Решение № 2979 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3439/2016 г.

Решение № 2979 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3439/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ - В. Т. срещу решение № 32/09.02.2015 г., постановено по адм. дело № 554/2015 г. по описа на Административен съд - В. Т. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба срещу индивидуалния административен акт. Ответната в производството страна - С. С. С., чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, представляващи възнаграждение за един адвокат. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя Решение № 1040-04-02/15.7.2015 г. на Директор на ТП на НОИ - гр. В. Търново, с което е оставена без уважение жалбата на С. С. С. срещу разпореждане № 5105131500 от 06.04.2015 г. на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ, в което за периода от 1.1.1982 г. до 1.8.1984 г. за осигурителен доход е приета минималната работна заплата за страната и изпраща преписката за произнасяне в съответствие с мотивите на решението. При постановяване на оспорения съдебен акт, решаващият съд приема, че предмет на делото е спор относно размера на осигурителния доход на С. С. за периода за периода от 01.01.1982 г. до 31.08.1984 г., при липса на разплащателни ведомости, който факт е безспорен, но при наличие на съответни отбелязвания в трудовата книжка на лицето. В първоинстанционното производство е констатирано, че в разглеждания случай изискуемите документи за установяване на осигурителния доход, съгласно чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) за периода липсват, поради което удостоверение обр. УП-2 може да бъде издадено въз основа на други автентични документи, в които следва да съдържат достатъчно данни за осигурителния доход. Според решаващият съд, това означава, че в автентичните документи трябва да има информация за размера на възнаграждението, върху което са правени осигурителни вноски и за неговото изплащане на лицето. От една страна е обоснован извод за липсата на спор досежно характера на трудовата книжка, като документ за установяване на трудовия стаж, но не и за осигурителния доход. От друга страна, решаващият съд презюмира, че предвид посочването в трудовата книжка на начисленото възнаграждение, доколкото ноторно известно е, че към посочения период на държавно управление не е констатирано разминаване между отразено в трудова книжка договорено възнаграждение и изплащане токова, то съдът намира, че това разграничение в настоящия казус не следва да се прави. При явна фактическа грешка по отношение на фамилията на оспорващия и спорния период, решаващият съд приема, че "въпреки непълно оформените разплащателни ведомости да препятстват установяване на длъжността на Б., наличието на записване в трудовата книжка, запълва празнотата в разплащателните ведомости, които също са официален документ". Предвид изложеното, първоинстанционният съд сам си дава оценка, че правилно е достигнал до извода, съгласно който "спорният осигурителен стаж за периода от 22.10.1970 до 28.03.1975 г. следва да бъде зачетен при условията на чл. 104, ал. 3 КСО". Решението на Административен съд - В. Т., с което жалбата е уважена и преписката е изпратена на ръководителя на пенсионното осигуряване за произнасяне съобразно дадените от съда указания, е постановено при неправилно прилагане на разпоредбите на чл. 40, алинеи 2, 3, 5 и 7 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Становището на административния съд, съобразно което при липса на разплащателни документи за трудовото възнаграждение, осигурителният доход следва да се установи на базата на представената трудова книжка е неправилно. Документът, който е необходим за изчисляване на размера на пенсията за работещите по трудови правоотношения, е удостоверението обр. УП-2. В него се посочва брутното трудово възнаграждение, върху което са правени осигурителните вноски за посочените от лицето 3 последователни години до 01.01.1997 г. и същото за осигурителния доход след тази дата. При изготвянето му следва да се спазват изискванията на чл. 40 и сл. от НПОС. Удостоверенията обр. УП-2 се издават от учрежденията, предприятията и организациите, в които е придобит осигурителния стаж. Такъв документ могат да издават и териториалните поделения на НОИ, които съхраняват разплащателните ведомости за придобития трудов стаж и осигурителен доход. В чл. 1 от НПОС е установено, че пенсиите и добавките към тях се отпускат и изплащат въз основа на писмено заявление по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт (НОИ), към което се прилагат всички необходими оригинални документи, а за случаите, при които се прилагат разпоредбите на международен договор в областта на социалната сигурност - заверени от съответната компетентна институция копия на такива документи. В чл. 40, ал. 2 от НПОС е разписано, че осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. Осигурителният доход за времето, през което е получавано обезщетение от държавното обществено осигуряване, изплащано от териториалното поделение на НОИ, се установява с данни от информационната система на НОИ. Съгласно ал. 3 на чл. 40 от НПОС документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В случаите, когато документите по ал. 3 липсват, намира приложение ал. 5 на чл. 40 от НПОС, която дава възможност на осигурителите или техните правоприемници по изключение да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. Трудовата книжка е документ за установяване на трудовия стаж, но не и за осигурителния доход. Приложената трудова книжка не представлява документ, който по изключение на основание чл. 40, ал. 5 от НПОС може да служи като доказателство за установяване на осигурителен доход. С трудовите договори (заповеди за назначаване) и споразуменията към тези договори може да са доказва заеманата длъжност и изпълняваната работа във връзка с категоризирането на труда, но не може да се удостоверява осигурителен доход. С такива документи може да удостоверяват само факти, свързани с трудовото правоотношение, но не може да се установява осигурителен доход, защото удостоверение обр. УП-2 няма да отговаря на разплащателните ведомости. Освен това, касаторът не може да издаде удостоверение обр. УП-2 след като не е получил за съхранение разплащателните ведомости от прекратилия дейността осигурител (решение № 12559/26.10.2009 г. по адм. дело № 6610/2009 г. по описа на ВАС, VI отделение, решение № 5781/07.05.2009 г., постановено по адм. дело № 172/2009 г. по описа на ВАС, VI отделение). Разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от НПОС обхваща случаи, при които осигурителят или негов правоприемник е издал удостоверение за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход, но не въз основа на документите по ал. 3, а въз основа на други автентични документи, съдържащи данни за осигурителен стаж и доход (решение № 5111/11.04.2014 г. по адм. дело № 267/2014 г. по описа на ВАС, VI отделение). На ответника по касация не е издадено удостоверение за трудово възнаграждение или за осигурителен доход за спорния период. Разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от НПОС е неприложима, предвид данните по делото, видно от които осигурителят Дирекция "Музика" е закрита и няма правоприемник. От писмо изх. № РД 18-1-5/08.01.2015 г. се установява, че Музикално - драматичен театър "К. К." - В. Т. не е правоприемник. В конкретния случай ведомостите са предадени в Архивохранилището на ТП на НОИ - В. Търново, от което следва, че те не се съхраняват в осигурител или правоприемник. Видно от издаденото Удостоверение изх. № 244-37/10.03.2015 г., за спорния период 01.01.1982 г. - 31.08.1984 г. в предадените разплащателни ведомости за Дирекция "Музика" - гр. В. Търново, съгласно Приемо - предавателен протокол 975-04/02.02.2015 г. лице под името С./ С. С. С. не фигурира (л. 14 от АД № 554/2015 г. по описа на АС - В. Т.). Предвид обстоятелството, че стажът на лицето е надлежно заверен в трудовата книжка, то пенсионният орган правилно го е зачел. Поради липсата на информация за размера на осигурителния доход за спорния период, административният орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 40, ал. 7 от НПОС, съгласно която когато няма данни за осигурителния доход за определен период към датата на подаване на заявлението за пенсия, размерът на пенсията се определя въз основа на минималната работна заплата, установена за страната, за съответния период, а за времето след 31 декември 2002 г. - въз основа на минималния месечен осигурителен доход за работниците и служителите и за лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества. По изложените съображения оспорените административни актове, с които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Станчев, са издадени при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност. Като е уважил жалбата, Административен съд - В. Т. е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,