Решение № 13089 от 21.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7215/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на околната среда и водите чрез процесуален представител срещу решение 2574 от 19.04.2021 г., постановено по административно дело 7619/2020 г. на Административен съд София-град (АССг), с което е отменена негова заповед 810/23.07.2020 г. за прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител в ръководената от него администрация. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на заповедта бъде отхвърлено. Претендира присъждане на направените в производството пред ВАС деловодни разноски. Излага подробни доводи за законосъобразност на заповедта. Ответникът по касационната жалба К. Петров чрез процесуален представител и в представен от последния писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, като му присъди и направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, а разгледано по същество е правилно поради следното: Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти, а след извършената проверка за законосъобразност обосновано и правилно приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Няма спор между страните относно установените от първоинстанционния съд факти, че Петров е дългогодишен служител в администрацията на Министерство на околната среда и водите (МОСВ), като от 2017 г. трудовото му правоотношение е преминало в служебно такова, когато е назначен на длъжност началник-сектор в дирекция Стопанска дейност и човешки ресурси, отдел Стопанска дейност, сектор Транспортно обслужване и материално-техничеко осигуряване, като към същия момент служителят е имал завършена образователна степен магистър по специалност Финанси и банково дело. На 16.06.2020 г. служителят е преназначен на длъжност главен експерт в същата дирекция, без да е посочен отдел. Във връчената му на 29.06.2020 г. длъжностна характеристика, раздел 10. Изисквания за заемане на длъжността е посочена образователна степен магистър, професионална област транспортно обслужване и икономически науки. На 23.07.2020 г. служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) със заповед 810 от същата дата, издадена от Министъра на околната среда и водите поради това, че не отговаря на минималните изисквания за образование, определено с длъжностната характеристика за длъжността, като е налице обективна невъзможност държавния служител да изпълнява служебните си задължения. Правилно в обжалваното решение е прието, че в случая не са налице предпоставките на чл. 107, ал.1, т.5 ЗДСл, като настоящият състав напълно споделя изложеното в обжалваното решение, но намира за необходимо да добави следното. Доколкото в цитираната законова норма е необходимо да е налице обективна невъзможност служителят да изпълнява служебните си задължения, това изисква наличие на обективна причина т.е. такава, която е настъпила извън волята и следствие на поведението на която и да е от страните по правоотношението, като не е необходимо да е свързана единствено със здравословното състояние на служителя. В случая липсва такава, тъй като длъжностната характеристика, връчена на служителя е изготвена 13 дни след назначението му, при което е налице поведение от страна на администрацията при органа по назначението, създало предпоставки за това. На второ място неправилно органът приема, че в случая служителят не отговаря на минималните изисквания за образование, определено в длъжностната му характеристика. Същият безспорно притежава образователна степен магистър и то именно в областта на икономическите науки, доколкото е магистър по специалност Финанси и банково дело, предвид обстоятелството, че същата е в професионално направление Икономика, което е в област на висшето образование Социални,стопански и правни науки, съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че в случая буди недоумение посочената алтернативната възможност,която е от област на висшето образование Транспорт, попадаща в област Технически науки и следователно коренно различна от първата. При определяне на минималните изисквания за образователната степен и съответно областта на висшето образование, в която се намира същата органът следва да съобразява нормативните изисквания за това, като е недопустимо те да бъдат определяне произволно и според конкретния случай, а следва да отговарят на основната цел и области на дейност на конкретната длъжност и и разбира се да са съобразени с всички позитивни норми от действащото законодателство. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при жалбодателя следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски в настоящето производство в размер на 500 лв., представляващи заплатен от него хонорар за един адвокат, което е в размер близък до минималния нормативно определен. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение