Решение № 4221 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11062/2008 г.
ВАСVII отделение31.03.2009 г.докладчик Таня Вачева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 104 от 14.05.2008 год., постановено по адм. д. № 2163/2005 год. по описа на Софийски градски съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4221 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11062/2008 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Божанка Радкова Станоева от гр. София против решение № 104 от 14.05.2008 год., постановено по адм. д. № 2163/2005 год. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ДК-04-36/14.03.2005 год. на началника на Столична РДНСК за отхвърляне на нейна жалба срещу акт за узаконяване № 13/31.08.2004 год. на главния архитект на Столична община - район "Искър". В уточненията към касационната жалба се релевират оплаквания по съществото на спора, от които съдът извежда доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора. Ответникът началникът на Столичната РДНСК не изразява становище. Заинтересованите страни кметът на район "Искър", Екатерина Симеонова Трайкова, Васил Симеонов Трайков и Симеон Трайков Иванчов не изразяват становища. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на касационната жалба, поради неизпълнение разпоредбите на чл. 212, ал. 1, т. 4 и т. 5 от АПК, а по същество счита същата за неоснователна. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна по същество. Първоинстанционният съд е изложил подробна фактическа обстановка, като е обсъдил всички релевантни за спорното право факти и обстоятелства, поради което настоящата инстанция не следва да ги излага повторно. С акт за узаконяване № 13/31.08.2004 год. на главния архитект на Столична община - район "Искър", по молба на Екатерина Трайкова и на нейно име е узаконен проект за надстройка на съществуваща едноетажна жилищна сграда, изградена в УПИ ХХI-188, кв. 11, в с. Бусманци. Жалбоподателката е собственик на съседен УПИ ХХ-16 в кв. 188, с. Бусманци. Тя е сезирала с жалба началника на Столичната РДНСК за отмяна на акта за узаконяване. С оспорената заповед № ДК-04-36/14.03.2005 год. жалбата на Божанка Станоева е отхвърлена с мотиви, че тя не е заинтересовано лице по смисъла на специалния закон и не може да оспорва издадения от главния архитект на район "Искър" акт за узаконяване. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Софийският градски съд е приел, че Станоева не е от кръга на заинтересованите лица съгласно чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, които могат да атакуват тези актове. Решението е правилно. Жалбоподателката извежда правния си интерес от обстоятелството, че е съсед на имота, за който е издаден актът за узаконяване на проект за надстройка на съществуваща едноетажна жилищна сграда. Божанка Станоева не е участник в административното производство по издаване на акта, поради което не разполага и с право на жалба. Предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ (в приложимата редакция), касаеща активната легитимация за обжалване на актовете за узаконяване, съседите са изключени от кръга на активно легитимираните за оспорване лица, тъй като не се засягат техните права. Според общото правило на чл. 213 от ЗУТ, право да обжалват административните актове имат лицата, засегнати от тях. С атакуваната заповед на началника на Софийска РДНСК е отречено претендираното от жалбоподателката субективно право на отмяна на акта за узаконяване. Като е приел, че жалбоподателката не е от кръга на лицата, пряко засегнати от атакувания административен акт на главния архитект и издадената заповед на началника на Софийска РДНСК е законосъобразна по същество, решаващият съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Наведените в допълнението към касационната жалба съображения са ирелевантни към предмета на сложилия се за разглеждане правен спор. Предвид изложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното решение следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд