Решение № 2309 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13968/2008 г.

Решение № 2309 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13968/2008 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 119 от 30.09.2008 г., постановено по адм. д. № 151/2008 г. Ловешкият административен съд е отхвърлил жалбата на Поля Цочева Немска срещу решение № 43/20.06.2008 г. на директора на ТП на НОИ гр. Ловеч, с което е оставена без уважение жалбата й против отказ за заверяване на осигурителен стаж и доход в осигурителната й книжка. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Поля Цочева Немска с молба да бъде отменено. Излага твърдения, че не е подала декларация за прекратяване на трудова дейност, но дейността на едноличния търговец не е обвързана с получаване на доходи. Счита, че вноските за обществено осигуряване са внесени, следва да бъдат зачетени. В съдебно заседание касационната жалбоподателка се представлява от пълномощник, който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срока от надлежна страна, но е неоснователна. Решението е правилно. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Страните не спорят по установената фактическа обстановка. Жалбоподателката Поля Цочева Немска е била регистрирана като едноличен търговец с фирма ЕТ "Поля Немска" по ф. д. № 35/2002 г. на Окръжен съд гр. Ловеч. С решение№ 1224 от 5.12.2006 г. дейността на едноличния търговец е прекратено и в последствие е заличен от Търговския регистър на съда. Представител на РУ "СО" гр. Ловеч е отказал заверка на осигурителната книжка на Поля Немска за периода 2005 г. и 2006 г., тъй като пред този период едноличния търговец не е упражнявал търговска дейност и не е имал право да внася суми за осигуряване. Правилно при тези данни първоинстанционният съд е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 и на чл. 10 от КСО. Задължително осигурени са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, като задължението за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност. Следователно, за да възникне задължението, а и правото, за осигуряване за посочените в КСО осигурителни рискове, законодателят е посочил като материалноправна предпоставка наличието на трудова дейност. Регистрацията е вторичен елемент, произтичащ от основната предпоставка за упражняване на трудова дейност, като съгласно чл. 6 от КСО - доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. След като касационната жалбоподателка не оспорва липсата на дейност през процесния период, не може да се ползва с правата на задължително осигурено лице, независимо от внесените осигурително вноски, тъй като те са недължимо платени, но тези взаимоотношения между страните са извън административния процес. Съдът е спазил съдопроизводствените правила, изяснил е релевантните за предмета на спора факти. Изводът за неоснователност на оспорването е изграден в съответствие с материалния закон и е обоснован, поради което не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,