Решение № 11503 от 12.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2648/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на ТИ-ВИ-67 ООД - гр. Ботевград, представлявано от Т. Микова, подадена чрез адв. Метанова и адв. Арнаудова срещу решение 857 от 12.08.2020 г., поправено с решение 8 от 05.01.2021 г., постановени по адм. дело 4/2020 г. по описа на Административен съд София област. С атакуваното решение, в обжалваната му част е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) Р-22002219001519-091-001 от 28.08.2019 г. издаден от органи по приходите в ТД на НАП-София, поправен с РАПРА П- 22002319155669-003-001 от 16.09.2019 год., изменен с решение 1865 от 04.11.2019 г. на директор на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, в частта, с която е определен корпоративен данък за данъчния период 01.01-31.12.2015 г., в размер на 6 482.79 лв., ведно със следващата се лихва в размер на 2 499.35 лв. и ТИ-ВИ-67 ООД е осъдено да заплати в полза на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, разноски по делото в размер на 779.11 лв. В касационната жалба се поддържа твърдение, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че съдът неправилно е кредитирал заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ). Вещото лице не е работило според установените правила на Наредба Н-9 от 14 август 2006 г. на министъра на финансите за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Твърди, че ливеният процент не е определен с оглед момента на уговарянето му и спецификата на сделката. Иска решението да бъде отменено. Претендира разноски по делото за двете инстанции, съобразно представен списък. Ответникът директорът на Дирекция ОДОП - София, в проведеното открито съдебно заседание, чрез юрк. Николова оспорва касационната жалба. Споделят се изводите на съда, че са налице основания за преобразуване на счетоводния финансов резултата за 2015 г., с неотчетените приходи от лихви по представен заем и в хода на съдебното производство са възложени експертизи, според заключението на които се различава от договорената между жалбоподателя и неговите сътрудници. Моли решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на първоинстнационния съд е постановено при изяснена фактическа обстановка и след обстоен анализ на събраните доказателства. Възраженията на касатора по същество са свързани с начина на определяне на данъчната основа и некредитирането на заключението на вещото лице по ССЕ от съда.Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като съобрази твърденията на страните, обсъди допустимостта на касационната жалба, правилността на постановеното решение и след осъществена служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 ДОПК, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционнен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. С първоинстанционното решение е отменен РА Р-22002219001519-091-001 от 28.08.2019 год. на органи по приходите в ТД на НАП-София, поправен с РАПРА П-22002319155669-003-001 от 16.09.2019 год., изменен с решение 1865 от 04.11.2019 год. на директор на дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, като установеният с РА резултат по ЗКПО-корпоративен данък за дан.период 01.01-31.12.2015 год. в размер на 11 004,92 лв. е определен на 6 803,36 лв., ведно със следващата се лихва в размер на 2510,01 лв., за разликата над 6482.79 лв. за корпоративен данък до пълния определен размер от 6803,36 лв., и лихви за разликата над 2499.35 лв. до пълния определен размер от 2510,01 лв. и е отхвърлена жалбата на Ти-Ви-67 ООД, срещу РА Р-22002219001519-091-001 от 28.08.2019 г. на органи по приходите в ТД на НАП-София, поправен с РАПРА П- 22002319155669-003-001 от 16.09.2019 г., изменен с решение 1865 от 04.11.2019 г. на директор на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, в останалата част, а именно: за определен корпоративен данък за дан. период 01.01-31.12.2015 г., в размер на 6 482.79 лв., ведно със следващата се лихва в размер на 2 499.35 лв. Решение 857 от 12.08.2020 г., по адм. дело 4/2020 г. по описа на Административен съд София област е поправено с Решение 8 от 05.01.2021 г., постановено по адм. дело 4/2020 г. по описа на Административен съд София област. С второто решение е отстранена допусната очевидна неточност в основното решение, като са посочени изрично размерите на главниците и лихвите в диспозитива основното решение. Предмет на настоящият спор е постановеното решение, в частта с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу спорния РА. Решението в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила. По делото не е било спорно, че Ти-Ви-67 ООД е предоставило на съдружниците Т. Миков и Т. Микова заеми в размер до 510 000 лв. на всеки от двамата, съгласно Договор за временна финансова помощ и Протокол от заседание на общото събрание на дружеството от 27.06.2014 г. Финансовата помощ е предоставена за срок до 31.12.2017 г., като заемателите са се задължили да върнат предоставената им сума, заедно с годишна лихва в размер на 0.5 %. Връщане през периодите, попадащи в обхвата на ревизията не е извършено. Заемите са осчетоводени по дебита на с/ка 122 Неразпределена печалба от минали години и кредита на с/ка 501 Каса в лева. В счетоводството на дружеството не са отразени приходи от лихви по този договор, поради което приходните органи са преобразували счетоводния резултат на дружеството за 2015 г. и са установили допълнителни задължения за корпоративен данък. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че РА е законосъобразен по отношение на установените задължения по ЗКПО до размера им от главница 6 482.79 лв. и 2 499.35 лв. За да направи този извод, решаващият състав е обсъдил събраните по делото доказателства, в едно с възраженията на дружеството и заключенията на вещи лица по назначената по време на ревизията експертиза и тези изслушани в хода на съдебното производство. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по назначената пред него основна и допълнителна ССЕ и въз основа на него е потвърди установените с РА задължения за корпоративен данък за финансовата 2015 г. в размер на 6 482.79 лв., ведно със следващата се лихва в размер на 2 499.35 лв. Решението е правилно. Неоснователно касаторът твърди, че позовавайки се на изготвената в хода на съдебното производство, експертиза съдът неправилно е определил размера на дължимите лихви по договорите за заем сключени между РЛ и съдружниците. Изложените в касационната жалба аргументи, по своята същност са оспорване на приетата по делото експертиза. В проведеното по делото открито съдебно заседание, нито една от страните не е изразила несъглесие, с начина по който са определени лихвите, а към настоящия момент това несъгласие не е основание за неправилност на постановеното решение. В тежест на задълженото лице е да докаже твърденията наведени при оспорването, какви според него са пазарните цени за подобен вид сделки и съответно дължимите лихви. Изложените доводи за несъответствие на заключението със сключените договори за заем и спецификите на сделката, методите по които е извършена оценката и т.н. е следвало да бъдат направени по съответния процесуален ред, визиран в ГПК, чрез оспорването му. В настоящото касационно производство такова оспорване е недопустимо. Установените задължения за корпоративен данък за финансовата 2015 г. са във връзка с извършеното увеличение на финансовия резултат на ревизираното лице, по повод установените при ревизията размери на лихвите по договора за временна финансова помощ от 01.07.2014 г., сключен между съдружниците на задълженото лице. По делото не е било спорно, че лихвите не са отразени като приход в счетоводната отчетност на дружеството. Не е било спорно и обстоятелството, че заемодателят и заемателите са свързани лица, а въз основа на събраните по делото доказателства, съдът правилно е приел, че договорената лихва се отличава от пазарната лихва към момента на сключване на договора. Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд правилно е кредитирал заключението на вещото лице по приетата в хода на съдебното производство ССчЕ. Въз основа на това заключение е определен по малък размер на задълженията и лихвите върху тях. Заключението, изготвено в хода на ревизионното производство е определило размерът на пазарните лихви, като са отчетени информацията от БНБ и друга публично оповестена информация относно лихвените проценти, при които банките отпускат кредити на нефинансови предприятия, отчитайки намаляването на БЛП с разходите, присъщ за банките и включвайки надбавка риск, поради липсата на обезпечение с оглед дефиницията на закона за пазарна лихва в § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО. Това заключение също не е коректно и е оспорено при подаването на жалба пред АССО от ревизираното лице. По негово искане е изслушана ССчЕ, която е компетентно дадена и правилно е послужила за определяне на нов, по-малък размер на задълженията от тези установени с ревизионния акт. По изложениет съображения, решението на Административен съд София област, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора на ответника по касацията следва да се присъди своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 779.11 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение