Решение № 60 от 28.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 1102/2015 г.

Решение № 60 от 28.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 1102/2015 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по чл. 290 от ГПК. С касационна жалба от страна на пълномощника на Л. Иванова Г. е обжалвано решение № 63 от 19.01.2015 г. по гр. д. № 2675/14 на Апелативен съд-С., В ЧАСТИТЕ, с които е отменено частично решение № 2441 от 05.04.2014 г. по гр. д. № 4623/2013 на СГС, и вместо него е отхвърлен искът на касатора срещу ЗАД [фирма] - [населено място] за разликата между уважената сума от 20 000 лева до общопретендираните 30 000 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания от травматичните увреждания нанесени на ищцата в следствие на виновно причинено ПТП на 06.09.2012 г. в [населено място] от страна на Н. А. Д. -Д., както и за съответната законна лихва и разноски. В съдебно заседание се поддържа касационната жалба и се претендира присъждане на разноски. Ответникът по жалбата ЗАД [фирма] в писмен отговор изразява становище за липса на основание за допускане до касация, както и за неоснователност по същество. Претендира се присъждане на разноските в настоящата инстанция в размер на минималното, според Наредба № 1 на ВАС, юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС. Представят списък по чл. 80 ГПК и пълномощно на юрисконсулт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 06.09.2012 г. в [населено място] от страна на Н. А. Д. -Д. като водач на МПС са причинени на ищцата травматичните увреждания в следствие на виновно причинено ПТП управлявано от водача. Механизмът на ПТП и причинната връзка с настъпилите телесни увреждания са установени в заключение на автотехническата експертиза по делото: делинквентът като водач на МПС е управлявал същото с несъобразена с движението на пострадалата по пътното платно като пешеходец скорост. От своя страна, пострадалата е предприела внезапно пресичане на пътното платно на необозначено за пресичане място, без да се увери, че същото е свободно и не съществува опасност. Това поведение на пострадалата, тогава непълнолетна-родена 1997 г., е квалифицирано от съда като 1/3 съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. На базата на констатациите в заключението на трите медицински експертиза, съдът е преценил, че от претърпяната черепно-мозъчна травма, протекла в безсъзнателно състояние след инцидента води до комоцио церебри-разстройство на здравето временно опасно за живота. Според психиатричната експертиза са налице травмена епилепсия и травмена церебрастения изразени в уморяемост, главоболие, световъртеж, емоционална лабилност, разстройство на вниманието и паметта, вегетативни прояви и намалена работоспособност, което може да продължи с месеци или години. На база изложеното е определена общата сума за обезщетяване-на болките и страданията на 30 000 лева и е редуцирана с 1/3, с оглед установеното съпричиняване на 20 000 лева С определение № 63 от 27.01.2016 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1от ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за критериите, въз основа на които съдът определя конкретния размер на обезщетение по чл. 52 ЗЗД. При произнасянето на съда с обжалваното въззивно решение по този въпрос е налице констатирано противоречие със задължителната практика на ВКС: ППВС 4/68. Касационната жалба е основателна. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно т. 11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. За да обоснове конкретно присъдения размер и да отхвърли за остатъка до пълнопредявения, въззивният съд не е отчел високата по степен тежест на мозъчните увреждания и техните остатъчни симптоми, описани по- горе, които ищцата е претърпяла вследствие на виновно причиненото от страна на застрахованото срещу риск ГО лице ПТП. Не е отчетена от съда и младата възраст на пострадалата- петнадесетгодишна към датата на понасяне на описаните болки и страдания. С оглед изложеното настоящият състав на ВКС намира, че неимуществените вреди на пострадалата следва да се обезщетят в размер на 45 000 лева-общо. От друга страна налице е възприетото в обжалвания акт съпричиняване от страна на пострадалата на вредоносния резултат в обем на 1/3, изразен в нейното поведение по време на ПТП: същата предприема внезапно пресичане на пътното платно на необозначено за това място, с което спомага неговото настъпване в резултат на управлението на автомобила от делинквента с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени в обжалваната част, съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК и вместо него да се постанови друго, с което искът да се уважи изцяло: до пълно предявения размер от 30 000-тридесет хиляди лева, на базата на изложените по-горе конкретни обстоятелства, които обосновават тежък случай на физически увреждания с остатъчни страдания. Върху обезщетението се дължи и законната лихва от датата на увреждането-06.09.2012 г., съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, доколкото деликвентът е в забава спрямо увредения от датата на самото увреждане, а отговорността на застрахователя срещу риска "ГО" е във функционална зависимост от отговорността на деликвента. По отношение на разноските: Ответникът по касация следва да заплати дължимата държавна такса в размер на 200 лева, както и адв. възнаграждение за адвокат К. Н. от САК, дължимо на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв и съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за размера на адв. възнаграждения, което възлиза в размер на 1050 лева за процесуално представителство пред ВКС. Разноските пред първоинстанционния съд -възнаграждения за вещи лица са присъдени с първоинстанционното решение. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение