквания за заемане на длъжността "постоянен секретар", което да обуслови издаване на заповед със съдържание на процесната. Изложеното налага извода, че първоинстанционният съдебен състав като е отменил заповедта на министъра на външните работи, с която е прекратено служебното правоотношение на Г. Д., заемащ длъжността "постоянен секретар" в Министерство на външните работи като издадена в противоречие с материалния закон, е постановил, валидно, допустимо и правилно решение, което не страда от инвокираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Предвид изхода на спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Г. Д. Д. разноските, направени пред настоящата съдебна инстанция, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,