Решение № 572 от 14.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11327/2009 г.

Решение № 572 от 14.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11327/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във връзка с чл. 145, ал. 1 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Файсал Хамахан Уахаб, гражданин на Ирак, срещу Решение № 282/17.07.2009 година на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания администра-тивен акт поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие с приложим материален закон. Твърди се, че решението е незаконосъобразно поради противоречие с разпоредбата на чл. 8 и 9 от ЗУБ с оглед неправилното възприемане, че не е на налице лична заплаха за жалбоподателят, именно поради ситуацията на вътрешен и международен въоръжен конфликт в Ирак. Представят се доказателства. Ответната страна- председателят на ДАБ при МС, чрез юрк. Ичева, оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид данните по делото и наведените от страните доводи, намира, че жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение на председателя на ДАБ при МС на Файсал Уахаб е отказано предоставяне на статут на бежанци и хуманитарен статут, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4, във връзка с чл. 8 и 9 от ЗУБ. Административният орган е приел, че в случая не са налице материалноправните предпоставка за уважаване на молбата -поради липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх в Уахаб от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като - смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Обжалваният административен акт е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Установено е, Файсал Уахаб е задържан през месец февруари 2008 година, при опита му да влезе нелегално в Р България. Самоличността и личните му данни са установени въз основа на представена лична карта. С влязло в сила Решение № 335/04.07.2008 година на председателя на ДАБ- на чужденеца е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. Настоящото производство е по повод последваща молба на Уахаб, мотивирана с проблеми касаещи негови роднини. Констатирани са непоследователност и противоречие в твърденията на лицето - по какъв начин е разбрал, че семейството му е изгонено от домът им, какви са конкретните заплахи по отношение на тях. Накрая, органът заключава, че макар фактически да не е налице "новонастъпило обстоятелство" по смисъла на закона, а дори и да се приеме за такова- преустановяване на контакта с роднините и притесненията за тях, доколкото търсещият статут на бежанец мотивира молбата си с факта, че в страната на произход обстановката е нестабилна ; а факта на отпътуването му от Ирак да е случаен и да не е свързан с конкретно събитие- чувства се застрашен за себе си, дори и да не е бил обект на заплаха, което не е основание за предоставяне на търсеният статут. Към административната преписка са приложени: становище на дирекция "международно право" на МВнР на РБ относно ситуацията в Ирак, в отделни негови райони, включително Багдад; становище по въпроси на ДАБ при МС относно касаещо обстановката в Ирак, които становища са възпроизведени и в справка на дирекция "международно сътрудничество и евроинтеграция", отдел "специализирана информация" на ДАБ при МС, както и актуализирана информация от Министерство на външните работи, изх. № 12-12-5/2009 година - относно обстановката в Република Ирак. На тази база - административният орган е възприел становището, че няма данни за целенасочено преследване на туркменската народностна група (към която молителят принадлежи). Министерството на външните работи е посочило, че след 2007 година се отчита съществена промяна на обстановката в Ирак, с тенденция към нейното подобряване. Категоричен е изводът, че при цялостната оценка на ситуацията в страната по произход на Уахаб, въз основа на общоприетите критерии и дефиниции - не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Законосъобразен е отказът за предоставяне на статут на бежанец по критериите на чл. 8 от ЗУБ, защото кандидатът не изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и /или убеждение. Законосъобразен е и отказът за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Административният орган не е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила, защото не е нарушил чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК - изяснени са всички факти, относими към предмета на делото; преценени са и обсъдени твърдените от кандидата мотиви за нелегалното напускане на Ирак, както и информацията за ситуацията в Ирак, специално в гр. Багдад. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: т. 1. смъртно наказание или екзекуция; т. 2. изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; т. 3. тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Законът не съдържа легална дефиниция за понятието вътрешен въоръжен конфликт, поради което и предвид представените справки следва да се приеме, че в Ирак вече не съществува такъв. Не е налице основание по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателите, защото предвид сигурността в Ирак от края на 2008 г., т. е. след напускането на страната от жалбоподателят, за него като гражданско лица реално не съществува опасност от извършване на тежки посегателства. С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,