Решение № 6112 от 7.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14715/2012 г.

Решение № 6112 от 7.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14715/2012 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е с правно основание чл. 246, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Минка Иванова Велева от с. Трънково, община Раднево, изпратена по подсъдност от ВКС, за отмяна на влязло в сила решение № 47 от 21.03.2012 г., постановено по гр. д. № 1162/2011 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, подадена от адв. Г. Сидеров, уточнена с молба от 15.03.2013 г. Молителката сочи като правно основание за отмяна чл. 246, ал. 1 във връзка с чл. 239, т. 5 от АПК като твърди, че атакуваното решение е постановено без да й е дадена възможност да защити правата и интересите си, тъй като районният съд е прогласил нищожността на Решение № 06236/24.10.2011 г. на ОСЗ - Нова Загора, издадено "по тяхна инициатива"-не сочи чия, а силата на пресъдено нещо на съдебното решение засяга правната й сфера и неучастието й в процеса предполага незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Моли решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. В откритото съдебно заседание на ВАС чрез процесуалния си представител адв. Димов, и в писмени бележки, поддържа молбата. Ответната страна- Общинска служба "Земеделие и гори" - Нова Загора по реда на чл. 242, ал. 2 от АПК заявява становище за основателност на молбата за отмяна по съображения, различни от изложените в нея. Ответникът Радка Динева Димитрова, в писмено възражение чрез пълномощника си оспорва молбата за отмяна като недопустима и моли да бъде оставена без разглеждане. Като прецени доводите на молителката и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира молбата за отмяна за процесуално допустима - подадена от надлежна страна и в сроковете по чл. 240, вр. с чл. 247 от АПК. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения: Производството по настоящото дело е образувано по искане на Минка Велева като трето неучаствало в производството лице, за което решението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. За контрол върху неправилни влезли в сила съдебни решения е предвидено специално извънинстанционно средство, регламентирано в АПК - глава четиринадесета, като основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 239, т. 1 - т. 6 от АПК. Самостоятелно основание за отмяна е и това по чл. 246, ал. 1 АПК, като в конкретния случай молителката претендира отмяна именно на това основание. Съгласно тази разпоредба право да иска отмяна има всяко лице, за което решението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. С атакуваното съдебно решение, в производство по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, образувано по жалба на Радка Динева Димитров, Районен съд-Нова Загора прогласил нищожността на Решение № 06236/24.10.2011 г., издадено от Общинска служба "Земеделие" /ОСЗ/-Нова Загора и постановено по молба с вх. № 303/7.10.2011 г. със заявител Димитър Иванов Димитров по съображения, че е последващо и противоречащо на влязлото в сила Решение № 06236/23.11.2004 г. на Общинска служба "Земеделие и гори" /ОСЗГ/- Нова Загора, без за издаването му да са били налице законовите предпоставки за това, а и защото за същите земи има влезли в сила съдебни решения. В случая спорът е за земеделски земи, притежавани не от общия наследодател Димитър Славов Бинев, а за тези-собственост на Тодор Димитров Славов и Слав Димитров Славов. В това производство настоящата молителка Минка Велева, наследница на Димитър Славов Бинев, правилно не е била конституирана като заинтересована страна в процеса, предвид особения характер на производството по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, в което страни са само заявителят на реституцията на земеделските имоти и съответната ОСЗГ /сега ОСЗ/- издател на акта. В него останалите наследници на бившия собственик не се уведомяват и не се призовават, по аргумент от разпоредбата на чл. 14 от ППЗСПЗЗ, според която подаденото заявление от един наследник ползва всички останали наследници. Няма отклонение в практиката на ВАС, че в производството с правно основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, каквото е това пред районния съд, участват само лицата - подали заявления за признаване правото на собственост върху земеделските земи и компетентния да се произнесе по искането им колективен орган по поземлената собственост-поземлената комисия, сега общинската служба по земеделие и гори. За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът е съобразил и нормата на чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ, съгласно която при откриване на нарушения на този закон и правилника за неговото прилагане, на нови обстоятелства, нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване на решението по ал. 1 общинската служба по земеделие и гори по искане на министъра на земеделието и горите или по искане на заинтересуваните лица се произнася с решение да го измени в срок до 1 г. от откриване на новите обстоятелства или от новите писмени доказателства, но не по-късно от 2 години от влизане в сила на плана за земеразделяне или от постановяването на решението на общинската служба по земеделие и гори по чл. 14, ал. 1, т. 1,като този ред не се прилага, когато за същите земи има влязло в сила съдебно решение, какъвто е настоящият случай. Освен това, както бе посочено по-горе, решение № 06236/24.10.2011 г. на ОСЗ - Нова Загора е издадено по молба от 7.10.2011 г. със заявител Димитър Иванов Димитров, а настоящата молителка не е участвала в административното производство, поради което последната не е имала право на участие по делото пред районния съд, респ. не е следвало да участва, поради което подадената на основание чл. 246, ал. 1 от АПК молба е неоснователна. По възраженията, развити в уточнителната молба следва да се посочи, че в текста на чл. 239, ал. 5 от АПК са групирани няколко хипотези със самостоятелно приложно поле, като общото между тях е, че страната е била възпрепятствана да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото, поради което то е останало непопълнено с правнорелевантни факти от значение за делото. Целта на нормата на чл. 239, т. 5 от АПК е да защити и гарантира ефективно основния принцип за участие на страните в разглеждане на делото. Първото от основанията, визирани в посочената разпоредба е налице, когато страната е била лишена от възможност да участва в разглеждането на делото, поради нарушаване на правилата, обезпечаващи участието на страните в съдебното производство. С оглед изложеното по-горе, в настоящия случай не е осъществено твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила и не е налице основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от началото на съдебното производство. Останалите съображения в молбата за отмяна, а именно, че съдът е постановил решение в противоречие със закона, с фактическите обстоятелства и приложените по делото доказателства, са неотносими към посоченото в молбата отменително основание. Те са с характер на касационни възражения, които не следва да се разглеждат в това производство, образувано по реда на чл. 237 и сл. от АПК за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. По изложените съображения не е налице посоченото основание за отмяна по чл. 246, ал. 1 от АПК и молбата за отмяна следва да бъде отхвърлена. Водим от изложеното и на основание на основание чл. 247 от АПК, вр. с чл. 244, ал. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение