Решение № 7698 от 24.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2977/2015 г.

Решение № 7698 от 24.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2977/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП срещу Решение № 302/19.01.2015 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело № 10672/2013 г. по описа на същия съд, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 2051207973/23.05.2013 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 1677/01.10.2013 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, в частта на отказано право на данъчен кредит в общ размер 23 876 лева по фактури № 5384/29.06.2010 г. и № 5385/29.06.2010 г., издадени от "Биметал" ЕООД, ведно със съответните лихви. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на "Трейд М" ЕООД срещу ревизионния акт, в отменената му част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Трейд М" ЕООД, не взема становище по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, осмо отделение, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд - София град (АССГ) е образувано по жалба на "Трейд М" ЕООД срещу Ревизионен акт (РА) № 2051207973/23.05.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 1677/01.10.2013 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, с който са определени задължения по ЗДДС. С оспореното в настоящото производство решение, АССГ е отменил РА, само в частта на отказано право на данъчен кредит в общ размер на 23 876 лева по фактури № 5384/29.06.2010 г. и № 5385/29.06.2010 г., издадени от "Биметал" ЕООД, ведно със съответните лихви и е отхвърлил жалбата на "Трейд М" ЕООД срещу РА в останалата му част. Тази част от решението е предмет на касационна проверка в настоящото производство. Данъчния кредит е отказан на основание чл. 70, ал. 5, във вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС по съображения, че няма реално изпълнение на документираните доставки на услуги по договор и ДДС е начислен неправомерно в издадените от "Биметал" ЕООД две фактури. Този извод е мотивиран от ревизиращия орган с факта, че предмета на доставките е описан във фактурите - "услуги по договор", без да е посочен номера и датата на договора. В същото време представените договори били с предмет за доставка на стоки, а липсвали доказателства за произхода на материалите за изработването на тези стоки. Отразяването във фактурите само "по договор" не давало представа за стопанската операция, а освен това не били отразени количества и единични цени. Прието е, че след като не може да се установи вида на доставката, не може да се установи и реалността и. За да отмени РА, в частта на отказано право на данъчен кредит в общ размер 23 876 лева по фактури № 5384/29.06.2010 г. и № 5385/29.06.2010 г., издадени от "Биметал" ЕООД, ведно със съответните лихви, на първо място съдът е приел, че обжалваният РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора, административният съд е обосновал извод, че РА, в тази му част е издаден при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че са ангажирани убедителни доказателства за реалността на процесните доставки, тъй като към всяка от фактурите са представени договори за доставка на метални изделия, заедно с приемо-предавателни протоколи към тях, а стойността на договорите съответствала на тази по фактурите. Приел е за неоснователно твърдението в РА, че стоките са с неустановен произход, тъй като по делото било установено, че доставчикът е възложил изработката на въпросните изделия на подизпълнител Богдан Кирилов Найденов, с когото бил сключен договор за изработка и изделията също били приети с приемо-предавателни протоколи. Освен това се е позовал на практика на СЕС, че въпросът за произхода на стоката не представлява основание за отказ от правото на данъчен кредит, поради което не може нереалността на разглежданите доставки да се обосновава с косвени доказателства при наличието на преки, които категорично ги оборват. Решението, в обжалваната му част е неправилно, поради нарушение на закона. В случая се установява, че представените фактури № 5384/29.06.2010 г. и № 5385/29.06.2010 г., издадени от "Биметал" ЕООД не съдържат в достатъчна степен конкретизация на възложената услуга - отразено е само общо "услуга по договор", без да е посочен номера и датата на договора, т. е. не отговарят на изискването на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС. Индивидуализация на предмета на доставките не може да бъде извлечена от приложените два броя договори с № 1 и № 2 от 28.05.2010 г., сключени между "Биметал" ЕООД, като продавач и "Трейд М" ЕООД, като купувач, тъй като предмета на договорите е покупко - продажба на стоки, а не извършване на услуги, нито и от представените два броя приемо-предавателни протоколи към договорите за доставка на стоки, тъй като отново установяват предаване от продавача на купувача стоки, които по вид, брой и единична цена съвпадат с тези описани в договорите за доставка на стоки, но по никакъв начин не могат да се свържат с фактурирани услуги по договор. В този смисъл, неправилно съдът е приел, че представените договори за доставка на стоки и приемо - предавателни протоколи към тях за предаване на стоки са преки доказателства за осъществяване на фактурираните услуги по договор. В Решение от 8.05.2013 г. на СЕС по дело С-271/12, постановено по преюдициално запитване отнасящо се до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета, приема, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. По аргумент на по-силното основание, след като към фактурите не е представена никаква допълнителна информация за конкретизация на фактурираната услуга, то това обосновава законосъобразния отказ на данъчните органи на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че решението на АССГ, в обжалваната му част, с която е отменен ревизионния акт, в частта на отказано право на данъчен кредит в общ размер на 23 876 лева по фактури № 5384/29.06.2010 г. и № 5385/29.06.2010 г., издадени от "Биметал" ЕООД, ведно със съответните лихви, е постановено в нарушение на материалния закон и като неправилно, следва да се отмени. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК, спорът следва да се реши по същество, като се отхвърли жалбата на "Трейд М" ЕООД срещу Ревизионен акт № 2051207973/23.05.2013 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 1677/01.10.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, в частта на отказано право на данъчен кредит в общ размер 23 876 лева по фактури № 5384/29.06.2010 г. и № 5385/29.06.2010 г., издадени от "Биметал" ЕООД, ведно със съответните лихви. С оглед крайния изход на спора, в полза на Дирекция "ОДОП" - София следва да бъдат присъдени допълнително разноски за първоинстанционното производство, представляващи разликата между определеното по реда на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, минимално възнаграждение от 3 847,17 лева и присъденото такова от първоинстанционния съд в размер на 2 931,86 лева, или това е сумата от 915,31 лева. Наред с това, настоящата инстанция счита, че разноски за касационната инстанция не следва да се присъждат, поради липса на конкретизация на претенция та по размер от страна на Дирекция "ОДОП" - София. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Осмо отделение