Решение № 8098 от 26.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от Областна администрация на област София, чрез процесуален представител и от Л. Поповски, чрез адв. Е. Стоева, против решение 1571/11.03.2022 г., постановено по адм. дело 559/2021 г. по описа на Административен съд София-град. С касационната жалба на Областна администрация на област София се обжалва решението в частта му, с която е уважена исковата молба за сумата от 8 876,09 лв. излагат се доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваната част от решението, поради и което е поискано да бъде отменена, а исковата молба изцяло отхвърлена. Направено е искане за присъждане на разноски, както и възражение за прекомерност на заплатения от страна на Поповски размер на адвокатското възнаграждение. Л. Поповски обжалва решението на АССГ в частта му, с която е отхвърлена исковата му молба за размера над 8 876,09 лв. до 153 028,50 лв., както и в частта, с която е определен началният момент на дължимост на претендираната лихва. В касационната жалба се посочва, че обжалваната част от решението е неправилна поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3. Посочва се, че не се оспорва установената фактическа обстановка, но неправилно съдът е оставил без уважение искането на Поповски ответникът да бъде задължен да представи доказателства относно датата на издаване на компенсаторните записи, както и датата на връчването им на ищеца. Неправилно съдът е приел и че Поповски е собственик само на половината компенсаторните записи. Поради това се иска отмяна на обжалваната част от решението и уважаване на исковата молба в пълния ѝ предявен размер. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са допустими. По същество касационната жалба на Областна администрация на област София е неоснователна, а на Л. Поповски частично основателна. Неправилно съдът е приел, че няма данни Н. Поповска - леля на ищеца, да е прехвърлила своя дял на Л. Поповски, като евентуалните вреди за ищеца са само по отношение на компенсаторни записи за ½ от присъдената сума, защото по делото са приложени доказателства, че Л. Поповски е единствен наследник на Н. Поповска. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, за които съответните обжалвани части от решението са неблагоприятни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, касационната жалба на Областна администрация на област София е неоснователна, на касационната жалба на Л. Поповски е частично основателна. Настоящото производство е във фазата на втора касация, след като с решение 15408/11.12.2020 г., постановено по адм. д. 8151/2019 г. по описа на ВАС е отменено решение 2529/11.04.2019 г., постановено по адм. д. 8124/2016 г. по описа на АССГ и е върнато за ново разглеждане на друг състав на АССГ при съобразяване на изложеното в мотивите на решението на ВАС. Не се спори по делото, а и е установено от приложените доказателства, че по съдебен ред по отношение на Л. Поповски и Н. Поповска е признато право на обезщетение с компенсаторни записи в размер на 612 114 лева за недвижим имот печатница Народен печат, находящ се в гр. София, на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 ЗОСОИ. Решението е влязло в сила на 18.07.2006 г., поради което на 10.11.2006 г. Поповски е подал молба да му бъдат издадени присъдените със съдебното решение компенсаторни записи за недвижимия имот. В следствие на това, с писмо 9411/104-06 от 23.06.2011 г. Областният управител на област София изпратил преписката на изпълнителния директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, но с писмо от 14.07.2011 г. изпълнителният директор на Агенцията е върнал преписката на областния управител с аргумент, че има дублиране между съдебни решения. С решение 6215/13.10.2016 г., постановено по адм. дело 7644/2016 г. по описа на АССГ, потвърдено с решение 2681/01.03.2016 г., постановено по адм. дело 13382/2016 г. по описа на ВАС областният управител на област - София е осъден да изпрати преписка 94ЛЛ/104 от 10.11.2006 г., образувана по молба на Л. Поповски на АПСК по компетентност, на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти, като е определен срок от 14 дни за това. За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани множество доказателства и е изготвена съдебно икономическа експертиза, в която са посочени най-високите и съответно осреднените стойности на които са се търгували компенсаторните записи за периода 16.09.2011 г. 03.01.2019 г., като е посочено, че за този период осреднената стойност възлиза на 0,32 лева за 1 бр. компенсаторен запис. Посочено е още, че компенсаторните записи са издадени на Л. Поповски през месец август 2021 г., като той ги е продал на 01.09.2021 г. за сумата 96 101,90 лв. - 612 114 бр. по 0,157 лв. за брой. Въз основа на така установеното, административният съд приел, че исковата молба е частично основателна. Посочено е, че по делото са доказани всички предпоставки за основателност на исковата претенция по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, но не в пълния ѝ предявен размер. Прието е, че за период от 10 години в имуществото на Л. Поповски е настъпила вреда поради незаконосъобразното бездействие на областния управител, в следствие на което на Поповски не са дадени компенсаторните записи, на които той има право. Така позовавайки се на приетата по делото СИЕ, както и на това че изборът да продаде компенсаторните записи на определена цена на БФБ е бил на Поповски, съдът приел, че пропуснатата полза за него е в размер на разликата между средната цена на компенсаторните записи, в периода на бездействието 0,32 лв., и най-високата цена в периода след предоставянето им на Поповски 0,291лв., което е 0,029 лв. на 1 брой компенсаторен запис. Така съдът определил размер на обезщетението от 8 876,09 лв., но само за 306 072 броя компенсаторни записи, защото приел, че Л. Поповски не е установил правоприемство върху другата част от компенсаторните записи, собственост на Н. Поповска. По отношение на претендираната лихва първоинстанционният съд приел, че същата се дължи, но считано от 01.09.2021 г., до окончателното изплащане на задължението съгласно Тълкувателно решение 3/2004 г. С диспозитива на съдебното решение Областна администрация на област София-град е осъдена да заплати на Л. Поповски обезщетение за причинените му имуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на областния управител на Областна администрация - Софияград в размер на 8 876,09 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.09.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, като в останалата част предявеният като частичен от сумата 612 144 лв., иск е отхвърлен за размера над 8 876,09 лв. до 153 028,50 лв. Също така в полза на Л. Поповски са присъдени съдебни разноски в размер на 256 лева. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно относно част от отхвърления размер на иска на Поповски. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата. В случая, както правилно е приел решаващият съд, по делото безспорно е установено наличието на всички предпоставки за основателност на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ незаконосъобразно бездействие на Областна администрация на област София, изразяващо се в неиздаване за дълъг период от време на надлежно доказаните и дължими в полза на Л. Поповски компенсаторни записи, причинена имуществена вреда и причинно-следствена връзка. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно теорията и съдебната практика, "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно следствена връзка, която съществува между тях. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт, и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Правилно административният съд е приел, че искът не е погасен по давност. Така подаденият иск е за причинено увреждане от бездействие на държавен орган и срокът се изчислява от преустановяването на незаконосъобразното бездействие. По делото безспорно е доказано, че е налице именно такова незаконосъобразно бездействие, което е причинило вреда от закъснение на изпълнение на задължение за изплащане на компенсаторните записи на Л. Поповски от страна на Областна администрация на област София, като също така размерът на вредата е точно определен от приетата по делото експертиза. Поради изложеното, касационната жалба на Областна администрация на област София е неоснователна и не следва да се уважава. Неоснователна е касационната жалба на Л. Поповски относно твърденията за неправилност на решението поради това, че съдът е оставил без уважение искането му Областна администрация на област София да бъде задължена да представи доказателства относно датата на издаване на компенсаторните записи, както и датата на връчването им на Поповски. Както правилно административният съд е посочил, събирането на тези доказателства е неотносимо спрямо исковия период, поради и което правилно е оставено без уважение това искане на Поповски. Неоснователно се обжалва решението в частта му относно началната дата за дължимост на законната лихва върху присъдения размер на обезщетението. Върху присъденото по ЗОДОВ обезщетение за имуществени или неимуществени вреди се присъжда и заявената законната лихва, считано от момента на установяване на незаконността на акта, съответно, от момента на преустановяване на незаконосъобразното действието или бездействието на държавния орган, тъй като съгласно приетото в т. 4. от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2005 г по ТД 3/2004 г. на ОСГК този е началния момент на забавата, съответно дължимостта на законната лихва при обезщетяване по този ред. Видно от материалите по делото, компенсаторните записи са издадени на Л. Поповски от Областна администрация на област София през месец август 2021 г., поради което считано от месец септември ответника по иска вече не бездейства. Следователно, началният момента на дължимост на лихвата върху размера на присъденото обезщетение в процесния случай е от месец септември 2021 г. Неправилен е обаче изводът на съда, че Л. Поповски не е доказал правоприемство върху дяла на компенсаторните записи, собственост на леля му Н. Поповска. Следва да се посочи, че в процесния случай не следва да се доказва, че Н. Поповска е прехвърлила приживе своя дял на Л. Поповски. От доказателствата по делото безспорно се установява, че Н. Поповска е починала през 2009 г., като неин единствен наследник е брат ѝ Л. Поповски, който също е починал през 1986 г., поради и което Н. Поповска се наследява от сина на брат ѝ - Л. Поповски. Това обстоятелство се доказва от приложеното удостоверение за наследници от 29.05.2009 г., от което е видно, че Л. Поповски се явява единствен наследник на Н. Поповска. Също така, следва да се посочи и че реституционната преписка е водена от името и на двамата собственици на компенсаторните записи - Н. Поповска и Л. Поповски. Именно поради това, настоящият състав счита, че в полза на Л. Поповски следва да се присъдят още 8 876,09 лева, което е размерът разликата между средната цена на компенсаторните записи, в периода на осъщественото от страна на Областна администрация на област София бездействие 0,32 лв., и най-високата цена в периода след предоставянето им на Поповски 0,291 лв. Тоест стойност от 0,029 лв. на 1 брой компенсаторен запис за останалите 306 072 броя компенсаторни записи, собственост на Н. Поповска, които Л. Поповски е получил в наследство от нея. Върху тази сума следва да се присъди и законната лихва, считано от 01.09.2021 г. по мотиви, посочени по-горе в текста. Следва да се посочи още, че неправилно съдът е посочил, че размерът на иска е 153 028,50 лева, до който и размер същият е отхвърлен. Съгласно приложената на стр. 20 от делото на АССГ молба, процесуалният представител на ищеца е направил изменение на размера на иска, като е посочено, че същия следва да се счита предявен за сумата от 59 069 лева. В тази връзка, решението на Административен съд София-град следва да се отмени частично, като вместо него бъде постановено друго, по силата на което на Л. Поповски бъде присъдено обезщетение в размер на още 8 876,09 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.09.2021 г. Предвид изхода от спора в настоящата инстанция, следва решението да се поправи и в частта му относно присъдените в полза на Л. Поповски разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ в относимата редакция (ДВ бр.43 /2008г.) ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Разноските по делото са посочени в два списъка за разноски, приложени по адм. дело 559/2021 г. на АССГ и настоящото дело. Пред АССГ са заявени 3500 лева адвокатски хонорар заплатен в брой, 550 лева заплатени два депозита за вещо лице и 20 лева държавни такси. По делото на ВАС са заявени 1000 лева адвокатски хонорар и 5 лева заплатена държавна такса. По адм. дело 8124/2016 г. на АССГ е приложен списък по чл. 80 ГПК, на който е изписана и разписка (декларация), че адв. Е. Стоева е получила сумата от 3500 лева от Л. Поповски. По делото на ВАС е приложен Договор за правна защита и съдействие, съгласно който договореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение от страна на Л. Поповски е в размер на 1000 лева. От страна на процесуалния представител на Областна администрация на област София е направено възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Същото е основателно, но само за заплатения при първото разглеждане на иска размер на адвокатското възнаграждение пред АССГ, защото съгласно действащата към онзи момент норма на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и съобразно предявения размер на иска от 59 069 лева, размерът на адвокатско възнаграждение следва да е 2302 лева. Така общо за производството, съобразно размера на уважената част от иска, в полза на Л. Поповски следва да се присъдят разноски за адвокатско представителство в общ размер на 992,40 лева. В двата списъка по чл. 80 ГПК е посочено, че общият размер на заплатените държавни такси е 25 лева, но по делата има приложени доказателства за заплатени такива в размер на 20 лева, каквато и сума следва да се присъди в полза на Поповски. Съгласно горепосочената норма на ЗОДОВ, в полза на Поповски следва да се присъди и цялата сума, заплатена като разноски за вещо лице в размер на 550 лева. Така, общо за цялото исково производство в полза на Л. Поповски се дължат разноски в общ размер на 1562,40 лева, поради което с настоящото решение следва да се присъдят още 1306,40 лева разноски на Поповски. Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, която регламентира възможността ищеца да заплати на ответника възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт, съгласно разпоредбата на §6 от ПЗР на ЗОДОВ се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила. Поради това, в настоящия случай в полза на Областна администрация на област София разноски не се дължат. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение